Решение № 5677 от 30.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3802/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Кръстева, и от А. А. И., чрез пълномощник адв. Арамова, против Решение 3883/05.02.2025 г., постановено по адм. дело 12196 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет обжалва съдебното решение в частта, с която е отменено по жалба на А. А. И., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, Решение 11858 от 14.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл. 9, ал.1, т.3, вр. чл. 75, ал.1, т. 4 от ЗУБ и делото е върнато като преписка на компетентния орган при ДАБ за ново разглеждане и произнасяне по молба рег. УП-6838 от 29.07.2024 г. Касаторът счита, че решението е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че изводите на съда за наличие на хуманитарна криза и опустошена икономика не са основания за предоставяне на международна закрила по ЗУБ. По подробни съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната част. А. А. И., гражданин на Сирия, чрез пълномощника си адв. Аврамова, е оспорил касационната жалба на председателя на ДАБ при МС в писмен отговор и в съдебно заседание. А. А. И., гражданин на Сирия, е обжалвал чрез пълномощника си адв. Аврамова съдебното решение в частта, с която е отхвърлено оспорването му. Счита съдебното решение в тази негова част за неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Твърди, че неправилно е прието, че лицето не е преследвано по причини на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Цитира различни информационни източници, както и приетото с Решение на СЕС по дело С-238/19. По подробни съображения моли решението в обжалваната част да бъде отменено. А. А. И., се явява лично и заедно с адв. Аврамова в проведеното открито съдебно заседание, като му е назначен преводач. Председателят на ДАБ при МС, чрез процесуален представител юрист Георгиева, оспорва касационната жалба на А. А. И. в съдебно заседание. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са депозирани от страни по делото, в срока по чл.211 АПК и са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбата на председателя на ДАБ при МС е основателна, а жалбата на А. А. И. е неоснователна. С обжалваното решение е отменено по жалба на А. А. И., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, Решение 11858 от 14.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл. 9, ал.1, т.3, вр. чл. 75, ал.1, т. 4 от ЗУБ и делото е върнато като преписка на компетентния орган при ДАБ за ново разглеждане и произнасяне по молба рег. УП-6838 от 29.07.2024 г., като в останалата част жалбата срещу административния акт е отхвърлена. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като по отношение на лицето не се установяват основателни опасения от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Според съда административният орган правилно е приел, че кандидатът не е навел твърдения, че е бил подложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, нито е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Съдът е заключил, че по приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, решението на административния орган е незаконосъобразно, тъй като в нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ не са били преценени всички относими факти, свързани с държавата на произход на кандидата. За да стигне до този си извод съдът е цитирал различни информационни източници и решения на СЕС по дела С-901/19, С-465/07, С-125/22. По касационната жалба на председателя на ДАБ при МС: Оплакването на касатора за неправилност на решението в отменителната част е основателно. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск за лицето от понасяне на тежки посегателства. Видно от проведеното интервю лицето не е имало взаимоотношения с армията и полицията, не е членувал в организации. Следователно не може да се направи извод, че личното и общественото му положение предполагат същият да е от рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в страната на произход. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. В конкретния случай, тъй като няма обосновани опасения от лицето за тежки посегателства, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото. В подкрепа на изложеното e и представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. Лицето не споделя конкретни обстоятелства, които да представляват непосредствена заплаха за живота и сигурността му. С оглед изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за незаконосъобразно в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл. 9, ал.1, т.3 от ЗУБ и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата на лицето срещу административния акт в същата част. По касационната жалба на А. А. И.: Тази касационна жалба е неоснователна. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване поради своята раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд София-град е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на лицето. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Лицето посочва, че има роднини в Германия и не е искал да остане в България, а да стигне до Германия, като това е била и целта на пътуването му. Заявените от кандидата мотиви за липса на сигурност, евентуална възможност да бъде присъединен към армията или групировки, икономически проблеми и липса на работа не могат да се приемат за репресия или преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Лицето е посочило, че не е имал проблеми на религиозна и етническа основа, не е бил арестуван и осъждан. Заявил е, че роднините му са останали в Сирия, защото не е имал финансова възможност да ги вземе със себе си. В настоящия случай в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Липсват и данни и твърдения А. А. И. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот. С оглед на горното решението в тази част е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение