Решение № 10698 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9600/2018 г.

Решение № 10698 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9600/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ срещу Решение № 214/21.05.2018 г. по адм. д. № 118/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което се отменя Уведомително писмо изх. № 02 – 080 – 6500/3306-15 от 26.10.2016 г. в частта, за извършено прихващане на санкции за бъдещ период с цялата оторизирана сума в размер на 12038, 94 лв. Твърди се, че в тази част решението е постановено в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно преценил, че публичните държавни вземания на Разплащателната агенция следва да се събират по реда на ДОПК. За осъществяване на действия по прихващането било достатъчно да е налице установено задължение, а не акта с който това е сторено да е влязъл в сила. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендира се присъждане на разноски. Ответната по жалбата страна, представлявана от редовно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, като твърди, че е неоснователна. Излага доводи по същество. Претендира присъждане на разноски. Представителя на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Н. Михайлова срещу Уведомително писмо изх. № 02 – 080 – 6500/3306-15 от 26.10.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., в частта за извършено прихващане на санкции за бъдещ период. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отменил Уведомително писмо изх. № 02 – 080 – 6500/3306-15 от 26.10.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., в частта за извършено прихващане на санкции за бъдещ период с цялата оторизирана по процесното УП сума в размер на 12 038. 94 лв. и е осъдил ДФЗ да заплати на Михайлова разноски в размер на 2810 лв. Жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 601266 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). С общо заявление за единно плащане на площ с УИН 08.28.0513/75143 за кампания 2013 г., Михайлова е поискала подпомагане по СЕПП, СНДП и АЕП. С уведомително писмо с изх. № 02-080-6500/3306 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – София на жалбоподателката е отказано финансово подпомагане в общ размер на 12 208, 05 лева по СЕПП и СНДП за кампания 2013 г. и са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП и СНДП в размер общо на 5369, 75 лева. Уведомителното писмо е отменено с Решение № 108/30.07.2015 г. по адм. дело № 555/2014 г. по описа на Административен съд - Добрич и преписката е върната на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция – София за ново произнасяне. При новото произнасяне с Уведомително писмо изх. № 02 – 080 – 6500/3306-15 от 26.10.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., по СЕПП е изчислена финансова помощ в размер на 11 847. 45 лв., като е оторизирана сума по СЕПП в размер на 11 678. 34 лв., а по СНДП е изчислена искана финансова помощ в размер на 360. 60 лв. и оторизирана сума в същия размер. В писмото е отбелязано, че съгласно Уведомително писмо с № 02 – 080 – 6500/7269 от 15.10.2015 г. на Зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания 2014 е видно, че на Михайлова е наложена санкция за бъдещ период по АЕП в размер на 25 877. 87 лв., която сума се удържа от ДФЗ – РА от полагащите се субсидии за подпомагане в следващите 3 години. С оглед на това от оторизираната сума за подпомагане по СЕПП и СНДП за кампания 2013 в размер общо на 12 038. 94 лв. е прихваната цялата сума за покриване на санкциите за бъдещ период, наложени за кампания 2014, в размер на 25 877. 87 лв. Срещу УП № 02 – 080 – 6500/7269 от 15.10.2015 г. на Зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е подадена жалба, въз основа на която в Административен съд - Добрич е образувано адм. дело № 699/2015 г. и с Решение № 96 от 12.04.2016 г. съдът го е отменил изцяло и е върнал преписката за ново произнасяне. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Зам. – изпълнителния директор на ДФЗ, по която е образувано адм. дело № 7959/2016 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение. При справка в деловодната система на Върховен административен съд, настоящия състав установи, че производството пред ВАС е приключило с решение № 6979/29.05.2918 г., с което решението на АС Добрич е оставено в сила. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Прието е, че е налице нарушение на материално правните норми, свързани с възможността за осъществяване на прихващане, тъй като не е налице ликвидно и изискуемо вземане. Съдът е преценил, че изложените пред него доводи касаят законосъобразността на наложената от административния орган санкция, която е прихваната с оспореното писмо, а тя не е предмет на разглеждане по делото. Прието, е че в случая е приложимо българското законодателство, тъй като приложимата в случая разпоредба на чл. 5б от Регламент /ЕО/ 885/2006 г. предвижда, че държавите - членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция. Взета е предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, според която публичните държавни вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК, а чл. 165 от ДОПК установявал, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Издателят на оспорения акт не изчакал влизане в сила на акта за налагане на санкцията и незаконосъобразно пристъпил към удържане на сумата от установените като допустими за оторизиране по отношение на лицето суми. С тези си действия нарушил приложимите материално правни норми и постановил незаконосъобразен акт, който следвало да се отмени. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: По делото е безспорно установено, че към момента на издаване на оспореното пред Административен съд – Добрич Уведомително писмо изх. № 02 – 080 – 6500/3306-15 от 26.10.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., Уведомително писмо с № 02 – 080 – 6500/7269 от 15.10.2015 г. на Зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания 2014, с което на Михайлова е наложена санкция за бъдещ период по АЕП в размер на 25 877. 87 лв., която сума се удържа от ДФЗ – РА от полагащите се субсидии за подпомагане в следващите 3 години не е влязло в законна сила, поради надлежно и своевременно депозирана срещу него жалба. Съдът правилно е акцентирал върху текста на § 3 на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., според който санкцията за бъдещ период се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията, който предвижда, че държавите - членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, кат о ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция. При анализа на този текст се установява, че приложимите при наличието на неуредени задължения на бенефициерите норми, при липса на изрично уредени такива в Регламент /ЕО/1122 от 2009 г. са съответните такива от българското законодателство. След като ЗПЗП регламентира, че реда за събиране на публичните държавни вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт е по ДОПК, правилно и обосновано е преценено, че за осъществяване на прихващане е необходимо не само да се установи вземане, но и акта, с който това е сторено от компетентния орган следва да е влязъл в сила. При липсата на ликвидно и изискуемо вземане на държавния орган е недопустимо да се предприемат действия по прихващане. Доводите на касационния жалбоподател, свързани с възможността за прихващане на суми непосредствено след издаване на акта за тяхното установяване не могат да бъдат споделени. Цитираните разпоредби от двата регламента не дават правомощия на оторизирания орган в държавата да предприема действия по събиране на задължения преди те са установени по безспорен и категоричен начин, а напротив, регламентират приложимостта на националното законодателство на всяка от засегнатите държави. Никъде в цитираните норми не се указва възможност за предприемане на действия непосредствено след установяване на вземане, преди то да е преминало през допустимия съдебен или извънсъдебен контрол. Доводите за необходимост от еднакво приложение на общностното право също не са основателни, тъй като при необходимост от такова уеднаквяване, компетентния орган щеше да разпише изрични правила в съответен общностен акт, а не да допусне изрично приложението на националното законодателство, както е в чл. 5б от Регламент /ЕО/885/2006. Предвид описаното, настоящия съдебен състав споделя напълно извода за незаконосъобразност на атакуваното пред Административен съд Добрич Уведомително писмо изх. № 02 – 080 – 6500/3306-15 от 26.10.2016 г. С оглед изхода на производството претенцията на ответната по жалбата страна за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи. Представени са доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, който е съобразен визираните в Наредба № 1 от 2004 г. размери и е на предвидения минимум. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение