Решение № 2987 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2020 г.

Решение № 2987 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД "Тракийска" при Агенция "Митници", подадена чрез юрк. Симеонова, срещу решение № 1531 от 13.08.2020 г., постановено по адм. дело № 3661/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение № РТД3000-2147/26.11.19/32-339884/26.11.2019 г. на с. д. директор на ТД "Тракийска" в Агенция "Митници", с което е прекратено действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/ № BG003000 E0202, издадено на [фирма], за обект "Цех за производство на стиропорни изделия", находящ се в [населено място], обл. Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че мотивите за прекратяване на УОАКП са в съответствие с измененията в чл. 4, т. 37 от ЗАДС, както и решение на СЕС по дело С-240/01. По съображения подробно изложени в жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и по същество да се отхвърли жалбата на дружеството против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - [фирма], чрез адв. Петров, в писмено становище по делото и в дадения ход по същество оспорва основателността на жалбата и моли за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред АС – Пловдив е решение № РТД3000-2147/26.11.19/32-339884/26.11.2019 г. на с. д. директор на ТД "Тракийска" в Агенция Митници, с което на основание чл. 24е, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 4, б. "г", предл. второ от ЗАДС във връзка с чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС е прекратено действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000 E0202, издадено на [фирма], за обект "Цех за производство на стиропорни изделия", находящ се в [населено място], обл. Пловдив. Същото е издадено на основание Решение № 1136/2017 г. на АС - Пловдив, с което е отменено решение за отказ № 1919 от 7.12.2016 г. на началника на Митница Пловдив и административната преписка е била върната за ново произнасяне, съобразно изложените в решението мотиви, потвърдено с Решение № 1994/14.02.2018 г. на ВАС. От митническите органи е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в протокол № 1953/30.07.2019 г., при която е установено, че по силата на горепосоченото удостоверение дружеството има право да получава газьол с код по КH 27101943 освободен от облагане с акциз в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 2. т. 4 от ЗАДС (за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление). Енергийният продукт е използван в технологичния процес за добиване на пара за производство на стиропорни форми от експандиран полистирен с код по КН [ЕИК] в обект "Цех за производство на стиропорни форми", с адрес [населено място], [община], обл. Пловдив. Според административния орган относно използвания енергийният продукт от [фирма] не е налице изискването на чл. 24. ал. 2. т. 4 от ЗАДС и същият не попада в изключенията, визирани в чл. 4. т. 37. буква "а" и буква "б" от ЗАДС (ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), т. е. освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление. За да обоснове извод за незаконосъобразност на обжалвания акт, съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми и неправилно категоризиране на технологичното използване на енергийния продукт. Обсъдена е приетата по делото СТЕ, според която от процесния енергиен продукт топлина се използва чрез преносна среда само за технологични нужди за производство на стиропорни форми. Обоснован е извод, че ползваният от дружеството енергиен продукт е само за производствения процес, но не и като гориво за отопление, поради което са налице предпоставките на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Отбелязано е също така, че изменението на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, обнародвано в ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., посредством допълването на оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини не засяга по никакъв начин установения технологичен процес в предприятието на жалбоподателя, за което е било издадено удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Поради това неправилно е прекратено действието му. Обжалваното решение е правилно, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При постановяването му съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Неоснователни са възраженията на касатора, че мотивите за прекратяване на УОАКП са в съответствие с измененията в чл. 4, т. 37 от ЗАДС. Неотносимо за спора е и позоваването в жалбата на решение на СЕС по дело С-240/01 г. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАДС визира изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е уредено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" е дадена в разпоредбата на чл. 4, т. 37 ЗАДС, която в редакцията й действаща от 1.01.2018 г., предвижда, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 ("енергиен продукт с двойно предназначение") и т. ЗЗ ("минералогични процеси") и б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. По силата на чл. 2, пар. 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО/ от приложното поле на директивата са изключени енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. От представените писмени доказателства и заключението на СТЕ безспорно се установява, че енергийният продукт дизелово гориво /газьол/ с код по КH 27101943 не се използва от [фирма] за гориво за отопление, а изцяло се реализира в технологичния процес за производство на стиропорни форми. Същият е предназначен за получаване на пара, която е необходима за получаване на крайния продукт, като без участието на това гориво е невъзможно осъществяването на самия технологичен процес. Вещото лице е установило, че процесът от подаването на дизелово гориво към парния котел, през производството на наситена пара и нейното подаване към машините, през връщането на остатъчната пара или кондензат отново за последващо подгряване, е напълно автоматичен и не позволява използването на наситената пара извън него. След като съгласно заключението на СТЕ отделената от процесния енергиен продукт топлина се използва чрез преносна среда само за технологични нужди за производство на стиропорни форми, то съответстващ на материалния закон е изводът на съда, че енергийният продукт се употребява за производствени цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. Затова обосновано е прието от първоинстанционния съд, че в случая са налице условията по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз, като незаконосъоразно с оспорения административен акт е прекратено действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000 E0202, издадено на [фирма], за обект "Цех за производство на стиропорни изделия", находящ се в [населено място], обл. Пловдив. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил, Административен съд - Пловдив е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК в размер на 2400 лв. - платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,