Решение № 10740 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2015 г.

ВАСVII отделение15.10.2015 г.докладчик Павлина Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4124 от 15.06.2015 г. по адм. д. № 7311/2014 г. на Административен съд София-град. Осъжда ЕТ "З. А. Мерджанов - Здравко Мерджанов" да заплати на Патентното ведомство разноски по делото в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10740 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по жалба на ЕТ "З. А. Мерджанов - Здравко Мерджанов" срещу решение № 4124 от 15.06.2015 г. по адм. д. № 7311/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 94/1.04.2014 г. на председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за промишления дизайн /ЗПД/ е заличена регистрацията на промишлен дизайн рег. № 7590 "Кухненска ролка и тоалетна хартия", с притежател ЕТ "З. А. Мерджанов - Здравко Мерджанов". Жалбоподателят излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приложил понятието "информиран потребител" за продуктите на процесния дизайн, като е възприел заключението на вещото лице Добрева, вместо заключението на вещото лице Иларионов. Излага доводи, че информираният потребител не е крайният потребител, тъй като той няма икономически интереси в съответния икономически сектор и се ориентира за хартията единствено по марката, а не по дизайна й. Търговецът, който е лице с опит, познания и икономически интереси в съответния икономически сектор може да се запознае с двете страни на хартията на неопакованите рула още при производителя и да направи своята преценка, от което следва да се приеме, че информираният потребител не е крайният потребител. Счита, че неправилно е възприет от съда извода в заключението на вещото лице, че отделните фигури в двата дизайна се различават само "при скрупольозно вглеждане в детайлите" и че в дизайните "присъстват еднакви фигури като осморки, спирали и линии". Според жалбоподателя свободата на дизайнера при оформяне на фигурите в този плоскостен дизайн не е голяма, а е известно, че ниската степен на свобода на дизайнера определя като решаващи и малки, несъществени разлики между сравняваните дизайни. Прието е, че дизайна е нов и че съществуват съществени различия между по-ранния и процесния дизайн и в същото време, че "присъстват еднакви фигури като осморки, спирали и линии " поради което дизайна не е оригинален. Счита, че е недопустимо да се приеме, че дизайна е нов и в същото време, че не е оригинален въз основа на две противоречиви становища на съда. Обжалва се решението и в частта за разноските по съображения, че в съдебно заседание процесуалният представител на насрещната страна не е претендирал разноски, не е представил списък за разноските. Ответната страна е представила писмен отговор. Представителят на председателя на Патентното ведомство счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Член 11, ал. 1 от ЗДП предвижда, че се регистрира дизайн, който е нов и оригинален. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗПД, дизайнът се счита за оригинален ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета. При преценка на оригиналността се взема предвид степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е посочил, че съгласно 12, ал. 2 от ЗПД, дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществените елементи. В конкретния случай не е налице идентичност, тъй като са налице разлики в съществените елементи. Процесните дизайни се различават от съпоставения им такъв по редица, определени за съществени елементи, каквито са различния размер на оформените фигури на спирала и осморка на единица площ, както и липсата на морско конче при по-ранния дизайн, въпреки еднаквите по вид линии, състоящи се от точки на равни разстояния една от друга, от които са оформени фигурите. Атакуваните дизайни са нови, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗПД, защото преди датата на подаване на заявката за регистрация не е известен друг идентичен дизайн, станал общодостъпен чрез публикация, използване, регистрация или разгласяване. Приел е, че процесните дизайни, притежавани от жалбоподателя, не са оригинални, с оглед изискванията на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗПД. Високата степен на свобода при разработването на дизайните намалява вероятността дребните разлики между сравняваните дизайни да бъдат достатъчни за да произведат различно цялостно впечатление у информирания потребител. Съчетанието от линии, съставени от точки, формиращи рисунък, който е общ за сравняваните дизайни и който се състои от осморки (или буква "S") създава общо цялостно впечатление от двата дизайна. Различията не са достатъчни да преодолеят цялостното общо впечатление; това се отнася и за фигурата на водно конче. Това са "труднодоловими за човешкото око детайли"; общото впечатление не се определя от "скрупольозно вглеждане в детайлите", което не винаги е доловимо за възможностите на човешкото око да възприема линии, форми, рисунъци и техните комбинации Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице Иларионов по отношение на извода, че свободата на дизайнера е ограничена при създаването на дизайни от типа на процесния, в тази част заключението на вещото лице Добрева в противен смисъл не е оспорено от жалбоподателя. При декорирането на тоалетна и кухненска хартия дизайнерът е свободен да избере вида на гофрирането - точково или неточково, но и в двата случаи има неограничена свобода за избор на фирмата и рисунъка на изображенията, получавани при гофрирането. Приел е, че в настоящия случай информираният потребител е лицето което закупува и ползва продуктите тоалетна хартия и кухненска ролка. То е добре запознато с външния им вид, който е видим при употребата на този продукт, когато същият се използва по предназначение (поради което е без значение опаковката в която се продава продуктът). От обясненията на вещото лице Добрева е установено, че не винаги тоалетните рула са опаковани в непрозрачна опаковка, така че рисунъкът се вижда. Когато е закупил продуктът един път, потребителя вече е запознат с този продукт. По принцип продуктите - тоалетна и домакинска хартия се предлагат и в прозрачни опаковки. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията за противоречие в мотивите на съдебното решение относно доказаността на релевантните фактически обстоятелства, обуславящи правното основание по чл. 29, ал. 1, т. 1, вр. чл. 11, ал. 1 от Закона за промишления дизайн /ЗПД/ за заличаване на регистрацията. Тълкуването на цитираната правна уредба не буди съмнение, че елементите на състава на чл. 11, ал. 1 от закона - дизайнът да е нов и оригинален, се намират в кумулативно единство. Това означава, че, за да се регистрира определен промишлен дизайн, същият следва да отговаря на цитираното условие - да е нов и оригинален, като при отсъствие на един от признаците регистрацията се отказва, респективно се заличава, какъвто е настоящият случай. Обстоятелството, че сравняваните дизайни не са идентични, не означава, че дизайните притежавани от жалбоподателя са оригинални, тъй като предпоставките в закона са различни. Възможно е сравняваните дизайни да не са идентични, но да не се различат по цялостно впечатление. В този смисъл няма противоречие в мотивите на съда. Същото се отнася и за призната новост. Констатацията на вещото лице Добрева е, че особеностите на процесните два дизайна и противопоставимият се различават в съществените детайли, което означава, че не е налице хипотезата на чл. 12, ал. 2 от ЗПД идентичност. Но независимо, че идентичността има отношение към втория задължителен признак на продукта - оригиналност, последната се определя, съгласно критериите на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗПД - различното впечатление, което създава в информирания потребител. Предвид приетите и ценени доказателства и доказателствени средства, правилно съдът е приел липсата на оригиналност на атакуваните дизайни с подробни и надлежно обосновани от фактическа и правна страна мотиви. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че процесният дизайн е оригинален. Съдът подробно и законосъобразно е мотивирал извода си за общото цялостно впечатление от сравняваните дизайни, предвид свободата на дизайнера и е възприел извода на вещото лице Добрева за общо цялостно впечатление, който е подробно мотивиран, за разлика от извода на вещото Иларионов. Съчетанието от линии, съставени от точки, формиращи рисунък, който е общ за сравняваните дизайни и който се състои от осморки (или буква "S") създава общо цялостно впечатление от двата дизайна. Основните фигури и в двата дизайна са оформени от тези пунктирани линии, които създават у информирания потребител еднакво възприятие. Въпреки съществуващите известни различия като големина и непълно припокриване на фигурите, тези различия не са достатъчни за да преодолеят общото цялостното впечатление, което се създава за един и същ рисунък от непрекъснато повтарящи се фигури наподобяващи осморки и спирали, изпълнени от линии на еднакво разстояние една от друга, които линии са оформени от точки на еднакво разстояние една от друга. И двата дизайна са съставени от вълнообразни линии, структурирани от точки и оформящи повтарящи се фигури като осморки (или буква "S") и спирали. Въпреки факта, че при по-ранния дизайн фигурите, които се открояват в рисунъка са по-едри и не се забелязва фигурата на водно конче, не може да се направи заключение за различно цялостно впечатление, което създава процесния дизайн от цялостното впечатление, което създава по-ранния противопоставен дизайн на турското дружество, още повече отчитайки неограничената свобода на дизайнера в конкретния случай при създаването на дизайна. Следователно атакуваният дизайн и противопоставеният дизайн не създават цялостно различно впечатление в информирания потребител на продукта кухненска ролка и тоалетна хартия. Неоснователни са и останалите възражения на касатора, акцентиращи върху въпроса за критериите по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗПД за определяне кръга на информираните потребители, както и относно свободата на автора на дизайна. Понятието "информиран потребител", дефинирано в § 1, т. 14 от ДР на ЗПД, следва да се прилага с оглед съответните продукти. Този подход се налага, тъй като понятието е употребено в чл. 13, ал. 1 от ЗПД във връзка с "цялостното впечатление", създавано от продукта. В случая продуктите са тоалетна хартия и кухненска ролка (попивателна хартия). Те се купуват и ежедневно употребяват от човека и домакинствата, което прави крайните потребители информирани, без да е необходимо те да имат "икономически интереси в сектора на тези продукти", тъй като имат "опит и познания" за продуктите, вследствие на непрекъснатата им употреба. Съдът правилно е възприел заключението на вещото лице Добрева, която сочи, че информираният потребител е лицето, което закупува и ползва продуктите тоалетна хартия и кухненска ролка. Посочил практиката на OHIM (Т-10/08 от 9.09.2011 г.) съгласно която информираният потребител не е нито продавачът, нито производителят на продуктите, към които са приложени дизайните. Вещото лице Иларионов също приема, че кръгът "информиран потребител" на процесните продукти включва прекия консуматор. Следователно, дори този кръг да е по-широк, преценката за оригиналност следва да се прави и през погледа на крайния потребител. Жалбоподателят се позовава на опаковането на продуктите, в резултат на което потребителят се ориентира за продукта само по марката, изписана върху опаковката, но не и по рисунъка върху хартията. Този довод е неоснователен, тъй като обектът на интелектуална собственост е дизайн за всички продукти, които се предлагат опаковани. Освен това, повечето тоалетни хартии и кухненски ролки се предлагат в прозрачни или частично прозрачни опаковки, именно с цел купувачът да види как изглежда самата хартия, т.е. нейния дизайн. За заличаване на регистрацията на дизайн разпоредбите на ЗПД (и в частност чл. 29, ал. 1 и чл. 13 във връзка с чл. 11) не изискват преценка на вероятността за объркване на потребителите, за разлика от разпоредбите на ЗМГО за марките. Поради това са неотносими изложените обстоятелства, че от опаковките с попивателна хартия /кухненски ролки/ на турското дружество е видно, че рисунъкът върху хартията е от вътрешната страна на хартията, а от външната, достъпна за крайния потребител страна има изображения на приказни герои. В случая се сравняват дизайните, а не външния вид на ролките. Неоснователен е доводът в жалбата, че свободата на дизайнера в настоящия случай не е голяма. При по-неограничена свобода на дизайнера при разработването на дизайна ще са необходими повече разлики между сравняваните дизайни за създаването на различно цялостно впечатление у информирания потребител. Вещото лице Добрева е дала заключение, че при създаването на мотив (десен) за декорирана тоалетна или кухненска хартия съществуват многобройни възможности, които на практика са неограничени, тъй като декорирането не е обвързано по никакъв начин с предназначението на продукта, нито съществуват законови ограничения във връзка с това. Възможностите за многообразие включват използването на различни по вид и форма линии, многообразие в използваните геометрични фигури и различни художествени изображения, различното им разполагане и многообразие в комбинации от цветове и изображения. Правилно съдът не е възприел оспореното заключение на вещото Иларионов, който счита, че свободата на дизайнера е ограничена при създаването на дизайни от типа на процесния, като се мотивира с използваната технология точково гофриране, която не създава особено качествени образи. Точковото гофриране не е задължителна технология за декориране на тоалетна и кухненска хартия. Вещото лице Иларионов в устните си обяснения е заявил, че има и други технологии за създаването на различни гофрирани хартии, не само с точково, следователно свободата на дизайнера не е ограничена до технологията точково гофриране. Дори и при точковото гофриране изображенията могат да бъдат неограничено многообразни. Вещото лице Добрева сочи за "многобройни възможности, които на практика са неограничени": "многообразие в използваните геометрични фигури и различни художествени изображения"; "различното им разполагане"; "многообразие в комбинации от цветове и изображения". Необоснован е изводът на вещото лице Иларионов, че "ограничението" на свободата на дизайнера е вследствие на факта, че продуктът бил "плоскостен", което не отнема неограничения избор на това каква форма, линия или рисунък да се "напечата с преса" върху хартията. Налага се извод, че съдебното решение не страда от пороци, които да обуславят неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Правилно първоинстанционният съд е присъдил разноски в полза на заинтересованата страна "Хайат Кимиа Санайи Аноним Шикрети" - Турция, поискани надлежно в последното по делото съдебно заседание. Пред административиня съд са претендирани са разноски юрисконсултско възнаграждение и от процесуалния представител на Патентото ведомство, твърдението за противното не отговаря на фактите по делото. В настоящото производство следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на Патентното ведомство. Като има предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

Цитирани разпоредби

4