Решение № 1229 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11728/2014 г.

Решение № 1229 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11728/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Шумен срещу решение № 43/22.07.2014 г. по адм. д. № 119/2014 г. на Административен съд - гр. Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 184/21.05.2014 г. на директора на РИОСВ - гр. Шумен. Касаторът поддържа в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му. Ответникът по касация - директорът на РИОСВ - Шумен, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Пред АС е оспорено решение на директора на РИОСВ - Шумен, с което последният е отказал на искането на кмета на община Шумен да предостави сума в размер на 216 109 лв., представляваща натрупани средства от отчисленията по чл. 20 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, издадена от министъра на околната среда и водите, за обект "Реконструкция на съществуващ ретензионен басейн за инфилтрат и нов ретензионен басейн с V = 500 куб. м. на регионално депо за неопасни отпадъци в землището на гр. Шумен, кв. Дивдядово". Съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 25, ал. 9 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г., при спазване на изискванията на чл. 59 от АПК относно формата и съдържанието на административния акт и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Оспореното решение на директора на РИОСВ е съобразено и с приложимото материално право, а именно с поредността на разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. вр. чл. 6, ал. 1 ЗУО за приоритетния ред за разходване на отчисленията, според който на последно пето място са дейностите по обезвреждане. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУО, за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред, определени с наредба по чл. 43, ал. 2 ЗУО Съгласно чл. 64, ал. 2 ЗУО целта на тези отчисления е да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване. Според чл. 64, ал. 4 ЗУО натрупаните средства по чл. 64, ал. 1 ЗУО се разходват за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови и строителни отпадъци. Средствата могат да бъдат разходвани за извършването на последващи разходи, свързани с изградените съоръжения и инсталации за оползотворяване на битови отпадъци. Тоест разходите за изградени вече съоръжения и инсталации следва да са за оползотворяване на отпадъците, какъвто не е настоящият казус. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г., според която не се допуска разходване на събраните суми от отчисления единствено за дейности по проектиране и изграждане на депа, без да са предвидени или изградени други съоръжения за третиране на битови отпадъци. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е приел, че приоритетния ред за разходване на отчисленията, на практика представлява забрана за използването им за дейности по обезвреждане на отпадъци. В мотивите на съдебното решение няма подобно твърдение, а единствено констатация, че парите се искат за съществуващ вече обект, в който се извършват дейности по обезвреждане на отпадъци. Освен, че дейностите по обезвреждане са последни в приоритетния ред по чл. 6, ал. 1 от ЗУО, както правилно е констатирал АС, при разходи за изградени вече обекти има специална разпоредба - тези на чл. 64, ал. 4 от ЗУО, според която последващи разходи са допустими само за изградени вече съоръжения и инсталации за оползотворяване., каквато безспорно не е ретензионния басейн на съществуващото депо за неопасни отпадъци. Обектът, за който се иска процесната сума е вече изградено депо, поради което неотносими са разпоредбите за изграждане на ново депо, на които се позовава касаторът. Същият не е изказал конкретни твърдения, че в случая неопасните отпадъци, за които е предназначено депото, представляват специфичен поток от отпадъци по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗУО, за които е допустимо отклонение от йерархията по ал. 1, нито е ангажирал доказателства в тази насока, поради което и предвид разпределението на тежестта на доказване няма основания за прилагане на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗУО. Съдът се е позовал на чл. 64, ал. 2 ЗУО за изясняване целта на закона и приоритетите в разходването на средствата, без да прави твърдените от касатора изводи за генерална забрана за разходване на средства за дейности по обезвреждане. Останалите наведени доводи в касационната жалба нямат отношение към мотивите на съда да отхвърли оспорването. АС правилно е установил фактите по делото и е приложил разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗУО, като е приел, че е законосъобразен оспорения пред него отказ за предоставяне на суми за последващи разходи за изградено съоръжение за обезвреждане на отпадъци предвид вида на третиране на отпадъците - обезвреждане. В тези случаи допустимо е разходване на отчислените средства само за изграждане на нови съоръжения, но не и за последващи разходи за изграден вече ретензионен басейн на съществуващо депо . Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение