Решение № 17083 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7228/2018 г.

Решение № 17083 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7228/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров против решение № 844/20.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3484/2017 г. по описа на Административен съд-Варна (АС-Варна). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено при съществено нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 13 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК), необоснованост и нарушение на материалния закон (чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА), чл. 3 от ЗНА, чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 5 и чл. 26 от ГПК) - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба, две допълнителни писмени становища и пледоария по същество на спора. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА "ГИТ") оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 844/20.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3484/2017 г. по описа на Административен съд-Варна е отхвърлена жалбата на Д. Димитрова против решение № 17364435/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ" в частта, с която задълженият субект не се е съобразил с поисканата от заявителя форма на предоставяне на информация и непредоставяне на исканата обществена информация в пълен обем. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган – задължен субект по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, материалноправни разпоредби и целта на закона. Решаващият съд е приел, че е налице основание за ограничение на достъпа до исканата информация, която е включена в списъка на категориите информация, класифицирана като държавна тайна съгласно чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Допълнително АС-Варна е обсъдил и правното значение на изричното несъгласие, изразено третото лице, за което се отнася защитената информация. Решаващият съд е обосновал извод, че с оглед цялостното поведение на Д. Димитров и всички негови волеизявление е възможно да се обоснове извод, че исканата от него информация е за задоволяване на негови лични нужди (събиране на доказателства за гражданско правен спор с третото лице), а не за съставяне на мнение относно дейността на задължения субект, но с оглед обстоятелството, че е предоставен частичен достъп до информация не е допустимо да бъде влошавано положението на Д. Димитров. Така постановено съдебно решение е правилно. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав на АС-Варна по допустимо оспорване, упражнено от заинтересовано лице в срок спрямо подлежащ на обжалване акт. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и фактическата обстановка по спора е установена в съответствие със събраните по делото доказателства. В съответствие със събраните по делото доказателство първоинстанционният съд е приел за установено, че Д. Димитров е подал сигнал до Дирекция "Инспекция по труда"-Варна с искане да бъде проверен неговия работодател "Черно море" АД относно изплащане на трудовите възнаграждения и предоставяне на работно облекло. По повод сигнала е извършена проверка, за която Д. Димитров е уведомен с писмо изх. № 17006755/23.01.2017 г. за резултатите от извършена проверка, включително относно констатираните нарушения, наложените административни мерки и ангажираната административнонаказателна отговорност. Със заявление за достъп до обществена информация вх. № 17294906/26.10.2017 г. до изпълнителния директор на ИА "ГИТ" Д. Димитров е поискал да му бъде предоставена наличната информация относно неговия сигнал с вх. № 16284138/23.12.2016 г. и копие на хартиен носител на индивидуалния административен акт за неизплатени трудови възнаграждения и неосигурено работно облекло за него и служителите и работниците. Изпълнителният директор на ИА "ГИТ" е поискал съгласие от проверяваното лице за предоставяне на информацията, съдържаща се в Протокол № 1702130/23.01.2017 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна. С писмо вх. № 17301596/22.11.2017 г. третото лице "Черно море" АД е изразило несъгласие за предоставяне на исканата информация като е изложило и мотиви относно качеството му на стратегически обект в сектор "Икономика", определен с ПМС № 181/20.07.2009 г. и ПМС № 48/16.03.2016 г., свързан със сигурността и отбранителната способност, поради което разкриването на търсената информация може да застраши не само търговските интереси на дружеството, но и националната сигурност, защото представлява държавна тайна по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ. С оспореното пред АС-Варна решение изх. № 17264435/21.11.2017 г. изпълнителният директор на ИА "ГИТ" като се е позовал на чл. 403, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда е приел, че поисканата информация е защитена, не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, но въпреки това, за да предостави възможност на Д. Димитров да си състави мнение относно работата на ИА "ГИТ" му е предоставил частичен достъп до обществената информация, съдържаща се в Протокол № 1702130/23.01.2017 г. На Д. Димитров е предоставена информация за номер и дата на издадения протокол от извършена проверка; броя на установените нарушения и предприетите принудителни административни мерки, както и нормативните актове, въз основа на които са издадени задължителните предписания; и нарушените нормативни актове, предоставянето е под формата на справка, а на в копие на хартиен носител, както е заявено. Изрично следва да бъде посочено, че ЗДОИ не следва да бъде разглеждан като средство за снабдяване с писмени документи, които да се използват като писмени доказателства по висящи гражданскоправни спорове доколкото урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор. Съдебната практика приема, че искането за достъп до конкретен документ с номер и дата, следва да бъде разглеждано като искане за достъп до обществена информация, която е индивидуализирана чрез изричното посочване на нейния носител, но винаги държи сметка за разграничението между процедурата по предоставяне на административни услуги (вкл. издаване на документи/скици/копие/преписи) и тази по ЗДОИ. Във всеки подобен случай следва да бъде установен приложимия закон и защитимите от права. В случая правилно АС-Варна правилно е приел, че по отношение правото на достъп до обществена информация на Д. Димитров не е налице законово основание по ЗДОИ, защото са поискани писмени документи за представяне като доказателства по гражданскоправен спор с трето лице, а не за да си състави мнение за дейността на ИА "ГИТ", но с оглед обстоятелството, че главният директор на ИА "ГИТ" е предоставил частичен достъп т. е. предоставена му е частично търсената информация не е възможно по жалба на заявителя да бъде влошавано положението му. Обществен информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на държавните органи, а за да е налице задължение за предоставянето й е необходимо този, от когото се иска да е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ. Правото на достъп до обществена информация по правило не е ограничено и възниква за всички граждани, тъй като им дава възможност да си съставят собствено мнение относно дейността на обвързаните със задължението за предоставяне на информация субекти. (по арг. на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от същия нормативен акт). Условие за приложимостта на реда за достъп по ЗДОИ е исканите данни да представляват обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ в някои от нейните видове – официална или служебна, според разграничението, направено в чл. 9, ал. 1 от цитирания закон. Дори и информацията да притежава този характер, предоставянето й по предвидения в ЗДОИ ред не би било допустимо, ако в друг закон съществува специален ред за нейното получаване – чл. 4, ал. 1, предл. второ от същия закон. В случая изрично следва да бъде допълнено към мотивите на АС-Варна, че исканата информация не представлява обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като не са налице и двете условия, въведени с цитираната правна норма - не е свързана с обществения живот е Република България и в случая не дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект, поради което административният орган няма задължение за предоставянето й. Исканата информация касае информация, свързана с дейността на "Черно море" АД, която е проверявана от Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, а не дейността на ИА "ГИТ" като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. Исканата информация се отнася за сигнал и проверката, извършена въз основа на него, за който подателя на сигнала е уведомен своевременно. Също така обоснован е и изводът на инстанцията по същество, че в случая се касае за информация, касаеща личния, частния интерес на Д. Димитров, поради което търсеният достъп не може да бъде определен като обществена информация и не отговаря на критериите, заложени в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Цитираните в касационната жалба правни норми, за които се твърди, че са нарушение при постановяване на обжалваното съдебно решение не е възможно да бъдат свързани с конкретния правен спор и приложимите в казуса нормативни разпоредби, за да е възможно да се формират изводи относно тяхното спазване/нарушаване по смисъла на чл. 209, ал. 3 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя крайния извод на АС-Варна за законосъобразност на оспорения частичен отказ да бъде предоставен пълен достъп до исканата информация и в предпочитаната от заявителя форма. Върховният административен съд извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и не констатира нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. за касационната инстанция, които следва да бъдат възложени в тежест на Д. Димитров. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение