Решение № 3752 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13347/2020 г.

Решение № 3752 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13347/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Я. в качеството й на ръководител отдел "Местни данъци и такси" при Община Радомир чрез процесуалния представител адв. Д. Ж. срещу решение № 437/26.10.2020 г., постановено по адм. дело № 277/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Перник, с което по жалба на Кооперация "Районен кооперативен съюз" – гр. Перник е отменен Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 17-1/30.01.2020 г. на инспектор по приходите при Община Радомир, потвърден с решение № 001/18.03.2020 г. на временно изпълняващия длъжността началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Радомир в частта, с която са определени на Кооперация "Районен кооперативен съюз" – гр. Перник задължения за данък върху недвижими имоти и такси битови отпадъци за периода от 2010 г. до 2014 г. вкл. в общ размер на 18 208, 64 лв. и лихви – 15 305, 18 лв. В касационната жалба не е посочено нито едно от отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се касае за оплаквания за неправилно приложение от съда на материалния закон. Твърди се от касатора, че мотивите на съда са погрешни поради неотчитане на изричната законова разпоредба на чл. 108, ал. 2 ДОПК и по точно, че "... Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизията по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи (чл. 107, ал. 3 ДОПК), са окончателно установени... ". Сочи се в касационната жалба, че съдът е смесил основанията за стартиране на производство по установяване на данъчни задължения, предварително установяване на данъчни задължения и окончателно установени данъчни задължения, без стартиране на производство. Според касатора разпоредбата на чл. 109 ДОПК касае само и единствено ревизионните актове, издадени в хода на ревизионното производство или актовете, издавани при приравнените на ревизионното производство процедури, както и, че било ноторно известно и правно установено, че процедурата по чл. 107, ал. 3 ДОПК не касае определена процедура по издаването му и то не с участието на данъчнозадълженото лице, което следва задължително от чл. 108 ДОПК, а самоволно по инициатива на административния орган. По отношение на погасителната давност в касационната жалба се сочи, че съгласно чл. 172, ал. 2 и 3 ДОПК, тя се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността, започва да тече нова давност. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго, с което се потвърди оспорения административен акт, както и се претендира присъждане в цялост на направените по делото разноски съобразно предявения списък и ангажираните изрични доказателства за плащането им. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Д. Ж. Ответникът по касационната жалба Кооперация "Районен кооперативен съюз" – гр. Перник чрез адв. Д. Х., я оспорва в депозирания по делото кратък писмен отговор и възразява за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С първоинстанционното решение е отменен по жалба на Кооперация "Районен кооперативен съюзи" – гр. Перник АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 17-1/30.01.2020 г. на инспектор по приходите при Община Радомир, потвърден с решение № 001/18.03.2020 г. на временно изпълняващия длъжността началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Радомир в частта, с която са определени задължения за данък върху недвижими имоти и такси битови отпадъци за периода от 2010 г. до 2014 г. вкл. в общ размер на 18 208, 64 лв. и лихви – 15 305, 18 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният орган не е спазил изискването на чл. 109, ал. 1 ДОПК относно преклузивния срок за образуване на производство за установяване на задълженията за местни данък и такса. Според съда за определянето на задълженията по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен период (ежегодно или ежемесечно), а еднократно при придобиване на съответния имот или при промяна на обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка. Съдът е приел, че изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК представлява отрицателна предпоставка за образуването и развитие на административното производство. Съдът е приел също, че тази разпоредба е относима и относно актовете по чл. 107, ал. 3 ДОПК предвид безусловно използваната в чл. 109, ал. 1 ДОПК формулировка – производство за установяване на задължения по този кодекс, което означава, че предвиденият преклузивен срок е валиден и за хипотеза в производствата по издаване на АУЗД. В обжалваното решение е прието, че към момента на издаване на оспорения акт преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл и това е преклудирало възможността на административния орган да образува производство за установяване на задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода от 2010 г. до 2014 г. предвид, че актът е издаден на 30.01.2020 г. Съдът е обсъдил и възражението за погасяване по давност на процесните задължения и изводите са, че към датата на издаването на АУЗД задълженията за ДНИ и ТБО за периода 2010 г. – 2014 г. са погасени по давност на 31.12.2019 г., а актът е издаден на 30.01.2020 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК относно акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че чл. 109, ал. 1 ДОПК е неприложим по отношение на тези актове, а се прилага само относно ревизионните актове. В чл. 109, ал. 1 ДОПК законодателят е предвидил, че не се образува производство по установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК не се ограничава до приложението й само при ревизионните актове, но и за актовете по чл. 107, ал. 3 ДОПК, какъвто е процесния. Срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен, което означава, че съдът е длъжен за него да следи служебно. Разпоредбата чл. 4, ал. 1 ЗМДТ препраща към ДОПК, поради което преценката за преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК касае допустимостта на административното производство. В настоящия случай правилно решаващият съд е приел, че относно задълженията за ДНИ и ТБО не се подават декларации за всеки период (ежегодно или помесечно), а еднократно, когато се придобие недвижим имот. Видно от акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК касателно ДНИ декларация по чл. 14 ЗМДТ е подадена с вх. № 6405008767/13.03.2015 г. за 14 имота, а декларация по чл. 17 ЗМДТ е подадена с вх. № 1405000016 на 24.01.2006 г. Тези декларации не могат да бъдат относими към преценката дали е изтекъл преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за задълженията от 2010 г. до 2014 г., а задължението за заплащане на ДНИ и ТБО е за годишен период. Съдебната практика е категорична, че първоначално подадената декларация замества декларациите за следващите календарни години. В този смисъл решения по адм. дела № 5336/2016 г. и № 14499/2015 г. на ВАС, VІІ отделение. Правилно в обжалваното решение е прието, че преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл за периода от 2010 г. до 2014 г., както следва за 2010 г. – 31.12.2015 г.; за 2011 г. – 31.12.2016 г.; за 2012 г. – 31.12.2017 г.; за 2013 г. – 31.12.2018 г. и за 2014 г. – 31.12.2019 г., а оспореният пред първоинстанционния съд акт е издаден на 30.01.2020 г. При така установено обосновано с фактите по делото са изводите на съда, че не е следвало да се образува производство по издаване на АУЗД поради изтичането на преклузивния срок и като е отменил акта, съдът не е допуснал нарушения при прилагането на материалния закон. Относно погасителната давност, при установено изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за административния орган е била преклудирана възможността за образуване на административно производство, респ. за издаване на процесния АУЗД, поради което съдът не е следвало да обсъжда възражението за изтекла погасителна давност, който е институт на материалното право, а не е въпрос за допустимостта на административното производство. Крайният извод на съда за незаконосъобразност на акта поради изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК е правилен, поради което решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото на ответника по касация не се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение