Решение № 9326 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3286/2020 г.
ВАСVIII отделение13.07.2020 г.докладчик Станимира Друмева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 909 от 29.01.2020 г. на Административен съд - Хасково, постановено по административно дело № 546 по описа за 2018 г. на съда. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9326 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3286/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на териториална дирекция "Тракийска" в Агенция "Митници", подадена чрез юрк. Кънчева, против решение № 909/29.01.2020 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 546/2018 г., с което е отменено решение за определяне на митническа стойност № 604/20.04.2018 г. на началника на митница Пловдив. Изложените доводи са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в оспорения административен акт последователно и в хронология са изложени установените факти, посочени са конкретните доказателства, въз основа на които са направени и заключителните изводи. Счита, че актът е законосъобразен и мотивиран, като издаден от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма и в съответствие с материалния закон. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и за потвърждаване на митническия акт. Претендира се присъждане на разноските по делото. Ответникът – "Гранд Текстил" ЕООД, гр. Хасково, ЕИК 204226905, чрез пълномощника си адв. Коларова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционния съдебен акт по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на касационната жалба. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Хасково е решение за определяне на митническа стойност № 604/20.04.2018 г. на началника на митница Пловдив, с което по митническа декларация с MRN: 17 BG003012 H0032687 от 26.09.2017 г. е определена нова митническа стойност на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. от 9.10.2013 г., както следва: стока № 1 в размер на 4 723 лв.; стока № 2 в размер на 2 246 лв.; стока № 4 в размер на 1 293 лв.; стока № 5 в размер на 19 935 лв.; стока № 8 в размер на 5 654 лв.; стока № 10 в размер на 8 593 лв.; стока № 11 в размер на 257 лв.; стока № 14 в размер на 165 лв. и стока № 15 в размер на 10 294 лв., и по отношение на вносителя "Гранд текстил" ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС в размер 3 657, 23 лв. на основание чл. 77, § 1, б. "а", във връзка с § 2 и 3 и чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 56 от ЗДДС, и са извършени корекции на вписванията по клетки: 43 "МО Код"; 46 "Статистическа с-т" и 47 "Изчисляване на вземанията" по митническата декларация за изброените по-горе по номера стоки. С оглед заповед № 3 МФ-1318/27.12.2018 г. на министъра на финансите, с която се закрива митница Пловдив, а дейността, компетентността, правата и задълженията й преминават към ТД "Тракийска", като ответник по делото е конституиран директорът на ТД "Тракийска". За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Съгласно мотивите на обжалвания административен акт, митническият орган е счел, че митническата стойност на стоките по митническа декларация с MRN: 17 BG003012 H0032687 от 26.09.2017 г. следва да бъде определена на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз основа на митническата стойност на сходни стоки, посочени по други MRN, със съответните индивидуализиращи данни, подробно посочени в решението. Началникът на митница Пловдив по точка втора от решението е определил нова митническа стойност на 9 броя стоки като общо определеният допълнително дължим ДДС е в размер на 3 657, 23 лв. След съвкупен анализ на събраните доказателства, включително и на заключението по изслушаната съдебно - икономическа експертиза, първостепенният съд е достигнал до извод, че митническите органи необосновано са приложили чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което оспореният административен акт е незаконосъобразен. Приел е за безспорно установено, че не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и съответно митническите органи не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Според административния съд органите е следвало да установят, че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, като доказателства в тази насока не са представени. Решаващият извод на съда е за липса на сходство на процесните със съпоставени стоки, тъй като такива не са посочени и не е извършен анализ на условията на доставките - търговска марка, качество и търговско равнище, което влияе върху цените. С обжалваното решение съдът е отменил акта като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК поради нарушение на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. От събраните по делото доказателства и заключение на съдебно - икономическа експертиза, съдът е приел, че при издаването на митническото решение не са спазени изискванията за определяне на митническа стойност на стоки внасяни на територията на ЕС, регламентирани в Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определянето на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013. Обосновал е краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и постановил отмяната му. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Административен съд - Хасково е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, която е съобразена с тях. От правилно установените факти решаващият състав е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на началника на митница Пловдив. Основният спор между страните е относно това дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения вноса съобразно договорната стойност на сходни стоки. Стоката, предмет на митническо остойностяване е поставена под режим "допускане до свободно обращение" на 26.09.2017 г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс). По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Митническия кодекс. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181 а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Според Съда, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); , и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието "сходни стоки", дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в рамките на определянето на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил посочените норми от правото на Съюза и е извършил дължимата проверка по основателността на съмненията на митническите органи относно договорната стойност на стоката. Съобразено с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е заключението на съда, че в тежест на митническите органи е да обосноват определената стойност на внасяните стоки по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В случая е приложен именно вторичният метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. Както правилно е приел съдът, митническият орган не е извършил анализ на условията по доставките и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, на разликата в договорените количества, търговската марка и качеството на стоките. Съгласно чл. 141, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 74, § 2 от Митническия кодекс, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки следва да се направи корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. А съгласно чл. 141, § 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, договорната стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. След като началникът на митница Пловдив не е направил необходимия анализ по чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на посочените съществени елементи във връзка с използвания вторичен метод за определянето на митническата стойност на стоките, то законосъобразно първостепенният съд е приел, че оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Установените по делото факти и обстоятелства налагат извода, че митническият орган не е обосновал съмненията относно декларираната от "Гранд Текстил" ЕООД договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и не е установил предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. По изложените мотиви настоящият състав намира, че оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С молба от 21.04.2020 г. процесуалният представител на "Гранд текстил" ЕООД е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция и е представил списък по чл. 80 от ГПК, но тъй като по делото не са представени доказателства за извършването им, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,