Решение № 284 от 13.5.2024 г. на ВКС по дело № 20248002200212/2024 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на и.ф. Главен прокурор, за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 10.08.2023г. присъда № 13/25.07.2023г., постановена по нохд № 271/2023г. на Окръжен съд – Разград и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и се аргументира с нарушение на материалния закон, изразило се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК. В съдебно заседание осъденият М. Б. не се явява, редовно уведомен. Защитникът му адв. Б. намира искането за основателно. Прокурорът от Върховна прокуратура счита искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за основателно и претендира да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: Искането на и.ф. Главен прокурор по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е допустимо, тъй като атакуваният от него съдебен акт попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 419 от НПК, направено е в преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, като същото се явява основателно. С присъда № 13/25.07.2023г., постановена по нохд № 271/2023г. на Окръжен съд – Разград, влязла в законна сила на 10.08.2023г., осъденият М. Б. е бил признат за виновен и му е било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б.в вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 58а вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г вр. чл. 49 от НК подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК от това му наказание е било приспаднато времето, през което е бил лишен от това си право по административен ред. Съдът се е произнесъл и по разноските, направени в хода на производството, както и относно веществените доказателства. Присъдата не е била проверена нито по въззивен, нито по касационен ред. Изложеното показва, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като в нарушение на чл. 49, ал. 3 от НК е наложил на подсъдимия Б. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок, по-кратък от срока на наложеното му с присъдата наказание лишаване от свобода. Още с Постановление № 1/1983г. на Пленума на В(К)С е разяснено на съдилищата, че срокът на наказанието лишаване от право да се управлява МПС не може да бъде по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода, когато те се налагат заедно. Това е видно и от разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от НК, съгласно който осъденият не може да ползва правата, от които е бил лишен, независимо от това дали техният срок е изтекъл, преди да е изтърпял наложеното му наказание лишаване от свобода за същото престъпление. Допуснатото от съда нарушение на материалния закон е съществено и налага искането за възобновяване на наказателното производство да бъде уважено, като се отмени постановената по делото присъда и същото се върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. За коректност ВКС намира за необходимо да отбележи и още нещо. Съгласно чл. 343г от НК съдът постановява лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, а не както неправилно е било отразено в диспозитива на присъдата, че това се прави на основание чл. 49 от НК. Също така следва да се има предвид, че при приложението на чл. 66, ал. 1 от НК отлагането на изпълнението на наложено на подсъдимия наказание лишаване от свобода за определен изпитателен срок, следва да се счита от влизане на присъдата в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК