Решение № 6911 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2585/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Кестен - 2007" ООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение №39784/28.11.2025 г. по адм. дело №8684/2025 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 000030 - 6129/24.07.2025 година на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП). Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, иска отмяната му, отмяна на решението на изпълнителния директор на НАП, връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания, присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - изпълнителен директор на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: С обжалваното пред АССГ решение на изпълнителният директор на НАП е оставил на основание чл.4б от Закона за държавните такси без уважение заявление на "Кестен - 2007" ООД с вх. №55-30 -10061 от 16.06.2025 г. както в частта, с която е поискано възстановяване на преведената по сметка на НАП държавна такса по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта (ЗХ), изчислена съобразно пар.22, ал.1 от Предходните и заключителните разпоредби (ПЗР) към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБ) за 2024 г., в размер на 50 750 лева за игрална зала с адрес: гр. Трън, ул. "Тако Пеев" №9, ет.1. С решението е оставено без уважение същото заявление и в частта, с която е поискано извършване на прихващане на сумата в размер на 3000 лева, представляваща дължима сума по влязлото в законна сила Наказателно постановление №810662 - F789721/28.01.2025 г., издадено от изпълнителния директор на НАП. Със заявлението на "Кестен - 2007" ООД, гр. София до изпълнителния директор на НАП е поискано възстановяване на 50 750 лева внесена държавна такса, от които се претендира връщане на сумата 49 500 лв. и 3000 лв. прихващане (настоящият съдебен състав не коментира факта, че сборът от втората и третата сума е по- голям от първата). АССГ е посочил, че оспореното решение на изпълнителния директор на НАП е издадено от компетентен орган по аргумент от чл.17, ал.1, т.16 от ЗХ, издадено е в изискуемата писмена форма и има необходимите реквизити. Приел е, че е налице и съответствие с материалното право, тъй като след отмяната на разпоредбата на чл.30, ал.7 ЗХ (ДВ бр.108/2023), липсва основание за приемане на недължимост на таксата по чл.30, ал.6 ЗХ, като периодът през който е използван лицензът е без значение, тъй като таксата е еднократна. Доколкото не е налице подлежаща на възстановяване сума, няма възможност и за извършване на претендираното прихващане с част от нея. Решението е неправилно като постановено при съществено съдопроизводствено нарушение. Основателни са оплакванията на касатора за липса на мотиви - липса на фактически установявания, за които на настоящата касационна инстанция е забранено да бъдат направени за пръв път на основание чл.220 АПК. В решението липсва установяване дали претендираната за възстановяване държавна такса е изчислена по реда на пар.22, ал.1 от Предходните и заключителните разпоредби (ПЗР) към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБ) за 2024 г. въз основа на декларация на дружеството, за коя игрална зала, в какъв размер и дали е внесена. Липсват установявания дали дружеството е поискало прекратяване на лиценза предсрочно за тази зала и дали същият е прекратен с решение на изпълнителния директор на НАП и считано от кога - тоест колко месеца остават след прекратяване на лиценза до кроя на декларирания период по декларацията за еднократна част от таксите по чл.30 от ЗХ. Липсват и каквито и да е било установявания относно основанието за налагане на санкцията и размера й по цитираното в решението на изпълнителния директор на НАП наказателно постановление, както и за влизането му в сила. Тези факти са от значение за решаване на спора, тъй като в случая задължението да се плати държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ зависи от волята на правния субект да извършва определена дейност - а именно да поддържа лиценз за игри с игрални автомати за срок от 5 години в определена зала. С отпадане на волята на субекта да поддържа лиценза за целия период и съответно да организира игри с игрални автомати в посочената зала е отпаднало задължението му за остатъка от периода до края на първоначално определения срок да заплати държавна такса. Този извод се поддържа и от факта, че в ЗХ е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на лиценза по искане на организатора на хазартни игри. В правната теория е безспорно, че държавната такса се дължи срещу осъществяване на действие, издаване на документ или престиране на услуга от административен орган. След предсрочното прекратяване на лиценза по волята на субекта отпада насрещната престация, съответно заплатената държавна такса за периода след прекратяването на лиценза се явява недължимо платена. В случая размера на таксата по чл.30, ал.6 ЗХ е еднократно вносим и определяем по реда на пар.22 от ПЗР към ЗДБ 2024 г. и е пропорционален на оставащите месеци до края на лиценза. Тоест за месеците след предсрочното прекратяване на лиценза държавната такса се явява недължимо платена по смисъла на чл.4б ЗДТ и подлежи на възстановяване. Липсата на специално уредена процедура за разглеждане на искането в ЗХ не обосновава направеният от административния орган извод за невъзможност да се върне недължимо внесена държавна такса, противоречащ на чл.4б ЗДТ. По отношение на претендираното прихващане за част от сумата освен, че не са установени фактите, не са обсъдени и мотивите, изложени от изпълнителния директор на НАП, че наложени санкции с наказателни постановления се прихващат по реда на ДОПК, а производството по възстановяване на недължимо внесена държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ не е по реда на ДОПК, поради което не може да бъде извършено исканото прихващане. Предвид изложеното решението като неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при който да се постанови съдебен акт, отговарящ на изискванията за мотиви по чл.172а, ал.2 от АПК. По направените искания за разноски следва да се произнесе втората първа инстанция на основание чл.226, ал.3 АПК и като вземе предвид изхода на делото по същество на спора. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение