Решение № 6408 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1023/2021 г.

Решение № 6408 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1023/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Заместник министъра на младежта и спорта против решение № 301/30.10.2020 г., постановено по адм. дело № 464/2020 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата П. П. оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав е постановил правилно решение, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РД -09-730/8.7.2020 г. на Зам. Министър на Министерство на младежта и спорта, с която е отказано вписване на ответника в регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал неправилен и незаконосъобразен административен акт. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, в резултат на които оспореният акт не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Видно било, че към датата на откритото съдебно заседание жалбоподателят има придобито висше образование – бакалавър, за което е представил надлежен официален документ. Вярно е, че това обстоятелство не е било обсъждано от АО, както и другите новопредставени доказателства, но тъй като органът им задължението по чл. 35 да изясни всички факти от значение за издаване на акта, то е допуснал това съществено процесуално нарушение, което само по себе си обосновава извод, за отмяна на акта и връщане на преписката за ново разглеждане, като се вземат предвид и новите обстоятелства. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Решаващият съд в съответствие със събраните по делото доказателства правилно е приел за незаконосъобразна и по жалба на П. П. е отменил заповед № РД-09-730/08.07.2020 г. на Зам. -министър на Министерство на младежта и спорта, с която е отказано вписването му в регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Правилно от съда е отменена процесната заповед, защото след направеното задълбочено тълкуване на приложимите правни норми, съдът е достигнал като краен резултат до обоснования извод, който следва да се сподели, че П. П. подлежи на вписване в регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗФВС. Това е така, защото при извършването на проверка за законосъобразност на обжалвания административния акт следва да се съобразят всички факти и обстоятелства имащи значение за правилното разрешаване на спора, както и настъпилите законодателни промени, съгласно чл. 142, ал. 2 АПК. При валидното действие на Наредба № 1 от 4.02.2019 г. за треньорските кадри (Наредбата) след изменението й, обнародвано в ДВ бр. 91 от 23.10.2020 г., в сила от 1.01.2021 г. като е въведена нова разпоредба ал. 3 на чл. 6 от Наредбата са налице нови юридически факти от значение за правилното разрешаване на спора, и за законосъобразността на оспорения пред съда административен акт. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата лицата със завършено средно професионално образование, в рамките на което са придобили професионална квалификация "треньор" по вид спорт съгласно нормативната уредба, приложима до влизането в сила на Закона за професионалното образование и обучение, се приема, че отговарят на изискванията на ал. 2, т. 2. От приложената на л. 24 диплома е видно, че П. П. отговаря на условията на чл. 6, ал. 3 от Наредбата, поради което по силата на нормативната разпоредба отговаря и на изискванията на чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредбата - минималните изисквания за заемане на длъжността "инструктор" са завършено средно образование и придобита професионална квалификация по част от професията "помощник-треньор" или по част от професията "треньор" по вид спорт съгласно изискванията на Закона за професионалното образование и обучение. Следователно, след като П. П. отговаря на минималните изисквания за заемане на длъжността "инструктор", то не може да му се откаже вписване в регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗФВС. При това положение административния съд, като е преценил за незаконосъобразна оспорената заповед на зам. -министъра на младежта и спорта и я е отменил е постановил съдебно решение съответстващо на приложимите правни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които ще следва да се присъдят съобразно доказателствата за тяхното извършване, а именно - 150 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,