Решение № 14622 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5463/2014 г.
ВАСIV отделение04.12.2014 г.докладчик т Галина Матейска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1724 от 12.03.2013 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 26 състав, постановено по адм. дело № 2746/2010 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 14622 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5463/2014 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1724 от 12.03.2013 г. по адм. дело № 2746/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с § 4к, ал. 6 от ПЗР на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и чл. 28б, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 26 състав: ОТМЕНЯ по жалба на Петруна Бойчева Милушева заповед № РД-15-007/20.01.2010 г. на областния управител на област София В ЧАСТТА ОТНОСНО ИМОТ с № 41010.4477.1009 по одобрения план на новообразуваните имоти за м. Нерезене в частта касаеща регистъра към плана, като след влизане на решението в сила делото във вид на преписка да се върне на областен управител на област София за нанасяне на този имот в регистъра към плана на името на Коста Тодоров Петров - наследодател на жалбоподателката. ОТМЕНЯ по жалба на Петруна Бойчева Милушева заповед № РД-15-007/20.01.2010 г. на областния управител на област София В ЧАСТТА ОТНОСНО ИМОТ с № 99132.4489.65 по одобрения план на новообразуваните имоти за м. Бранишки лозя в частта касаеща регистъра към плана, като след влизане на решението в сила делото във вид на преписка да се върне на областен управител на област София за нанасяне на този имот в регистъра към плана на името на Коста Тодоров Петров - наследодател на жалбоподателката. ОТМЕНЯ по жалба на Петруна Бойчева Милушева заповед № РД-15-007/20.01.2010 г. на областния управител на област София В ЧАСТТА ОТНОСНО ИМОТ с № 99132.4496.224 по плана на новообразуваните имоти за м. Ласка, в частта касаеща регистъра към плана, като след влизане на решението в сила делото във вид на преписка да се върне на областен управител на област София за нанасяне на този имот в регистъра към плана на името на Коста Тодоров Петров - наследодател на жалбоподателката. ОТМЕНЯ по жалба на Петруна Бойчева Милушева заповед № РД-15-007/20.01.2010 г. на областния управител на област София В ЧАСТТА ОТНОСНО границите на одобрения план, като след връщане на преписката на органа, следва да се направи заснемане и нанасяне на имот - нива от 0.800 дка в м. Ласка, граничещ от западната страна на имот 99132.4496.92 по плана на новообразуваните имоти за м. Ласка и южно от имот 99132.4496.91 в ПНИ, одобрен с оспорваната заповед и включване на същия в границите на ПНИ, като в регистъра към плана същият имот бъде нанесен на наследодателя на жалбоподателката - Коста Тодоров Петров. ОТХВЪРЛЯ жалба на Петруна Бойчева Милушева срещу заповед № РД-15-007/20.01.2010 г. на областния управител на област София В ЧАСТТА ОТНОСНО имот № 99132.4496.123 по плана на новообразуваните имоти за м. Ласка. ОТХВЪРЛЯ жалба на Петруна Бойчева Милушева срещу заповед № РД-15-007/20.01.2010 г. на областния управител на област София В ЧАСТТА ОТНОСНО имот с № 99132.4489.69, отразен в ПНИ и вписан на името на наследодателя Коста Тодоров Петров. С последен (седми) диспозитив съдът ОСЪЖДА областен управител на област София да заплати на Петруна Бойчева Милушева разноски по делото в размер на 400 лева. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби, по които е било образувано адм. дело № 5939/2013 г. по описа на Върховния административен съд: Първа по дата от 28.03.2013 г. е жалбата на Петруна Бойчева Милушева, подадена чрез адв. Весела Кръстева, в която се заявява, че се оспорва решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-15-007/20.01.2010 г. на областния управител на област София в частта относно имот № 99132.4496.123 по плана на новообразуваните имоти за м. Ласка. Жалбоподателката счита, че и в тази й част заповедта на областния управител е незаконосъобразна поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, ограничаващи в значителна степен правото й на защита и преграждащи възможността реално да й бъде възстановен признатият й с решение на ПК Нови Искър имот. По подробно развити съображения моли решението да бъде отменено в тази му част, като вместо това се отмени и заповедта на областния управител. Претендира присъждане на разноските по делото. Втората касационна жалба от 2.04.2013 г. е на Областния управител на Област София и се обжалва решението в четирите му части, с които е отменена заповед № РД-15-007/20.01.2010 г. и в частта, с която е осъден да заплати на жалбоподателя в първоинстанционното производство разноските по делото в размер на 400 лева. Касаторът счита, че съдебното решение е недопустимо, неправилно и необосновано и че същото е постановено в противоречие с доказаната фактическа обстановка. В открито съдебно заседание на 2.12.2013 г. производството по адм. дело № 5939/2013 г. е било прекратено и върнато на Административен съд София-град (АССГ) за произнасяне по постъпилата от Петруна Бойчева Милушева молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното съдебно решение. Процедурата по реда на чл. 175 от АПК е проведена и с решение № 151 от 8.01.2014 г. Административен съд София-град, Второ отделение, 26 състав ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в решение № 1724 от 12.03.2013 г. по адм. дело № 2746/2010 г., като в диспозитива на съдебния акт на съответните редове вместо изписаното презиме на наследодателя на жалбоподателката - Тодоров, да се чете Тодоринов. Решението не е обжалвано от страните и делото е изпратено обратно във Върховния административен съд за разглеждане на касационните жалби срещу основното решение. В производството по новообразуваното адм. дело № 5463/2014 г. пълномощникът адв. Весела Кръстева поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Такова е и личното становище на жалбоподателката Петруна Бойчева Милушева. Представени са писмени бележки. Срещу касационната жалба на Областния управител на Област София е постъпил писмен отговор. Процесуалният представител на втория касационен жалбоподател юрисконсулт Тихов поддържа подадената жалба и моли да бъде уважена като се отмени решението на АССГ в неговата цялост. Заинтересованите страни: Даниела Ташова Миланова, Надежда Евденова Багриева, Христо Григоров Милев, Танка Димитрова Христова, Цветанка Димитрова Тодорова и Мара Димитрова Николова, не вземат отношение по жалбите. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Събраните по делото доказателства са в пълна подкрепа на направените изводи от съда. Последният е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. За решението не се обективира наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Петруна Бойчева Милушева, неправилно наречена "въззивна" е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник. С оглед датата на пощенското клеймо - 29.03.13., в законоустановения срок е и касационната жалба на Областния управител на Област София. И двете жалби са насочени срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за страните в съответните си части, поради което и съобразно с чл. 210, ал. 1 АПК, и двете касационни жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете касационни жалби се явяват неоснователни. За да постанови описания по-горе в началото правен резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган и в съответната форма, съобразно изискванията на § 4к от ЗСПЗЗ и след съставяне, обсъждане и окончателно приемане на плана от приемателната комисия, назначена със заповед на областния управител. Съдът се е позовал на приетото като доказателство по делото заключение на вещото лице Сара Коен и на приетите по преписката доказателства, от които се установява, че жалбоподателката претендира нанасянето в ПНИ на 6 имота, които не са били посочени от собствениците при заснемането на имотите. Съдът е посочил на стр. 5 от решението си, че жалбата на Петруна Бойчева Милушева е частично основателна за три от претендираните пет имота, а в диспозитива се е произнесъл за шест имота - за четири е постановил отмяна на обжалваната заповед, а за два имота е отхвърлил жалбата. Така постановеното съдебно решение като краен резултат е правилно. Същото е и допустимо, защото въпросът за допустимостта на първоинстанционната жалба на Петруна Бойчева Милушева е бил обсъждан и разрешен с определение № 7701 от 1.06.2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, постановено по адм. дело № 6791/2011 г. Няма пречка жалбоподателят да уточни предмета на жалбата си чрез експертиза, още повече когато се касае за идентификация на имоти по различни планове, а оспорването на констатациите в заключението едва в касационното производство е недопустимо. Затова се явява неоснователно възражението в касационната жалба на Областния управител на Област София, че се въвеждат нови имоти и нови местности, които не са били посочени в първоначалната жалба. В случая не се разширява предметът на делото, нито се излиза извън обхвата на първоначалната жалба. Пред Административен съд - София град (неправилно адресирана до Софийски градски съд) Петруна Бойчева Милушева от гр. Нови Искър е подала жалба (неправилно наречена "възражение") срещу заповед № РД-15-007 от 20.01.2010 г., с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ Областният управител на Област София е одобрил план на новообразуваните имоти в мащаб 1:1000 на местност "Ласка", местност "Бранишки лозя", местност "Могилата", местност "Нерезене", местност "Братковица", местност "Цигански дол", местност "Червена река" в землището на кв. Курило и с. Кътина, район "Нови Искър", Столична община. След пет пъти оставяне без движение и даване възможност на жалбоподателката да конкретизира жалбата си (29.04.2010 г., 13.05.2010 г., 2.06.2010 г., 8.12.2010 г., 8.02.2012 г.) като уточни в коя част относно кои новообразувани имоти съгласно ПНИ е обжалването, като посочи номерата на новообразуваните имоти, за които претендира, че следва да бъдат отредени на нейния наследодател, на база на техническата експертиза, изготвена от вещото лице Сара Коен, жалбоподателката заявява претенции за 7 имота, които според нея са били признати и възстановени с две решения на поземлената комисия - № 07000 от 7.11.1996 г. и № 18000 от 13.11.1998 г., на наследниците на Коста Тодоринов Петров - неин наследодател, но не са нанесени в плана на новообразуваните имоти. По принцип с одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. Затова когато се касае за имоти на бившите собственици, които са разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в решенията на колективния орган по поземлената собственост не се посочват конкретно номер на имота, граници и съседи и не се възстановява реално собственост, а изрично се записва, че ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ, тоест касае се само за признаване правото на собственост, но не и за реално възстановяване. А при невъзможност за реално възстановяване на признатите права на собственост, се дължи обезщетение, но този въпрос в случая е извън предмета на спора. В плана на новообразуваните имоти (ПНИ), който се състои от четири части: текстова, графична, цифрова и регистър на имотите, се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя и посочени по-горе начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на свое собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници, при искане за преразпределение на собствеността, оборване на документи за собственост, възражения за давност и т.н., възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административен акт. Следва да се посочи още, че в плана на новообразуваните имоти не се включват имоти, които се намират в урбанизираните територии, тоест в строителните граници на населените места. Възстановяване правото на собственост върху такива имоти е по друг ред - чл. 11 от ППЗСПЗЗ. Освен това, план на новообразуваните имоти е несъвместим с план за земеразделяне, при който имотите се възстановяват в нови реални граници, а не в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. От данните по делото се установява, че жалбоподателката Петруна Бойчева Милушева попада във втората категория лица. В случая няма ползватели с трансформирано право на ползване в право на собственост и затова няма конкуренция на права. По делото са назначени, изслушани и приети три съдебно-технически експертизи - първата е изготвена от вещото лице Борис Борисов, втората - изготвена от вещото лице Сара Коен и третата - изготвена от вещото лице Юлиян Пальов. Относимо както за допустимостта на жалбата, така и за разрешаването на спора по същество е заключението по втората техническа експертиза. На първото вещо лице не е бил предоставен помощен план, поради което не е могло да бъде извършена никаква индивидуализация на имотите, а ПНИ се изготвя въз основа на помощен план (в предходни редакции на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 1 от ППЗСПЗЗ наречен кадастрален план). Видно от събраните по делото доказателства, безспорен е факта, че жалбоподателката Петруна Бойчева Милушева не е участвала при анкетирането на имотите през 2008 г., както и че не е подала възражения срещу обявения в "Държавен вестник" помощен план и ПНИ. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е предвидена специална процедура за изработване на ПНИ, поради което общите разпоредби на АПК за издаване на административния актове са неприложими и затова се явява неоснователно оплакването в касационната й жалба за нарушения на чл. 26 от АПК. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, в случая към датата 20.01.2010 г., когато е издадена заповед № РД-15-007 на Областния управител на Област София за одобряване на плана на новообразуваните имоти. Но ал. 2 на чл. 142 АПК регламентира, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Целта на тази правна норма е да се постанови решение в съответствие с действителното фактическо положение и да се разкрие обективната истина за спорното право в първоинстанционното производство. По-конкретно: ОТНОСНО ИМОТ с № 41010.4477.1009 по одобрения план на новообразуваните имоти за м. "Нерезене" - това е нива от 2.000 дка, за която с решение № 07000 от 7.11.1996 г. на Поземлена комисия София се признава правото на собственост на наследниците на Коста Тодоринов Петров. Видно от втората техническа експертиза, при първото заснемане през 2008 г. имотът не е заснет и нанесен, тъй като се оказало, че попада върху имот, възстановен на наследниците на Борис Стефчев Велчев. При второто заснемане през 2011 г. имотът е заснет и в регистъра на имотите към ПНИ е отбелязано "неустановена собственост". Тези факти не се оборват от заключението на третата техническа експертиза, назначена от съда по искане на пълномощника на областния управител. Причината да се прави ново заснемане през 2011 г. е ирелевантна за предмета на делото. Няма законна пречка този имот да бъде нанесен на името на наследодателя на жалбоподателката след като при новото анкетиране през 2011 г. се установява неговото местоположение и факта, че попада в терен по § 4. А ако възникне спор за собственост с наследниците на Борис Стефчев Велчев, същият ще трябва да бъде разрешен по общия исков ред, при което ищец ще бъде претендиращият собствеността, а ответник - лицето или лицата, на които спорният имот е нанесен в ПНИ. ОТНОСНО ИМОТ с № 99132.4489.65 по одобрения план на новообразуваните имоти за м. "Бранишки лозя", който съгласно заключението на второто вещо лице е с площ 1.034 дка. Според решение № 18000 от 13.11.1998 г. на Поземлена комисия Община Нови Искър, на наследниците на Коста Тодоринов Петров е признато (възстановено) правото на собственост върху нива от 0.400 дка, като е отбелязано, че имотът е в строителните граници на Курило. Както се каза по-горе, имоти в урбанизирани територии се възстановяват по друг ред, но според вещото лице имота попада в ПНИ и е записан като "неустановена собственост". Затова няма пречка и този имот да бъде нанесен в регистъра към ПНИ на името на наследниците на Коста Тодоринов Петров, но административният орган следва да се съобрази с площта, на която имат право наследниците по решението на органа по поземлената собственост. ОТНОСНО ИМОТ с № 99132.4496.224 по плана на новообразуваните имоти за м. "Ласка", който според второто вещо лице е с площ 881 кв. метра и е образуван (заснет) от два имота по решение № 18000 от 13.11.1998 г. на Поземлена комисия Община Нови Искър - нива от 0.400 дка и нива от 0.300 дка в м. "Посерилка" (която е част от м. "Ласка"), за които на наследниците на Коста Тодоринов Петров е признато (възстановено) правото на собственост. И за този имот няма пречка да бъде нанесен в ПНИ на името на наследниците на Коста Тодоринов Петров, но административният орган следва да съобрази размера на признатите от поземлената комисия общо 700 кв. метра и не може да отрази повече, ако не са налице описаните по-горе принципни положения при конкуренция с ползватели. Но в случая и този имот видно от заключението на вещото лице е отразен като "неустановена собственост". ОТНОСНО отменената от съда заповед № РД-15-007/20.01.2010 г. на областния управител на област София В ЧАСТТА за границите на одобрения план - касае се за имот "А" по скицата към заключението на вещото лице - това е нива от 0.800 дка в м. "Ласка", върху която на наследниците на Коста Тодоринов Петров е признато (възстановено) правото на собственост съгласно решение № 18000 от 13.11.1998 г. на Поземлена комисия Община Нови Искър, като изрично е отразено в това решение, че нивата се намира в терен по § 4. Според вещото лице Сара Коен, имотът е извън ПНИ и граничи с имоти от ПНИ № 99132.4496.92 от западната страна и с № 99132.4496.91 от южната страна. Тъй като както се каза по-горе, ПНИ се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, ако действително този имот попада в такъв терен, той задължително следва да бъде включен в границите на ПНИ, дори ако трябва да се промени техническото задание по съответния ред, съответно и да бъде отразен във всичките четири части на ПНИ на името на наследниците на Коста Тодоринов Петров. ОТНОСНО имот № 99132.4496.123 по плана на новообразуваните имоти за м. "Ласка" - касае се за нива от 1.600 дка в местността "Кръсто" - подместност на м. "Ласка", върху която с решение № 18000 от 13.11.1998 г. на Поземлена комисия Община Нови Искър на Петров е признато (възстановено) правото на собственост на наследниците на Коста Тодоринов Петров. Видно от заключението на вещото лице Сара Коен, в регистъра към ПНИ този имот е записан като собственост на наследниците на Стойне и Григор Милеви Петкови - възстановен с решение на ОССГ Нови Искър. При тези данни безспорно е налице спор за материално право, който трябва да бъде разрешен по исков ред в гражданско производство, като в случая активната страна (ищец) е жалбоподателката, която претендира право на собственост върху същия имот, а ответници ще бъдат наследниците на Стойне и Григор Милеви Петкови. При успешно проведен исков процес, влезлият в сила ПНИ може да бъде изменен на основание § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28в от ППЗСПЗЗ. ОТНОСНО имот с № 99132.4489.69 - касае се за нива от 0.300 дка в м. "Пашинов рът", върху която с решение № 18000 от 13.11.1998 г. на Поземлена комисия Община Нови Искър Петров е признато (възстановено) правото на собственост на наследниците на Коста Тодоринов Петров. В решението е отразено, че имотът се намира в "държавен горски фонд" на Курило, а не в терен по § 4. Предвид липсата на касационна жалба засягаща този имот, решението на АССГ е влязло в сила в тази част и касационната инстанция не може да обсъжда въпроса как и защо имотът е включен в ПНИ и отразен като собственост на наследодателя на жалбоподателката Петруна Бойчева Милушева. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила като се имат предвид изложените в настоящото решение коригиращи и допълващи мотиви. Решението на АССГ е обосновано и в частта за присъдените разноски, които са определени по компенсация съобразно броя на имотите, а не тяхната площ. За настоящото касационно производство предвид изхода на делото, разноските остават в тежест на страните, така както са ги направили. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,