Решение № 11606 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6604/2010 г.

Решение № 11606 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6604/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 90, ал. 3 от Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Вяра Станкова, в качеството й на процесуален представител на председателя на държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, срещу решение № 4897 от 14.04.2010 г. по адм. дело № 14104 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение в частта, с която е обявено за нищожно Решение № 467/7.10.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците относно отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Кажал Тауфик Рахим - гражданка на Ирак. В касационната жалба са релевирани трите касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че решаващия състав на ВАС неправилно е приел неизпълнение на указанията на 5-членния състав на ВАС, дадени с решение № 5143/17.04.2009 по адм. дело № 1500/2009 г., предвид изложеното в Справка № 2122/20.07.2009 г. на МВнР, установяваща, че ситуацията в Ирак не позволява да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Посочва, че в решението неправилно било отразено, че Кажал Тауфик Рахим е родена в гр. Киркук, Ирак, а тя е родена в гр. Сюлеймания. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС . В о. с. з. на ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответникът Кажал Тауфик Рахим, чрез процесуалния си представител адв. Илияна Савова оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени наведените касационни отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение е бил сезиран с жалба от Кажал Тауфик Рахим срещу решение № 467 от 7.10.2009 г. на председателя на ДАБ при МС, с което й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Това решение е постановено след като по молба на Кажал Тауфик Рахим е постановено решение № 192/30.04.2008 г. на Председателя на ДАБ, който на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ отказал на Кажал Рахим предоставяне на поисканата от нея закрила в Р България, и след като с двуинстанционна съдебна проверка това административно решение е отменено, а делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания на петчленния състав на Върховния административен съд с решение № 5143/17.04.2009 по адм. дело № 1500/2009 г. относно тълкуването на разпоредбите на ЗУБ и приложимите европейски директиви. С решението, в частта, представляваща предмет на настоящото дело, тричленният състав на ВАС приел, че Решение № 401/03.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България в частта на постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут е нищожен, предвид постановяването му в разрез с дадените указания в решение № 5143/17.04.2009 г. Обосновал своя акт с мотиви, че при новото решаване компетентният административен орган не е изпълнил задължителните указания на Върховния административен съд по прилагането на материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, която урежда основанията за предоставянето на хуманитарен статут, и конкретно на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, и Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване по тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, поради което и на основание чл. 177, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК обявил за нищожно административното решение в тази му част. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Настоящият съдебен състав намира, че е законосъобразен изводът, че административен орган не е изпълнил задължителните указания, дадени в решение № 5143/17.04.2009 г. по адм. дело № 1500/2009 г. на Върховния административен съд по прилагането на материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, която урежда основанието за предоставянето на хуманитарен статут поради наличие на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на чужденеца като гражданско лице поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, поради което правилно първоинстанционният състав е упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 АПК при обявената нищожност на административния акт в процесната част и предвид естеството му, непозволяващо решаване на въпроса по същество, да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Неоснователно е основното касационно възражение, че тричленния състав на ВАС неправилно приел несъобразяване с указанията на петчленния състав предвид посочените в Справка № 2122/20.07.2009 г. на МВнР обстоятелства, установяващи, че ситуацията в Ирак не следвало да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Тази справка е обсъдена в решението, а и не представлява доказателство за променена обстановка. Освен това обстановката в Ирак се квалифицира като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми, съобразно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности в Люксембург по дело № С-465/07 г. по преюдициално запитване за тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и е следвало да се вземе предвид от административния орган при решаването на настоящия казус, предвид наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, които тежки посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Освен това съгласно чл. 224 АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, т. е. не само за първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото, но и за касационната инстанция при повторното му касационно оспорване, а съгласно чл. 297 ГПК, приложим на осн. чл. 144 АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища и учреждения в Република България. Вторият довод, че тричленния състав на ВАС неправилно приел, че Кажал Тауфик Рахим е родена в гр. Киркук, Ирак, а тя била родена в гр. Сюлеймания, се опровергава от представената на л. 45 от делото лична карта на Кажал Тауфик Рахим с официален превод /л. 44 от делото/ в която като нейно месторождение е посочен гр. Киркук, Ирак. Впрочем този довод е и неотносим, предвид безспорния факт, че чужденката е живяла в Багдад от 2003 г. - след като се омъжила. Посоченото в тази връзка решение № 850 по адм. дело № 15635/2009 г. визира друг случай. Ирелевантно за спора е и твърдението, че съпругът на чужденката бил освободен след платен откуп. На последно място, с оглед представените пред настоящата инстанция две решения на ДАБ, съответно с № № 326/19.07.2000 г. и 459/2.10.2009 г., с които агенцията е предоставила хуманитарен статут на синовете на ответницата - Ахмед Иса Ахмед и Шиван Иса Ахмед, следва да се отбележи, че е налице различно третиране на една и съща бежанска история спрямо членове на едно и също семейство, в случая майка и синове, което обосновава нов извод за правилност на съдебния акт. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, понеже е правилна преценката на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на административния акт. Обжалваното решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия,