Решение № 264 от 10.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 115/2010 г.

Решение № 264 от 10.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 115/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателя Савка Стоянова Производството е образувано по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Осъденият О. О. К. е отправил молба Върховният касационен съд да провери постановената по отношение на него присъда и му намали наложеното наказание. Твърди, че при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наказанието е явно несправедливо. Не се излагат никакви съображения, подкрепящи наведените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. В съдебното заседание осъденият не се явява, а назначеният му служебен защитник поддържа молбата и прави искане наказателното дело да се възобнови и върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Гражданският ищец в писмено становище, заявява, че искането е неоснователно и иска да се остави без уважение. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и предлага да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Русенският районен съд с присъда № 225 от 19.10.2005 г. по н. о. х. д. № 1476/2005 г. е признал подсъдимия О. О. К. за виновен в това, че на 05/06.02.2005 г. в гр. Р., при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с А. А. А., чрез използване на техническо средство и разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 515 лв. от владението на Г. И. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 54 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. Подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданския ищец сумата от 439 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди. Русенският окръжен съд с решение № 124 от 19.05.2006 г. по в. н. о. х. д. № 104/2006 г. се е произнесъл по жалбите на подсъдимите, като потвърдил изцяло присъдата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение в настоящия си състав намира, че липсват процесуални възможности за произнасяне по молбата на осъдения и тя следва да се остави без разглеждане по следните съображения: Съдебното производство срещу молителя е водено в негово присъствие, той лично и чрез договорен защитник пред въззивния съд е разполагал с всички възможности да упражни правото си на защита. Присъдата е постановена в негово присъствие, а за въззивното решение е уведомен, като от материалите по делото се установява, че и на защитникът му е дадена възможност да се запознае с тях. Тъй като решението е постановено при действието на новия НПК и е потвърдително, то по силата на чл. 346 НПК не подлежи на касационна проверка, както и по реда на възобновяване на наказателните дела, тъй като са изтекли предвидените срокове. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение