Решение № 7201 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2013 г.

Решение № 7201 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2013 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от Н. М. Г. от с. П., обл. В., представляван от адв. З. срещу решение № 5652 от 23.08.2013 г., постановено по адм. дело № 8310/2012 г. по описа на Административен съд - С. град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2-48/1.08.2012 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд /ВАС/ да отмени обжалваното решение. Ответникът - Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/, редовно призован, се представлява от юрк. П.. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробни съображения за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ, в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е отхвърлил оспорването на касатора с искане за отмяна на решение № 2-48/1.08.2012 г. на Комисията, с което е установена принадлежността на Н. М. Г. към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник - агент. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: регистрационен дневник, съставен на името на Н. М. Г. за вербуването му като секретен сътрудник с псевдоним "Буев"; предложение рег. № 5471/8.06.1990 г. за унищожаване на делото СС "Буев" с регистрационен номер 17901. Съдът е приел, че административният орган е постановил правилно решение, позовавайки се на горните документи, попадащи сред изброените такива по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, при наличието на които Комисията действа в условията на обвързана компетентност. Така постановеното решение е правилно. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Оспорването е неоснователно, тъй като решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, за да достигне до правилния и законосъобразен извод, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към ДС под формата на дейност като секретен сътрудник, поради което обявяването му от Комисията сочи правилно прилагане на закона. Върховен административен съд приема, че ЗДРДОПБГДСРСБНА предвижда обявяване на принадлежност на лицата към Държавна сигурност /ДС/ и разузнавателните служби на Българска народна армия /БНА/, а не на реална конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. По волята на законодателя принадлежността към службите се установява въз основа на документи съдържащи се в информационните фондове, които са различни за щатен служител, нещатен служител и за секретен сътрудник изброени съответно в ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. При наличието на някои от тези документи, Комисията е длъжна обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност, кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения. Анализът на разпоредбата на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА сочи, че изброяването на посочените в нея документи е алтернативно, не кумулативно. Наличието на който и да е от тях / включително и на тези, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, които не носят подписа на вербувания/е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. От събраните по делото доказателства, а именно - извлечение от регистрационен дневник, съставен на името на Н. М. Г. за вербуването му като секретен сътрудник с псевдоним "Буев"; предложение рег. № 5471/8.06.1990 г. за унищожаване на делото СС "Буев" с регистрационен номер 17901 / документи, които попадат в кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА/, може да се направи обоснован извод, че Н. М. Г. е осъществявал дейност като секретен сътрудник - агент на ДС. Неоснователни са доводите, че е решението е опорочено от допуснато от съда съществено нарушение на процесуалния закон. Съдът не е създал пречки за провеждане на оспорването на истинността на документите, намерени за жалбоподателя в информационните фондове, макар да не е държал определение за извършване на проверката им. Съгласно чл. 193, ал. 3, предл. 1 ГПК тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Както е предвидено в чл. 194, ал. 1 ГПК, съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. Жалбоподателят е имал възможност да ангажира гласни и писмени доказателства, с които да подкрепи възраженията си, че документите са неверни, тоест, че има несъответствие между фактите, удостоверени в официалните свидетелстващи документи и действителното положение, но от негова страна не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. Направеното оплакване от жалбоподателя в първоинстанционното производство за липсата на достоверност на фактите описани в документа, без представени доказателства по смисъла на чл. 194, ал. 1 от ГПК, не е достатъчно основание за съда да образува производство по оспорване истинността на документ. Доводите, изложени в касационната жалба, относно липсата на реквизити в представените документи са неоснователни. Видно от изложените по горе мотиви в настоящето решение, Комисията действа при обвързана компетентност, и същата няма право на преценка кои точно документи следва да бъдат използвани и притежават ли всички необходими реквизити. При наличието на който и да е документ по смисъла на чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА същата е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон. Като е приел административния акт за законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу същия жалба, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,