Решение № 15914 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5329/2010 г.

Решение № 15914 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5329/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Иванов Тотев, Ваня Коев Филатова, Димитър Коев Коев и Иван Кирчев Стойков- всички от гр. Варна, чрез процесуалния представител адв. Н. Ташев против решение № 90 от 15.01.2010 г., постановено по адм. д. № 2467 по описа за 2008 г. на Административен съд-гр. Варна. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на постановеното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, алтернативно- отмяна на заповедта на областния управител в частта, с която се отнемат части от имота на жалбоподателите - № № 2109, 2110, 2111 за да се създаде новообразуван имот № 4572, като преписката да се върне на административния орган с указания за такава организация на терена, че да се запазят очертанията на имоти № № 2109, 2110, 2111 по сега действащия кадастрален план. В о. с. з. на ВАС касационните жалбоподатели не се явяват и не изпращат представител. Ответната страна - Областния управител на област Варна не изпраща представител, в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски за защита пред ВАС. Заинтересованите страни Янка Йорданова Маринова, Валентина Маринова Костадинова, Димитричка Маринова Георгиева и Антон Михайлов Андонов не се явяват и не се представляват. Третата от тях оспорва жалбата във възражение чрез процесуалния си представител адв. Тинка Узунова. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата на Димитър Коев Коев поради просрочие и за неоснователност на касационната жалба на останалите касатори, по съображения, че съдът обосновано преценил, че атакувания съдебен акт е изготвен в съответствие с материалния закон и производствените правила. Обосновава становището си с материалите по делото, от които е видно, че за процесния ПИ № 4572 са спазени изискванията на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ, съгласно които разликата над 600 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по - малък от 250 кв. м., а имотите на жалбоподателите, в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, са проектирани при отчитане на съществуващите сгради и съоръжения, видно от заключенията на СТЕ. С оглед горните съображения счита, че първоинстанционния съдебен акт следва да бъде оставен в сила. При проверка на редовността на касационната жалба на Димитър К. Коев Върховният административен съд, намира, че същата е процесуално недопустима поради просрочие, предвид следното: Обявлението за изготвеното решение е получено от този касатор на 20.01.2010 г., видно от обратната разписка, приложена на л. 258 от делото. Касационната жалба е подадена на 08.02.2010 г. в АС- Варна. Срокът за подаване на жалба по чл. 211, ал. 1 АПК е преклузивен. Спазването на срока е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно при всяко положение на делото и без направено възражение от другата страна. Просрочената жалба е процесуално недопустима за разглеждане по същество и затова тази касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното в тази част по нея съдебно производство да бъде прекратено на основание чл. 215, т. 3 от АПК. Касационната жалба на останалите касатори е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирани страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящите касационни жалбоподатели срещу Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на Област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ- в местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Варна, в частта, относно имоти № 2109, 2110, 2111 и 4572. За да постанови решението си съдът е приел за установено, че Димитър Иванов Тотев се легитимира като собственик с констативен нотариален акт № 7, том ХV, дело 6990/1994 г./л. 11 от делото/, издаден на основание § 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот с площ от 600 кв. м, целия с площ от 774 кв. м., находящ се в м. " Манастирски рид", землище Виница, общ. Варна, обл. Варна, представляващ имот с пл. № 1109 по КП на м. " Манастирски рид", като в регистъра на имотите към ПНИ за процесната местност той е записан за собственик на имот № 2109. Ваня Коева Филатова и Димитър Коев Коев се легитимират като собственици с нотариален акт № 171, том L, дело № 18754/1994 г./л. 13 от делото/ на имот с площ от 600 кв. м., целия с площ от 832 кв. м., находящ се в същата местност, представляващ имот с пл. № V - 1110 по проектоплана на вилната зона, като имотът е придобит от тях по дарение от родителите им, придобили имота на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ / нот. акт № 155/1994/, и в регистъра на имотите към ПНИ са записани за собственици на имот с № 2110. Иван Кирчев Стойков се легитимира като собственик с нотариален акт за продажба № 176,том I, рег. № 3872, дело № 302/1999 г. /л. 15 от делото/ на имот с площ от 600 кв. м., целия с площ от 800 кв. м. съставляващ имот № 1111 по КП на м. " Манастирски рид", заедно с построената сграда с площ от 20 кв. м., като в регистъра на имотите към ПНИ е записан като имот № 2111 С решение № 639/01.09.1999 г. ОСЗГ - гр. Варна възстановила правото на собственост на наследниците на Велико Маринов Авернов /заинтересовани страни в процеса/ върху нива от 2.331 дка, находяща се в м. "Кокодива", землище Виница, общ. Варна, съставляващ имот с пл. № 3536 по КП от 1956 г., като имотът включва части от имоти № 2109, № 2110, имот № 2111 и имот № 2112 по КП на м. " Бялата чешма и Дъбравата". По ПНИ наследниците на Велико Маринов Авернов са вписани като собственици на новообразуван имот № 4572 с площ от 842 кв. м. Освен с посочените доказателства, съдът обосновал решението си и с неоспорените основно и допълнително заключение на вещо лице, че новообразуваните имоти № 2109, 2110 и 2111 отговарят на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ за площ и лице, на достъп до път и на изискванията за отстояние от съществуващото масивно застрояване. Приел, че по отношение на тези имоти са спазени изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, съгласно който разликата над 600 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот /имоти/ с размер не по малък от 250 кв. м. Оттук извел решаващия си извод, че с ПНИ на оспорващите е бил отреден имот съобразно тяхното право на собственост, поради което приел за неоснователен релевирания довод за незаконосъобразност на оспорената заповед . При постановяване на решението съдът е преценил всички представени по делото доказателства и становищата на страните, като направените от него изводи са съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Обоснован е извода, че с оглед събраните по делото доказателства заповедта на областния управител в обжалваната част е законосъобразна, предвид следното: Жалбоподателите са обжалвали пред административния съд заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти относно процесните имоти по съображения, че ПНИ не е съобразен с правото им на собственост, както и със съществуващите сгради, огради и съоръжения и че не отговаря на изискванията за очертания на парцелите. Съгласно нормата на § 4к. ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 2 на посочената норма помощният план по ал. 1 съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Според § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в ДВ. С оглед установеното в заключението на приетата и неоспорена от страните основна СТЕ и от приложената към него скица /л. 224 от делото/ обоснован и правилен е извода на съда, че съобразно представените по делото три нотариални актове, легитимиращи оспорващите като собственици на 600 кв. м. от имоти съответно с площ от 774 кв. м., 832 кв. м., и 800 кв. м и тъй като тяхното право на ползване се е трансформирало в право на собственост до размера от 600 кв. м. съобразно нормата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, то законосъобразно по ПНИ от тях и от други съседни разлики над 600 кв. м. е образуван нов поземлен имот № 4572 с площ от 842 кв. м. кв. м. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя, че с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно нормата на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път. Следващата алинея урежда отношенията, свързани с хипотезата, в която разликата над 600 кв. м, респ. над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м, като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Изрично е уточнено, че само разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: При изготвянето на ПНИ, одобрен с обжалваната заповед са спазени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ относно правата на ползувателите - жалбоподатели. Видно от изложеното по-горе по отношение на установеното от в. л., съдът е извел обоснования извод, че са спазени изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ по отношение на жалбоподателите с трансформирано право на ползване в право на собственост за 600 кв. м, в какъвто именно размер им са отредени имотите № № 2109, 2110, 2111 по ПНИ, одобрен с обжалваната заповед. Спазена е и разпоредбата на ал. 7 на чл. 28 ППЗСПЗЗ, която освен условията за образуване на нов имот от съседни разлики изрично посочва, че разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя, но в случая тази хипотеза не намира приложение. От анализа на цитираните разпоредби следва, че обосновано със събраните доказателства и с разпоредбите на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ административният съд е преценил като неоснователни доводите на жалбоподателите против заповедта, в частта й по отношение имоти № № № 2109, 2110, 2111, респ. и на № 4572. По останалите възражения в жалбата: Доводът в касационната жалба, че отреждането в ПНИ противоречало на законовите изисквания за правилно устройство на територията по ЗУТ, тъй като се създавали раздробени, неудобни за ползване и с неправилна форма парцели е ирелевантен към спора, тъй като разпоредбата на чл. 28, ал. 7ППЗСПЗЗ е специална и изключва приложението на общата норма на ЗУТ. Съображението, че планът не е съобразен с правата на собственост и със съществуващите сгради, подпорна стена и други съоръжения, необходими за ползване на имотите се явява опровергано от неоспореното заключение на в. л. Оплакването, че местоположението на новообразувания имот не е съобразено с изградените съоръжения, стопанска постройка и трайни насаждения, попадащи в имот № 4572 е неоснователно, тъй като изискването в границите на имота да останат изградените към него съоръжения или други подобрения не означава запазване на площта на имота, ако тя надвишава изрично регламентирания по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ размер. Освен това съгласно § 1в, ал. 3, т. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ не са сгради по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ изградените стопански постройки за съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция. Възражението че проектираната пътна отсечка за осигуряване на достъп до новообразувания имот № 4572 не можело да бъде използвана, касае чужди права- тези на собствениците на новообразуван имот № 4572 по ПНИ - заинтересуваните страни, за които няма данни да са обжалвали процесната заповед. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила . При този изход на спора искането за разноски, направено от Областния управител на област Варна в писменото становище на юрисконсулт В. Цонев за защита пред ВАС е основателно, поради което, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК касаторите следва да бъдат осъдени да му ги заплатят в размер на 150 лева, определен съобразно минималното възнаграждение по чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ. бр. 64 от 23 Юли 2004 г., изм. ДВ. бр. 2 от 9 Януари 2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК и чл. 215, т. 3 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,