Решение № 14220 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 55/2014 г.

Решение № 14220 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 55/2014 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Тинка Иванова Бакалова и Петър Иванов Бакалов, против Решение № 625 на Министерския съвет на Република България от 18.10.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Интермодален терминал в Южен Централен район на планиране в България - Пловдив" на територията на община "Родопи" област Пловдив, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр с чл. 34б от ЗДС и § 1 ДР на ЗДС и чл. 60 от АПК. В жалбата поддържа, че решението следва да се отмени изцяло и алтернативно - в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение от 1 484 лева за отчуждената част от 2. 301 дка от имот с идентификатор 31036.22.74, целият с площ от 2. 301 дка, с начин на трайно ползване "овощна градина", поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение и на основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Министерският съвет на РБългария и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и агенция "Пътна инфраструктура" поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Оценката е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 3 от ЗДС и е съобразена с изискванията на закона. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, пред вид приложеният по делото пощенски плик с пощенско клеймо от 13.12.2013 г. и факта, че не са приложени доказателства за датата на връчване на Решение № 625, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с Решение № 625 от 18.10.2013 г. на Министерския съвет на Република България е отчужден имот с идентификатор 31036.22.74, целият с площ от 2. 301 дка, представляващ овощна градина в землището на с. Златитрап, общ. Родопи, ЕКАТТЕ 31036 и е определена стойност на паричното обезщетение 1 484 лева. Недоволен от така определената оценка, жалбоподателят е поискал назначаването на съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за реалната пазарна цена на отчуждаемия имот. С определение от 26.01.2014 г. съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Съдебно-оценителната експертиза е представена на 8.05.2014 г. и вещото лице е представило два варианта - по първият вариант е определена пазарната стойност на отчуждения имот на жалбоподателя, след като са изследвани два пазарни аналога, а вторият - по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. От събраните в хода на съдебното производство доказателства е видно, че към момента на отчуждаването в процесния имот не са установени трайни овощни насаждения, което се потвърждава от представеното по делото писмо изх. № 929 от 11.11.2014 г. на началника на ОСЗ Родопи. След обсъждане на издирените пазарни аналози, касаещи изповядани сделки с имоти с подобни характеристики на отчуждавания имот, вещото лице дава заключение в първия вариант на експертизата, че пазарната цена за кв. метър следва да бъде определена на 7. 63 лева, или обезщетението, което се дължи за отчуждавания имот е неправилно определена на 1 484 лева вместо на 17 557 лева. Заключението на експерта не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и съответно на разпоредбите на закона. В случая обаче само един от ползваните от вещото лице пазарни аналози отговаря на изискванията на закона и касае сделка с имот с подобни характеристики с отчуждаемия имот и това е нот. акт № 138 от 25.04.2012 г. Вторият пазарен аналог - нот. акт № 104, том V, рег. № 10547 от 16.10.2008 г. не отговаря на изискванията, тъй като сделката е изповядана извън едногодишния срок, визиран в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, който в случая е 4.10.2011 г. - 4.10.2012 г. (л. 113). По така посочената причина оценката на отчуждавания имот не може да се извърши посредством използването на пазарни аналози, тъй като не е формирана пазарна цена по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Това е така, тъй като едната от сделките - тази, която е извършена през 2008 г. попада извън посочения в закона период от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката (която в случая е 4.10.2012 г. -л. 113), поради което не може да се използва за определянето на пазарна цена. При положение, че остава само една сделка, няма възможност да се изчисли осреднена цена на сделките със земеделска земя и оттам - пазарна цена на имота. Ето защо пазарната стойност следва да бъде определена по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, както е процедирал административния орган. С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че равностойното парично обезщетение за отчуждения недвижим имот - овощна градина е правилно определено от административния орган, който като е определил обезщетението на основание чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, към която препраща чл. 32, ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост е постановил законосъобразен административен акт. При така изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. От жалбоподателя са направени разноски по делото за вещо лице в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) и за възнаграждение на адв. Иванов, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие - 300 лева, които следва да се заплатят от ответната страна - Министерския съвет. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,