Решение № 783 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 796/2017 г.

Решение № 783 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 796/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна и частна жалба на Б. А. Ц., в качеството му на ЕТ "С. - 37 - Б. Ц.", гр. С., срещу решение № 5235/19.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2631/2016 г. по описа на Административен съд С. град и протоколно определение от 19.12.2016 г., постановено по същото дело. Решението се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от касационния жалбоподател иск за обезщетяване на причинени му имуществени вреди. Счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му, като спорът се реши по същество от касационната инстанция, като се уважи изцяло предявеният иск и му се присъдят направените по делото разноски. Определението се обжалва в частта му, с която е оставено без уважение направеното от него искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му, с която е осъден да заплати разноски по делото. Ответникът, Столична община, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната и частната жалби и неправилност на обжалваното решение. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по исковата молба на Б. А. Ц., в качеството му на ЕТ "С. - 37 - Б. Ц.", гр. С., против Столична община, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държава и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт - решение на Столичен общински съвет от 13.03.1995 г. съдържащо отказ да се уважи негово искане за изкупуване на търговски обект по реда на чл. 35 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОП/ - отм. и от последващо бездействие на ответника в периода 9.08.2001 г. до 10.05.2012 г. да изпълни задължението си по приключване на процедурата по приватизация. Вредите се претендират в размер, основаван на разликата в цената на търговския обект на 13.03.1995 г., когато е постановен отмененият отказ и на 16.01.2013 г., когато е сключен договор за продажбата на същия обект, с който договор ищеца е придобил правото на собственост върху него. С решение № 5133/23.07.2014 г., постановено по адм. д. № 2433/2013 г. по описа на Административен съд С. град, предявеният иск е уважен частично, като съдът е приел, че е установено противоправно поведение на органи и длъжностни лица на Столична община, изразяващо се в издаването на административни актове и бездействие за откриване на приватизационна процедура за закупуването на магазина от едноличния търговец. В пряка причинна връзка с незаконосъобразните актове и незаконосъобразното бездействие ищецът е понесъл имуществена вреда, като е приел за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно търсената отговорност за вреди, произтичащи от отменения отказ на Столичния общински съвет. С решение № 2528/08.03.2016 г., постановено по адм. дело № 14091/2014 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено решение № 5133/23.07.2014 г., постановено по адм. д. № 2433/2013 г. по описа на Административен съд С. град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В решението си касационният съд е приел, че са налице законовите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт на Столичен общински съвет и незаконосъобразното бездействие на този орган за откриване на приватизационната процедура в посочения в исковата молба период. В пряка причинна връзка с издадените незаконосъобразни актове и последвалото след отмяната им незаконно бездействие на органите на Столична община, за ищеца е настъпила имуществена вреда, изразяваща се в разликата в цената, която той би платил, придобивайки магазина през 1995 г., и тази, която е платил по приватизационния договор от 16.01.2013 г. Прието е за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, направено от Столична община. Делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане за установяване действителния размер на причинените вреди, чрез изслушване на допълнително заключение, с което да се отредели цената на магазина към 1995 г., при установената по делото негова действителна квадратура - 97. 90 кв. м. При новото разглеждане на делото от съда е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, неоспорено от страните и възприето от съда. Съгласно заключението пазарната цена на магазина към 1995 г., определена по приложимите норми за оценка, възлиза на сума в размер на 44 045 лева, за площ от 97.90 кв. м. Със събирането на това доказателство в изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение, решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. По искане на ищеца в съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск, при намаляване на размера му, като същият се счита предявен за сума в размер на 80 995 лева. С обжалваното решение административният съд е уважил предявеният иск за сума в размер на 19 503 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 80 905 лева, като неоснователен, като е осъдил ищеца да заплати на ответника и разноски по делото в размер на 1565 лева, по компенсация. За да постанови този резултат съдът е приел на първо място, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност е основателно, касателно претенцията за обезщетяване на причинени имуществени вреди основана на отменен административен акт. Приел е за основателен и доказан предявения иск за периода 9.08.2001 г. - 10.05.2012 г., основан на твърдяното от ищеца бездействие на органи и длъжностни лица на ответника, в размер, изразяващ се в разликата в цената на магазина към тези две дати, определен въз основа на заключението на експертизата. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат в обжалваната му част. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В случая наличието на законовите предпоставки, а именно отменен с влязло в сила решение административен акт и последващи го незаконосъобразни бездействия, както и пряката причинна връзка между тях и претендираната вреда е установено с влязлото в сила решение № 2528/8.03.2016 г., постановено по адм. дело № 14091/2014 г. по описа на Върховния административен съд. В нарушение на разпоредбата на чл. 224 АПК първоинстанционният съд в обжалваното решение е направил изводи, в противоречие с дадените в отменителното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Не е доказано по делото обаче да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в извършено заплащане на цената на търговския обект, дължима се при приключване на процедурата по приватизация и определена със сключения на 16.01.2013 г. между Столичен общински съвет, като представител на ответника по иска - Столична община и касационния жалбоподател, договор за продажба на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, който се използва за стопанска цел. Съгласно заключението на експертизата, към 1995 г. стойността на обекта, подлежащ на приватизация по предвидения в закона ред възлиза на сума в размер на 44 045 лева. Цената на същия обект е определена в сключения договор на сума в размер на 125 000 лева. Исканото обезщетение, като реално причинена вреда, се изразява в разликата на двете стойности. Тази вреда обаче не е налице, защото не е извършено плащане по договорения размер, при което не е налице намаляване на имуществото на ищеца с претендираната сума. Видно от доказателствата по делото, с преводно нареждане от 8.01.2013 г., в изпълнение на чл. 5/1/ от сключения договор е заплатена от ищеца сума в размер на 37 500 лева. Тази сума, като стойност, е по-малка от стойността на обекта, предмет на приватизационния договор към 1995 г. По делото не се доказва да са извършени последващи плащания, надвишаващи стойността на магазина определена към 1995 г., за да е налице твърдяната за причинена в исковата молба реално настъпила вреда. Вредата не се презюмира, а подлежи на доказване, като доказателствената тежест е възложена на ищеца. Неустановяването на твърдяните в исковата молба за причинени вреди извежда неоснователност на предявения иск. Следователно решението в обжалваната му част като краен резултат се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на лихва върху уважената част от иска е разрешено с влязло в сила протоколно определение от 19.12.2016 г., съдържащо отказ за допълване на обжалваното решение в тази му част, при приетото, че такава е присъдена със съдебното решение.. Протоколно определение от 19.12.2016 г. е неправилно в обжалваната му част, с която е оставено без уважение искането на ЕТ "С. - 37 - Б. Ц.", гр. С., основано на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 5235/19.07.2016 г., постановено по делото, в частта му за разноските. Чрез процесуалния си представител едноличният търговец е направил искане размера на приетите за дължими от него разноски на ответника, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, да бъде определен на сума в размер на 728.47 лева, вместо присъдената такава от 1565 лева. За да отхвърли направеното искане първоинстанционния съд е приел, че с постановеното по делото решение правилно е определен размера на дължимите се на ответника разноски по компенсация - съобразно уважената и отхвърлената част от иска, изчислени при приложението на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, като се постанови изменение на определения с обжалваното решение размер на дължимите се на ответника по касация разноски в искания от касационния жалбоподател размер от 728.47 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение