Решение № 5680 от 10.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане Лозенец (ДСП Лозенец), чрез юрк. И. Ланджев, срещу Решение 3069 от 13.05.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 1303/2020 г., с което е отменен негов мълчалив отказ по заявление вх. 2203-941-00-2133 от 06.11.2019 г., а административната преписка е върната за произнасяне с нарочен акт в месечен срок от влизане на съдебното решение в сила, съобразно дадените указания. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да отхвърли първоначалната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Л. Генова, в писмено становище и лично в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е бил мълчалив отказ на директора на ДСП Лозенец по заявление вх. 2203-941-00-2133 от 06.11.2019 г., подадено от Л. Генова, с което на основание § 7, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за хората с увреждания (ПЗР на ЗХУ) е поискано да й бъде изплатена, считано от 01.01.2019 г., полагащата й се месечна финансова подкрепа по чл. 70 ЗХУ, без изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 ЗХУ и съобразно степента на трайна неработоспособност, въз основа на която до 31.12.2018 г. й е изплащана пожизнено отпуснатата социална пенсия за инвалидност. За да отмени обжалвания административен акт, съдът счита, че същият по същество е мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК, формиран по подаденото от Л. Генова заявление, като административният орган дължи произнасяне. А по отношение на Заповед ЗХУ-ИО/Д-С-ЛЦ/2501О/ФП/06.12.2019 г. на директора на ДСП Лозенец е посочил, че тя е предмет на съдебен контрол в друго съдебно производство. Констатира, че липсва идентитет между нея и исканията, обективирани в заявлението на Л. Генова, поради което не е налице тъждество в предмета на актовете. В подкрепа на този извод, съдът изтъква, че със заявлението й е поискано и изплащане, считано от 01.03.2013 г., на спрени месечни добавки за социална интеграция по чл. 25, чл. 29 и чл. 30 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (отм.) (ППЗИХУ (отм.)), като за това са изложени доводи за наличие на пожизнено определени 90,6 % трайна загуба на работоспособност за целите на социалното подпомагане и по това искане също липсва произнасяне от сезирания административен орган. С тези доводи първоинстанционният съд е отменил оспорения мълчалив отказ като незаконосъобразен и е върнал административната преписка за произнасяне с нарочен акт в месечен срок от влизане на съдебното решение в сила, съобразно дадените в съдебния акт указания, като е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на вярна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК се формира при неизпълнение на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане в законния срок. С оглед събраните доказателства съдът обосновано е приел, че е налице мълчалив отказ на директора на ДСП Лозенец по заявление вх. 2203-941-00-2133 от 06.11.2019 година. По това заявление органът е дължал произнасяне, тъй като съгласно чл. 65 ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) в относимата към датата на заявлението редакция, в неговите правомощия е да издаде акт от категорията на заявения. Подаденото от Генова заявление вх. 2203-941-00-2133 от 06.11.2019 г. сезира компетентните административни органи, до които е адресирано. Последните е следвало на основание § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ и при наличие на всички осъществени спрямо лицето материални предпоставки, да постановят да й бъде изплатена, считано от 01.01.2019 г., полагащата й се месечна финансова подкрепа по чл. 70 ЗХУ, без изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 ЗХУ, съобразно степента на трайна неработоспособност, въз основа на която до 31.12.2018 г. й е изплащана пожизнено отпуснатата социална пенсия за инвалидност. Срокът за произнасяне по заявление вх. 2203-941-00-2133 от 06.11.2019 г., в какъвто смисъл са и съображенията на административния съд, тече от крайната дата, на която е следвало да се произнесе органа. Със заявлението на Генова се сочи, че тя има пожизнено определени 90,6 % трайна загуба на работоспособност и предявява претенция за изплащане, считано от 01.03.2013 г. на спрени месечни добавки за социална интеграция по чл. 25, чл. 29 и чл. 30 от ППЗИХУ (отм.). Съдът правилно е достигнал до извод, че касателно това искане от заявлението, в частта на претенцията относно спрените от 01.03.2013 г. месечни добавки за социална интеграция по чл. 25, чл. 29 и чл. 30 от ППЗИХУ (отм.), също е постановен отказ. Неоснователно се твърди от касатора, че има съответствие между предмета на заявление вх. 2203-941-00-2133 от 06.11.2019 г., подадено от Генова и Заповед ЗХУ-ИО/Д-С-ЛЦ/25010/ФП/06.12.2019 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане" - Лозенец. По подаденото заявление от 06.11.2019 г. административният орган не се произнесъл в законоустановения срок и в неговата цялост. От първоинстанционния съд правилно е отчетено, че в Заповед ЗХУ-ИО/Д-С-ЛЦ/2501О/ФП/06.12.2019 г. липсва произнасяне относно втората претенция на оспорващата от заявление вх. 2203-941-00-2133 от 06.11.2019 година. В тази част искането до административния орган, респ. неговият мълчалив отказ, касаят месечни добавки за социална интеграция за минал период считано от 01.03.2013 г., а не периодът, за който се отнася заповедта. Произнасянето на органа след срока не представлява по съдържанието си позитивно волеизявление, имплицитно съдържащо и оттегляне на отказа, с който е отречено в случая мълчаливо правото на финансова подкрепа и месечни добавки за социална интеграция по чл. 25, чл. 29 и чл. 30 от ППЗИХУ (отм.) на Л. Генова. По отношение на Заповед ЗХУ-ИО/Д-С-ЛЦ/2501О/ФП/06.12.2019 г. на директора на ДСП Лозенец съдът правилно се е позовал на Определение 1111 от 28.01.2021 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 205/2021 г., като е посочил, че тя е предмет на съдебен контрол в друго съдебно производство, а освен това е издадена в различно производство - по реда на § 6, ал. 2, във връзка с чл. 70 ЗХУ и чл. 72, т. 2- т. 5 ЗХУ, и въз основа на предходно заявление вх. ЗХУ ИО/Д-С-ЛЦ/2501О/ФП от 28.02.2019 година. Предвид изложеното, и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение