Решение № 10961 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2311/2017 г.
ВАСII отделение18.09.2017 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1815/13.10.2016 г, постановено по адм. дело № 2686/2015 г, по описа на Административен съд П. ОСЪЖДА "Инвестпродукт" ООД със седалище град П., ул. "Ц. А." №... да заплати на К. Г. Т., К. П. А., Н. Д. В., Д. Л. Д., Нина видолова Гаргова, Н. С. М., Т. Д. П., В. Р. Д., Н. А. М., Г. Г. З., И. И. П., Н. Х. К., С. Т. С., В. Т. Х. и В. Н. В. сума в общ размер на 1800.00 (хиляда и осемстотин) лева РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 10961 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2311/2017 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Инвестпродукт" ООД със седалище град П., представлявано от управителя С. Н., срещу Решение № 1815/13.10.2016 г, постановено по адм. д. № 2686/2015 г, по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № ДК-10-ЮЦР-75/18.09.2015 г, на началника на Регионална дирекция "Национален строителен контрол" - Южен централен район (РДНСК-ЮЦР). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Регионална дирекция "Национален строителен контрол" - Южен централен район, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител юрк. П. И., оспорва касационната жалба като излага съображения за нейната неоснователност. Ответниците - К. Г. Т., К. П. А., Н. Д. В., Д. Л. Д., Нина видолова Гаргова, Н. С. М., Т. Д. П., В. Р. Д., Н. А. М., Г. Г. З., И. И. П., Н. Х. К., С. Т. С., В. Т. Х. и В. Н. В., в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез пълномощника им адв. К. М., изразяват становище за нейната неоснователност. Претендират присъждане на разноски, за които представят списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Останалите ответници - В. С. И., М. Н. П., Т. Г. К., Г. В. Ш., М. С. Ш., Д. В. Д., М. К. П., Г. П. Т., И. Н. Д., В. А. З., М. Л. Я., К. Г. К., В. Г. М., Я. К. К.-Матева, А. Н. И., М. Н. И., В. И. Г., И. Г. Г., В. В. С., Е. В. К., М. Д. П., С. И. З., К. Д. С., Г. Д. К., Х. В. Г. ч/з представител Н. С. М., Ж. П. З., А. Д. Т., В. Н. Г. ч/з представител Н. С. М., С. В. Б. ч/з представител Н. С. М., Ц. Я. С. ч/з представител Н. С. М., Л. К. Л. ч/з представител Н. С. М., А. П. Х., М. В. К., Р. Л. Х., Д. В. Д.-Попова, Главният архитект на община П. - район "Южен", "Дастрой 2008" ЕООД и С.-П. епархия на Католическата църква в България не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на "Инвестпродукт" ООД срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-75/18.09.2015 г, на началника РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 216, ал. 2 и ал. 6 ЗУТ е отменена Заповед № 19/02.09.2014 г, издадена по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ от главния архитект на О. П., Район "Южен" за допълване на Разрешение за строеж № 196/20.09.2007 г, на главния архитект на О. П., Район "Южен". Съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЦР не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. В подкрепа на този извод, съдът е изложил мотиви относно издаването на Заповед № 19/2.09.2014 г, на главния архитект на община П., Район "Южен" за допълване на разрешението за строеж при липса на съгласие от заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и в нарушение на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ - при липса на виза и в противоречие с предвижданията на ПУП, които констатации са направени и от административния орган при издаването на заповедта за отмяна на допълването на разрешението за строеж като незаконосъобразно. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото безспорно е установено, че по заявление на "Инвестпродукт" ООД със Заповед № 19/2.09.2014 г, главният архитект на О. П., Район "Южен" е допълнил разрешение за строеж, изразяващо се в покриване на надземния паркинг в УПИ I-църква, 237, 238 за жилищно застрояване, кв. 29-нов по плана на град П. съгласно одобрен проект и комплексен доклад за оценка на съответствието. С оглед характера на разрешеното със заповедта на главния архитект на район "Южен", О. П. строителство, законосъобразни и обосновани са изводите на началника на РДНСК - Южен централен район и на първоинстанционния съд, че жалбите срещу допълването на разрешението за строеж са подадени от заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, съгласно представените доказателства за собственост. Правилен е и изводът, че при липсата на данни за съобщаване на допълването на разрешението за строеж на всички заинтересувани лица, подадените срещу него жалби са били допустими за разглеждане, а при тази констатация Разрешението за строеж от 2014 г, - не влязло в сила. Доводи в обратния смисъл са наведени от касатора в касационната жалба, като същите са поддържани и пред инстанцията по същество, а изложените от последната съображения се споделят изцяло от настоящия касационнен състав. При ново строителство или надстрояване на сграда, собственикът или съсобственикът на поземления имот, където тя се намира има активна легитимация да оспорва разрешение за строеж, респ. неговото допълване. Разпоредбата на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ предвижда, че разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен проект, а ал. 8 на същия текст сочи, че одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж. По аргумент на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, както за изграждането на нова жилищна сграда, така и за пристрояването и надстрояването на такава, се изиска одобряване на инвестиционен проект. В случая одобрения такъв не съответства на издаденото и съответно презаверено разрешение за строеж, което представлява нарушение на материалноправните норми, цитирани по-горе. Следва да се отбележи, че допълването на разрешението за строеж, е направено на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, което обстоятелство е изрично посочено. Цитираната разпоредба допуска изменение в одобрения инвестиционен проект и след издаване на разрешението за строеж, но изисква искането за това да е придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. В случая това са всички съсобственици на поземления имот, от които безспорно не е давано съгласие по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, а издадената заповед за допълване на разрешението за строеж - незаконосъобразна и подлежаща на отмяна само на това основание. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че с оглед разпоредбата на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на действащите към датата на издаване на оспореното разрешение за строеж подробни устройствени планове. Разрешението за строеж се издава при наличие на съгласуван и одобрен идеен инвестиционен проект като за последния е нужна предварителна оценка за съответствието му с предвижданията на подробния устройствен план, с плавилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта, и се одобряват от органа по чл. 145 от ЗУТ - по аргумент на чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. След като се извърши посоченото в чл. 142, ал. 1 от ЗУТ одобряване на идейния инвестиционен проект, той става неразделна част от разрешението за строеж (чл. 148, ал. 8 от ЗУТ). Съгласно чл. 41 от ЗУТ допълващото застрояване, каквото безспорно е налице в настоящия случай, в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. В настоящия случай със скица-виза № 594/01.06.2007 г. на главния архитект на О. П., Район "Южен" подобно допълващо застрояване не е предвидено като съответно липсва и отразяване в устройствения план. При тези съображения заповедта за допълване на разрешението за строеж се явява издадена в противоречие с цитираната разпоредба, както правилно са приели административният орган и първоинстанционният съд. Ето защо, заповед № ДК-10-ЮЦР-75/18 септември 2015 г. на началника РДНСК-ЮЦР, с която е отменена заповедта на главния архитект на община П., район "Южен" за допълване на разрешението за строеж като издадена в нарушение на материалния закон се явява законосъобразна, а съдебното решение, с което жалбата срещу обжалвания административен акт е отхвърлена като неоснователна - валидно, допустимо и правилно. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответниците по касация същото се явява основателно с оглед представените доказателства за реалното им извършване като те следва да бъдат възложени в тежест на касатора. "Инвестпродукт" ООД следва да заплати на К. Г. Т., К. П. А., Н. Д. В., Д. Л. Д., Нина видолова Гаргова, Н. С. М., Т. Д. П., В. Р. Д., Н. А. М., Г. Г. З., И. И. П., Н. Х. К., С. Т. С., В. Т. Х. и В. Н. В. сума в общ размер на 1800.00 (хиляда и осемстотин) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,