Решение № 4866 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12047/2010 г.

Решение № 4866 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12047/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи, представлявано по пълномощие на министъра на вътрешните работи от юрк. Таня Цонева, против решение № 959 от 30.06.2010 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1870/2009 г по описа на съда, с изключение на частта, касаеща отхвърлените претенции на ищеца против Главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт.

Ответникът - Свилен Милков Петков, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. В хода на делото по същество, процесуалния представителна Петков - адв. Исов, поддържа дадения отговор и претендира разноски от името на своя доверител.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Изложени са съображения, че е налице специален закон - чл. 254, ал. 1 от ЗМВР, който по силата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, дерогира приложението на чл. 1, ал. 1 от същия закон, поради което следва да се приеме, че първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт в противоречие с приложимия материален закон. Посочено е също така, че съдът не е установил по надлежния начин съществуването на причинна връзка между отменения административен акт и настъпването на неимуществени вреди спрямо ищеца. Заключението на прокурора е, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявения иск - отхвърлен.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна при следните съображения.

Първоинстанционното производство е образувано по предявеният от Петков против МВР иск за присъждане на обезщетение за причинените му имуществени вреди от действието на заповед № З-4749/22.10.2004 г. на началника на Национална служба "Полиция", с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца поради наложено му дисциплинарно наказание "уволнение," претърпени в периода 01.05.2005 г. до 26.03.2009 г., оценени на 33 169. 94 лева и причинени неимуществени вреди, оценени на 4 500 лева.

Търсеното обезщетение за претърпените имуществени вреди, ищецът е формирал при главница от 24 748. 43 лева, представляваща сбор от разликите между брутното трудово възнаграждение и добавките към него, което би получавал като "старши полицай" в МВР, спрямо получаваното по-ниско възнаграждение като "охранител", формирани за периодите 01.05.2005 - 01.07.2005 - 01.06.2006 -01.07.2006 - 01.07.2007 - 01.07.2008 - 01.01.2009 г., и законната лихва за забава за изплащане на отделните главнични задължения за съответните периоди в размер на 8 421. 51 лева.

Неимуществените вреди са предявени в посочения по-горе размер, ведно с лихвата за забава от датата на завеждане на исковата молба.

Съдът е приел за установено, че по силата на решение № 1039 от 26.01.2009 г., постановено по адм. дело № 4962/2007 г. от ВАС е отменена заповед № З-4749/22.10.2004 г. на началника на Национална служба "Полиция", с която е било прекратено служебното правоотношение на Петков, в качеството му на старши полицай в група ПСВ на сектор "Охранителна полиция" при РУ "Транспортна полиция" град Пловдив. В периода май 2005 до март 2009 г., Петков е работил като пазач-охранител в дружеството "Векта" ООД. Прието е също така, като безспорно между страните обстоятелство, че след отмяната на заповедта, Петков е бил своевременно възстановен на длъжност, както и че е получил дължимото му обезщетение от 6 месечни брутни трудови възнаграждения, поради незаконосъобразното му уволнение. Също така е установено, че по силата на заповед № Оз-1447/23.04.2009 г. на директора на ГД "Охранителна полиция" служебното правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Във връзка с доказването размера на претърпените имуществени вреди е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение изцяло подкрепя твърденията на ищеца, а същото е възприето от съда като компетентно и вярно.

Във връзка с доказването на неимуществените вреди, съдът е допуснал до разпит двама свидетели - Кошев и Сталев, като въз основана техните показания е прието, че заповедта от 22.10.2004 г. е причинила на Петков силни негативни емоции - обида, възмущение разочарование, възпрепятстване, поради влошеното финансово състояние да осъществи "мечтата" си да има семейство, довело до психически срив и затваряне в себе си.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел по отношение на иска:

• за имуществени вреди - че е основателен и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати пълния претендиран размер на обезщетението - 33 169. 94 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

• за неимуществени вреди - че е основателен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и същото Министерство е осъдено да заплати пълния претендиран размер на обезщетението от 4 500 лева, претърпени в периода от 01.05.2005 г. до 26.03.2009 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

Решението в частта му, касаеща имуществените вреди е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 254, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.

От своя страна, съгласно чл. 254, ал. 1 от ЗМВР, при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 256 от ЗМВР към момента на прекратяването за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.

Настоящия съдебен състав намира изводът на първоинстанционният съд, че чл. 1 от ЗОДОВ намира приложение, в случаите на претърпени вреди извън 6-месечния срок по чл. 254, ал. 1 от ЗМВР, за неправилен.

Върховният административен съд е имал възможност многократно да се произнесе по спорове, чийто предмет се припокрива с въведения с иска на Петков, по отношение на дължимия размер на обезщетението в случаите на незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители. Независимо дали по тези спорове се касае до приложението на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител или до чл. 254, ал. 1 от ЗМВР, то постоянната и наложена съдебна практика приема, че този начин на обезщетение е специален спрямо ЗОДОВ по отношение на претърпените имуществени вреди от държавните служители причинени им от незаконосъобразното уволнение.

Що се касае до позоваването от страна на съда на решение № 12900/02.11.2009 г. по адм. дело № 7957/2008 г. на ВАС, което е в обратния смисъл, то същото не може да бъде аргумент, налагащ промяна в наложената вече практика на съда.

В тази връзка, обжалваното решение следва да бъде отменено в тази му част, а предявеният от Петков иск отхвърлен, като неоснователен.

Решението в частта му, касаеща неимуществените вреди е неправилно, като постановено при необоснованост на мотивите на съда относно определения размер на дължимото обезщетение.

Настоящия състав, счита, че определеният от съда размер на обезщетение от 4 500 лева за завишен респ. несправедлив, с оглед установените по делото обстоятелства.

Безспорно, сочената като причина за вредите заповед, е от естество и характер, водещ до засягане честта, достойнството и доброто име на нейния адресат сред колеги и близки хора, а именно освобождаване от служба на полицейския служител заради оказване съдействие на криминално проявени лица при саморазправа с други граждани. Не подлежи на съмнение и обстоятелството, че настъпилия за Петков развой в досегашното му обществено, служебно и материално състояние може да доведе до негативни емоционални състояние - затваряне в себе си, обида и възмущение.

Съдът обаче няма основание да приеме, въз основа на събраните по делото доказателства, че действието на заповедта е довело до психически срив, и оттам до "безпокойство и страх от посещение на публични места и светски събития ", срив в имунната система и постоянно боледуване, както се твърди в исковата молба.

Видно от представената етапна епикриза същата е относима спрямо здравословното състояние на ищеца за периода от края на 2007 до началото на 2010 г. При условие, че заповедта е издадена през октомври 2004 г. и с оглед възрастта на ищеца (роден 1964 г.) не може да бъде прието безрезервно, че "постоянното боледуване" се е проявило три години по-късно като пряк и непосредствен ефект от издаването на заповедта. Нещо повече, очевидно към м. май 2005 г. здравословното състояние на ищеца е позволявало да работи при дружеството "Векта" ООД, продължавайки така до началото на 2009 г.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че присъденото обезщетение на основание чл. 271, ал. 1, предл. последно от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 228 и чл. 144 от АПК, следва да бъде намалено до 1200 лева като приема този размер за справедлив.

С оглед установената неправилност на обжалваното съдебно решение, и частичната основателност на касационната жалба, следва да бъде разгледана и дължимостта на присъдените разноски по делото.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Пред първата инстанция са установени направени от ищеца разноски в размер на 10 лева държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1650 лева и 1350 лева за настоящата инстанция или общо 3000 лева. При условие, че цената на иска 37 669. 94 лева, а искът е уважен в размер на 1200 лева (3,18%), то дължимите на Петков разноски по адм. дело № 1870/2009 г. на Административен съд - Пловдив и настоящото такова възлизат на 96. 40 лева, от които 95. 40 за един адвокат и 10 лева за държавна такса.

Дължимостта на разноските за изготвената съдебно-счетоводна експертиза се явяват правилно постановени.

Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,