Решение № 7299 от 4.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3249/2009 г.

Решение № 7299 от 4.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3249/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите Николинка Минчева Кръстева и Румен Кръстев Георгиев, двамата от гр. Трявна са обжалвали решението от 19.12.2008 г. постановено по адм. д. № 188/2008 г. Административен съд гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № № 439/28.07.2008 г., издадена от кмета на община гр. Трявна на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 ЗУТ и вр. протокол № 5/21.07.2008 г. на комисията назначена със заповед № № 133/4.03.3008 г. на кмета на общината като неоснователна. Ответниците Ангел Томов Шопов и Даниела Николаева Калимерова-Шопова изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и предлагат да остане в сила. Ответникът Община- Трявна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за основателност на жалбата и неправилност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 изр. 1 и 2 от АПК във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото основание. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и въз основа на заключението на в. л. по изслушаната съдебно- техническа експертиза, неоспорено от страните са направени обосновани изводи за законосъобразност на административния акт. Действително и както правилно е приел съда, изслушването на заинтересуваните лица е предпоставка за редовност на фактически констатации на комисията, назначена със заповед на кмета да освидетелства процесната сграда, паметник на културата, без която предпоставка те нямат доказателствена сила и не могат да бъдат ценени. В конкретния случай обаче административният орган е изпълнил задължението си е уведомил касаторите за нарочния оглед на няколко пъти, а факта че те сами са се поставили в положение да не бъдат изслушани не може да се счете за съществен порок на акта. Независимо от това дори и да се приеме наличие на порок на това основание, това не означава, че порочното обстоятелство не може да бъде доказано пред съда. То подлежи на доказване на общо основание - чл. 171, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 170, ал. 1 от АПК. Ако доказването е успешно, какъвто е случая не може да се приеме, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, както правилно е прието. Данните от заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза относно състоянието на сградата са категорични, че в случай на неосъществяване на ремонта й, последната е застрашена от самосрутване, в последствие да подлежи на премахване по реда на чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Затова законосъобразно е прието да се приеме, че процесната заповед е законосъобразна. Оплакването за липса на съображения на административния орган при издаването на заповедта е неоснователно. Същата е мотивирана от правна и фактическа страна. Протоколът на комисията е подробен относно състоянието на сграда нуждаеща се от ремонт с оглед нейното заздравяване и е послужил като основание за издаването й. Съображенията на органа могат да се съдържат в друг съпътстващ заповедта официален документ, послужил като основание за издаване на административния акт. Не са допуснати съществени процесуални нарушения от съда свързани с твърдяното нарушено право на защита на касаторите. Същите са били редовно призовани за всички съдебни заседания и интересите им са били защитени от техния пълномощник при воденото на процеса. Ето защо приемайки изводите за законосъобразност на обжалваната заповед съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Не са допуснати нарушения водещи до отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3, изр. 1 и 2 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 изр. 1 АПК решението следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.,