Решение № 5243 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2426/2016 г.

Решение № 5243 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2426/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Еса-2"ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. "Брезовско шосе" № 147, контейнер № 31 представлявано от управителя С. Г. А., против Решение № 2639 от 23.12.2015 г. на Административен съд П. по адм. д. № 2650 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/№ 161305589 от 21.05.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП С Решение № 852 от 27.08.2014 г., с който на ревизираното лице, са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 04.2009-м. 12.2011 г. в размер общо на 399 366,58 лв. главница и съответни лихви, поради непризнаване на право на данъчен кредит по 142бр. фактури с предмет "скреч карти" с издател "С. К."ООД и корпоративен данък за 2007 г. в размер на 20 666,46 лв. главница и съответни лихви, поради непризнаване на разходи и увеличаване на финансовия резултат със стойността по 36 фактури, издадени от "БТ ЛМ"ООД и "Виомикс"ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките по фактурите на посочените дружества, като основание за отказ на данъчен кредит, съответно - непризнаване на разходи. Съдът игнорирал установеното, че поради изземването на много счетоводни документи и фактури от органи на досъдебното наказателно производство, жалбоподателят бил в обективна невъзможност да докаже претенциите си. Съдът пренебрегнал установеният механизъм на доставките на скреч карти и спецификата на конкретния казус по ЗДДС, при който предаването на стоката е ставало от управителя на доставчика на пълномощника на ревизираното дружество, които са едно и също лице, поради което не можело да се очаква да са съставяни други доказателства за процесните продажби. Данъчните фактури и доказателствата за плащане по тях са достатъчни за правото на данъчен кредит на получателя по тях. Без основание не са признати разходи по фактурите на "БТ-ЛМ"ЕООД, след като издателят им е потвърдил издаването им. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дамянова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С РА, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния административен съд, на ревизираното дружество са били установени посочените задължения за корпоративен данък за 2007 г. и за ДДС поради съответно непризнаване на разходи по фактурите на "БТ ЛМ"ООД и "Виомикс"ЕООД и непризнаване на право на данъчен кредит в размер общо на 399 366,58 лв. и са начислени съответни лихви за просрочие за данъчни периоди м. 04.2009 - м. 12.2011 г., по 142 бр. фактури, издадени през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. от доставчика "С. К." ООД. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество ревизираното лице не е доказало реалността на доставките на скреч карти и документалната обоснованост на доставките на "БТ ЛМ"ООД и "Виомикс"ЕООД, поради което законосъобразно са му отказани право на данъчен кредит и признаване на разходи. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати пороците, маркирани в касационната жалба. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че управителят на фирмата - доставчик и управителката на ревизираното дружество са съпрузи. Тезата на жалбоподателя пред първоинстанционния съд е била, че скреч картите, предмет на процесните фактури, са получавани от доставчика, който ги е получавал от дистрибутор на К. Б. М. АД - "Кавен орбико"ЕООД, като предаването на стоките, които не са били обемни е ставало между два склада, намиращи се в Търговски център "Т."АД на ул. "Брезовско шосе" № № 147 и 160 в гр. П.. Доказателства, че доставчикът е ползвал такъв склад не са представени. Управителката на ревизираното дружество и управителят на доставчика /неин съпруг/ са дали обяснения, че ревизираното дружество е продавало картите на физически лица, без да им издава документи за тези продажби и без да издава за тях касови бележки от фискално устройство, като за да оправдаят изписването на стокова наличност се е наложило да издават документи с невярно съдържание - фактури за продажби на карти към фирма "Маккос"ЕООД. Относно процесните доставки са представени единствено фактури. Обосновано на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано дали, къде, кога и как жалбоподателят е придобил владението на стоките, при констатираните разминавания между дадените по-горе обяснения за механизма на доставката и регистрацията на касовия апарат на доставчика на различен адрес, посочен и в самите фактури, извън град П., а също и при липса на доказателства за ползване на склад от доставчика на посочения адрес. Обратно на поддържаното от касационния жалбоподател, съдът е приел доставките за недоказани не само, защото не са придружени с предавателни протоколи или поради липса на номера на скреч картите, а и защото в ревизионното производство е констатирано несъответствие при съпоставяне на съдържанието на процесните фактури и това на фактурите, иззети по досъдебно производство № 584/2011 г. по описа на Сектор "Противодействие на икономическата престъпност" при ОС на МВР П.. Тези несъответствия, преценени в съвкупност с обясненията на представляващата РЛ за издаване на фиктивни фактури към "Маккос" ЕООД, за оправдаване на продажби на физически лица и обстоятелството, че при извършена инвентаризация на ревизираното дружество в ревизионното производство не са открити никакви карти, обосновават направените от съда фактически изводи, че не е доказано процесните фактури да отразяват действителни данъчни събития. Събраните гласни доказателства на свидетелите - Е. А., управител на доставчика и К. В. - управител на "Маккос" ЕООД, заедно със заключението на експертизата за счетоводно отразяване на фактурите не могат да бъдат годна опора на обратни фактически изводи. Първоинстанционният съд с право е констатирал противоречията между дадените от свидетелите показания и обясненията, дадени от тях на досъдебното наказателно производство, протоколите от които разпити са надлежно присъединени към ревизионната преписка и са годни доказателства по чл. 171, ал. 1 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, отделно от което, поради въпросното наказателно производство, има обективни данни за тяхната заинтересованост от изхода на настоящия процес. Н. е за пренебрегване и фактът, че на практика последващи доставки на стреч карти от ревизираното дружество не е доказано да са извършвани. В тази връзка е дадено единствено обяснението на управителката на РЛ. Издаването на фиктивни фактури за последващите доставки е явна форма на данъчна измама, извършвана от самото ревизирано лице, според признанията на управителката му. Участието в такава измама е пречка лицето да се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит като основен институт на общностното право. В този смисъл т. 26 от мотивите на Решение на СЕС от 13.02.2014 по дело С-18/2013 М. П., съгласно която: "...следва да се припомни, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. В тази насока Съдът е постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Поради това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точки 35Ч37 и цитираната съдебна практика)." Решението е правилно и в частта по ЗКПО, тъй като на получените искания за представяне на документи, свързани с фактурите, по които са отказани разходи, ревизираното дружество не е представило никакви доказателства. При извършената проверка от ревизиращите на иззетите документи от РЛ по цитираното досъдебно наказателно производство не са открити никакви доказателства, свързани с осчетоводените разходи по тези фактури. Оплакването в касационната жалба за обективна невъзможност жалбоподателят да докаже твърденията си поради това изземване на документи, е бланкетно, защото пред първоинстанционния съд не са правени никакви доказателствени искания в тази връзка, което е констатирано и в мотивите на първоинстанционното решение. Предвид всичко изложено, съдебното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 6 730,32 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение