Решение № 12616 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3512/2017 г.

Решение № 12616 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3512/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Г. Г. К. против решение № 2 от 16.01.2017 г., постановено по адм. д. № 80/2016 г. по описа на Административен съд гр. Т.. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът - Н. Г. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Т., И. М. Д., Н. М. Ч. и Г. М. Д. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С решението, в обжалваната му част, Административен съд гр. Т. отхвърля жалбата на Г. Г. К. против заповед № 18-3444/28.04 г. 2016 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Т. в частта й, с която в КККР на гр. П. в съществуващ обект с идентификатор 57649.503.2065.1 е нанесен самостоятелен обект с идентификатор 57649.503.2065.1.2 (втори етаж) и вписване в КРНИ наследници на Г. Д.. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началникът на СГКК - Т. съобразно правомощията му по чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като заинтересуваните страни са уведомени за започналото административно производство по изменение на КККР на сграда с идентификатор 57649.503.2065.1 за нанасяне на самостоятелни обекти с проектни идентификатори 57649.503.2065.1.1 и 57649.503.2065.1.2 и вписване в КРНИ по отношение на последния на наследници на Г. Д.. В хода на производството заявителят представя необходимите документи, удостоверяващи правото му на собственост, както и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимия имот. Законосъобразни са и изводите на първоинстанционният съд, че заповедта, в частта й относно нанасянето на самостоятелен обект с идентификатор 57649.503.2065.1.2 е издадена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че по отношение на посочения обект е налице непълнота по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, като недвижимият имот по смисъла на чл. 23, т. 3 ЗКИР вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР съществува към момента на одобряване на КККР - 26.10.2009 г., но същият не е нанесен. В съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 1 ЗКИР обекта получава идентификатор, като съобразно представените доказателства са отразени и данните за собствеността. Заповедта е придружена със скица-проект съобразно чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че заповедта в тази й част е постановена в съответствие с материалния закон, е законосъобразен. Доводът на касатора, че заповедта засяга и сграда с идентификатор № 57649.503.2066.1, е неоснователен, тъй като видно от административния акт, както и от приложените по преписката доказателства е, че предмет на заповедта е нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с проектни идентификатори 57649.503.2065.1.1 и 57649.503.2065.1.2 и вписване в кадастралния регистър на недвижимите имоти за последния наследниците на Г. М. Д.. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Твърдението в касационната жалба, че е нарушен чл. 41 АПК, е неоснователно и е неотносимо към процесуалните правила в съдебното производство. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Г. Г. К. да заплати на Н. Г. Д. сумата 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,