Решение № 74 от 19.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г.

Решение № 74 от 19.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е третата инстанция по делото пред него по жалби от името на двамата подсъдими Я. А. Ш. и Т. Ц. П. срещу решението на Бургаския апелативен съд, с което е била изменена присъдата спрямо тях, издадена от Бургаския окръжен съд. Първоинстанционната присъда - 77 от 30 юни 2009 г. по нохд № 9/2009 г., е за престъпленията по чл. 282, ал. 2 НК, извършени от Ш. и П. в периода 23 април - 4 септември 2003 г., съответно 24 юни - 4 септември 2003 г., в който са договорили с гражданското дружество "ДОУШ-ЕКО" (с регистрация и в Република Турция-DOGUS-EKO) безвъзмездното ползване на различни площи от поземлени имоти по строителното трасе на магистрала Тракия в участъка й през община К., Бургаска област, и във връзка с тези отношения не са изпълнили своите задължения и са превишили властта и правата си по редица нормативни актове - Закона за общинската собственост (ЗОС), Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и Правилника за приложение на ЗОЗЗ (ППЗОЗЗ) - от двамата подсъдими, и Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) - само от П., и от това им поведение на кмет, съответно зам. - кмет на община К. лица с отговорно служебно отношение) настъпили значителни вредни последици за общината (в размер на 35 572 лева). Наложени са условни наказания с тригодишен изпитателен срок, 1 г. и 3 месеца лишаване от свобода - за Ш., 1 г. - за П. (при условията и на чл. 55 НК - при "изключителни смекчаващи обстоятелства"). Присъдата съдържа и оправдателна част: по обвинението, че са нарушени още нормативни актове, в периода 23 април - 23 юни 2003 г. (само за П. ), и че размерът на вредните последици е по-висок (до 101 326 лева, съответно - 98 306 лева). Второинстанционното (въззивно) решение - 169 от 17 ноември 2009 г. по внохд № 164/2009 г., е постановено след подаване на протест от съответния прокурор и жалби от името на подсъдимите. Протестът е уважен, като Ш. и П. са били осъдени по чл. 282 НК, във връзка и с други нормативни актове (за които са оправдани), но са намалени по размер и наложените им наказания - на 9, съответно 6 месеца лишаване от свобода. В подадените сега (касационни) жалби се съдържа позоваване на трите отменителни основания по чл. 348 НПК, както и доводите, които подателите им са сметнали, че ги подкрепят. Жалбите са идентични и по отношение на исканията, направени в тях: оправдаване на подсъдимите още в тази инстанция, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложените наказания. Жалбите са поддържани и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът е за тяхното отхвърляне. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. I. Липсва нарушение на закона по смисъла на т. 1 от ал. 1 на чл. 348 НПК. Престъплението по чл. 282 НК е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. Настъпването на по-голямата част от вредните последици след изтичане на управленския мандат на подсъдимите не влияе върху съставомерността на деянията им, защото това обстоятелство не "прекъсва" причинната връзка "деяния-последици". Както е казал още и БАС, въпросът е единствено за отговорността на длъжностни лица в следващия мандат, но той е извън предмета на сегашното дело. "Компенсирането" на вредните последици с ползите от някои действия на "ДОУШ-ЕКО" също не влияе върху приложението на чл. 282, ал. 2 НК, доколкото за това престъпление не е предвиден специален състав за смекчаване на отговорността (както е при някои други престъпления - по чл. 205 НК, например); значението на "компенсирането" се отчита (и е отчетено в случая) само за степента на наказателната отговорност. Що се отнася до умисъла на престъплението по служба, той е неправилно оспорен от гледна точка на първото от касационните основания, тъй като несъгласието се основава на обстоятелства, които БАС не е приемал (като например, че кметът е действал със съзнанието, че "помага за реализацията на голям инвестиционен и транспортен проект от общодържавно значение..."-с. 4, 1.4. от кас. жалба от името на Я. Ш., което е цитат само от констатация на БАС по защитната му позиция). По повод на обсъжданото основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, обаче, ВКС би могъл да отбележи тук само, че подобно субективно отношение не изключва необходимия по закон пряк умисъл, защото целта по чл. 282, ал. 1 НК не е несъвместима с него. На свой ред, умисълът на подсъдимия Т. П. е само в известна степен модифициран, но не изключен за действията му със "знанието и съгласието на подсъдимия Я по лично негово разпореждане" (с. 3/4 от кас. жалба от името на Т. П. )-основанието за отговорността на зам. -кмета е първично, собствено, а не производно от отговорността на кмета. II. Липсва и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на т. 2 от ал. 1 на чл. 348 НПК. Общото възражение на жалбоподателите към формата на въззивния съдебен акт-решение, а не (нова) присъда - не държи сметка за различието между хипотезите по чл. 336, ал. 1, т. 3 и 337, ал. 1, т. 1 НПК: макар във втората хипотеза съдът също да оправдава подсъдимия по първоначалното обвинение, по-същественото за нея е че преди това прилага спрямо него "закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление". И в случая БАС е запазил първоначалната правна квалификация, респ. наказуемостта по чл. 282, ал. 2 НК, а това е пример именно за "същото" наказуемо престъпление. Изтъкнатото само от името на Я. Ш. нарушение на НПК - относно присъдата на БОС за вредните последици, настъпили след управленския мандат - е плод вероятно на недоразумение (пренесено е автоматично от "допълнителното изложение" във възз. производство-л. 25) или просто друг начин за поставяне на вече обсъдения по-горе в р. I проблем. III. Липсва, накрая, и претендираната явна несправедливост на наложените наказания по смисъла на т. 3 от ал. 1 на чл. 348, ал. 1 НПК. Претенцията не е специално аргументирана, но и това трудно би могло да се очаква конкретно за изискването несправедливостта да бъде "явна", при положение, че възможният минимум на предвиденото в закона за подсъдимите наказание (чл. 55, ал. 1, т. 1 НК) е 3 месеца лишаване от свобода. IV. Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение