Решение № 5324 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13338/2009 г.

Решение № 5324 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13338/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Живко Василев Станев чрез пълномощника му адв. Николай Ташев, против решение № 1334 от 22.07.2009 г., постановено по адм. дело № 2244/2008 г. по описа на Административен съд - Варна, седемнадесети състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местността "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", относно имоти № 1894 и № 4195 по ПНИ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена първоначалната жалба, като се отмени заповедта на областния управител в оспорената й част и имот № 1894 запази очертанията си съобразно предходния кадастрален план. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Мариана Иванова Кирова, Донка Иванова Александрова и Коста Илиев Иванов също не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че при изработването на ПНИ са спазени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Тази разпоредба е специална по отношение на ЗУТ. На праводателя на жалбоподателя е предоставено право на ползване върху 600 кв. м и за толкова е признато право на собственост. Съгласно § 4з от ЗСПЗЗ само за 600 кв. м предоставено право на ползване се придобива право на собственост. Разликата се възстановява на бившите собственици. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския административен съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповедта на областния управител на Варненска област за одобряване на ПНИ, за селищно образувание в м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", в частта по отношение обособяването на част от имот № 1894, който е предоставен за ползване на праводателя му в новообразуван имот № 4195 и вписването му в регистъра към плана на наследниците на бившия собственик. В жалбата са развити възражения, които се свеждат до твърдения, че новообразуваният имот не отговаря на изискванията на ЗУТ - същият е малък по площ, не е съобразен със съществуващи съоръжения, създаването му препятства осигуряване на подходящи условия за развитие на техническата инфраструктура и противоречи на изискванията на чл. 28, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. За обслужване на новосъздадения имот ненужно се създава и улица, чрез която се засягат съседните имоти № 1892 и № 1893. В новообразувания имот остават негови трайни насаждения - лозе, както и общи мрежи и съоръжения. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че жалбоподателят се легитимира като собственик на 600 кв. м ид. части от имот № 1894, целият с площ от 991 кв. м, в м. "Манастирски рид", придобит чрез договор за издръжка и гледане от неговите родители, които от своя страна са го придобили по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. За посочения имот с ПНИ е отреден имот № 1894, вписан в регистъра на жалбоподателя с площ от 600 кв. м. Разликата до размера на действително ползвания имот, предоставен за ползване е отредена в нов имот № 4195 с площ от 595 кв. м, записани на наследниците на Маринка Костадинова Митева, които се легитимират като собственици с решение на ПК по земеделска реституция. От заключението на назначената техническа експертиза, съдът е установил, че предоставения за ползване имот е отразен с № 1894 по кадастралния план от 1987 г. на м. "Манастирски рид", при описани граници. За същия е извършено попълване през 1999 г., като точно са посочени границите му. Съгласно ПНИ имот № 1894 става с 600 кв. м площ, като от него се образува и имот № 4195 с площ от 595 кв. м, които два имота са съставяли имот № 1894 по кадастралния план на ползувателите. Вещото лице е установило, че в ПНИ са отразени точно границите и номерата на имотите, сградите, съществуващите и новопроектирани пътища, релефа и обектите на техническата инфраструктура (без подземните). Спазени са изискванията на ППЗСПЗЗ и ЗУТ при проектиране на границите между двата имота, като същата е на отстояние от съществуващата в имот № 12894 сграда от 3.5 метра. Осигурен е достъп до път. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че са налице всички основания за обособяване и отреждане на имот № 4195 с площ от 595 кв. м, за бившите собственици, тъй като са налице елементите от фактическите състави на нормите на чл. 28, ал. 7 и 9 от ППЗСПЗЗ. Налице е разлика над 600 кв. м от имота, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост, разликата е над 250 кв. м, границата между имотите е съобразена със съществуващата сграда в ползувателския имот. За ползувателят е отреден имот от 600 кв. м, съответстващ на правата му. По тези съображения жалбата е отхвърлена, като е прието че ПНИ и заповедта, с която същият е одобрен не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изводите на съда са съобразени със събраните по делото доказателства, съответно въз основа на изяснените факти по спора са изградени и правилни правни изводи. Неоснователно е възражението в касационната жалба относно приложението на чл. 19 от ЗУТ по отношение имотите, които следва да бъдат отредени на бившите собственици. За същите не важат изискванията на цитирания текст. За тези имоти е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, която е специална по отношение ЗУТ и съгласно която са достатъчни 250 кв. м за образуване на имот от разликите над размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, оставащи от ползувателските имоти. Разписаните в чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ изисквания относно лицето и площта на новообразуваните имоти са относими само към ползувателските имоти, като ако същите се намират в урбанизирани територии следва да се съобразят и изискванията за минимални размери според правилата и нормативите за устройство на територията, при изключението, визирано в последното изречение на текста, отнасящо се до имоти, които поначало са били раздадени за ползване с по-малки размери, до който размер е допустимо образуване на имот. Нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ не позволява друго тълкуване, същата е съобразена и с целта на закона - да се реституират имотите на бившите собственици, в случаите когато са налице разлики над максимално допустимите размери за отреждане на ползувателските имоти, разбира се при наличие и на останалите изисквания в специалния закон, които са свързани именно с правилното устройство на територията. Двете цели не са противоречиви, същите следва паралелно да са налице, като не може да се даде приоритет само на правилното устройване на територията, както се иска в касационната жалба. Разликите могат да останат в ползувателския имот само ако от тях не може да се образува имот, при спазване на визираните в нормата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ изисквания. В разглеждания случай тази хипотеза не е налице. Впрочем в настоящия случай, новообразуваният имот № 4195, отреден за наследниците на бившия собственик, отговаря и на всички изисквания на чл. 19 от ЗУТ, тъй като е с площ над 500 кв. м, и лице над 16 л. метра, със спазени отстояния от сградата в ползувателския имот от страничните линии, лицевата страна и към дъното на парцела. Неоснователно е също така и възражението в касационната жалба, че при проектирането на имот № 4195 е следвало да бъде съобразено съществуването в тази част на трайни насаждения, създадени от жалбоподателя. Това изискване е приложимо по отношение имоти, правото на собственост върху които е трансформирано от право на ползване по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, с ПНИ на всеки правоимащ по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. От граматичното тълкуване на текста става ясно, че при правоимащ, придобил собствеността по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ се съобразяват съществуващите сгради и съоръжения, тъй като именно съществуването им е основанието за трансформацията на правото на ползване в право на собственост, а в случаите когато собствеността е трансформирана на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да бъдат отчетени трайните насаждения по същите съображения. Основанията не са разписани в кумулация, а алтернативно за двете различни хипотези - по § 4а - сгради и съоръжения и по § 4б - трайни насаждения, видно от употребата на съюза "или". Що се касае до възражението за съществуващи съоръжения в ползувателския имот, които не са взети предвид от съда, при преценката за правилността на ограждането на новия имот, то същото е напълно голословно. Вещото лице е установило, че са съобразени и заснети всички съществуващи сгради и съоръжения, разбира се без подземните. Безспорно е, че всички съоръжения на техническата инфраструктура по легалната дефиниция на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ са и съоръжения по смисъла на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, но в случая не е установено съществуването на такива съоръжения. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за наличие на такива съоръжения, в това число и подземни - електропроводи или други мрежи. Нещо повече, жалбоподателят дори не е оказал необходимото съдействие на вещото лице, за да може същото да извърши оглед на процесния имот. Заключението на експерта не е оспорено, не са поставени допълнителни задачи, не са ангажирани никакви доказателства. При това положение, изводите на съда са обосновани, правилно е приложен и материалния закон. ПНИ в оспорената му част е съобразен с изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и е законосъобразен във всички негови части - текстова, графична и регистър. Заповедта на областния управител, с която същият е одобрен не страда от пороци и правилно жалбата против нея е отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,