Решение № 4175 от 3.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Дошева, чрез адв. Атанасов като процесуален представител, срещу решение 66 от 02.03.2021 г., постановено по адм. дело 618/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът - кметът на община Ивайловград, чрез пълномощника си юрк. Налбантов, в писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане за разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срок. Възражението на ответника за нейното просрочие е неоснователно. Този въпрос е разрешен с влязло в сила определение 9839 от 30.09.2021 г. по адм. дело 9106/2021 г. на Върховния административен съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково отхвърля жалбата на Н. Дошева срещу заповед 304/30.06.2020 г. на кмета на община Ивайловград, с която е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи: 1. Масивна пристройка към сграда (бивше читалище) с размери на пристройката: 6,54 м х 4,16 м и височина 2,60 над нивото на прилежащия терен и 2. Полумасивна пристройка към сграда (бивше читалище) с размери на пристройката: 11,15 м х 15,10 м и височина от 2,40 до 4,15 над нивото на прилежащия терен, намиращи се в имот с кадастрален номер 37 по неодобрен кадастрален план на [населено място], община Ивайловград. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на установената процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновава извод за незаконност на извършените строежи, които като изпълнени след закупуването на имота от жалбоподателката през 2016 г. не са търпими в никоя от хипотезите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ и затова подлежат на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза, като изведените правни изводи кореспондират с тях. Законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Административният акт съдържа фактически и правни основания, мотивиращи постановяването му. Спазена е предвидената в чл. 225, ал. 3 ЗУТ процедура. Извършена е проверка на място от определената с нарочна заповед комисия и е съставен констативен акт. Строежите са индивидуализирани като местоположение и параметри. Предметът на заповедта е конкретен и ясен, поради което не се поражда съмнение относно обхвата на разпореденото за премахване. Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателката относно описанието на имота, в който са изпълнени строежите по неодобрен кадастрален план на [населено място], тъй като не може да бъде годно доказателство за данните, записани в него и не може да послужи за определяне на местоположението на незаконните обекти. При липса на действащ подробен устройствен план за населеното място, изработеният кадастрален план от 1997 г., макар и неодобрен, по несъмнен начин позволява индивидуализиране на предмета на заповедта и е достатъчен за определяне на местоположението на констатираните от служителите на общината строежи. Със същите индивидуализиращи белези имотът е описан и в нотариалния акт, по силата на който жалбоподателката придобива собствеността върху него през 2016 г. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в съответствие с правилото по чл. 35 АПК. В изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че масивната пристройка от север е с параметри - 4,15/6,50 м и височина 2,45 м над нивото на прилежащия терен, съответно полумасивната пристройка от изток е с параметри - 11,15/15,10 м и височина от 2,40 до 4,15 м. Противно на доводите в касационната жалба разликите в измерванията в административното производство и тези на вещото лице са несъществени и не водят до извод за неустановеност или неяснота относно предмета на премахване. Неоснователно е наведеното и в първоинстанционното производство възражение, че констатираното от административния орган не носи характеристиките на строежи, а на преместваеми обекти. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. Според нормата на § 5, т. 80 ДР ЗУТ основните белези на преместваемия обект са възможността за отделяне и преместване в пространството без загубване на индивидуализацията и годността му за ползване по предназначение и поставяне на друго място, респективно премахването му да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена или обекта, от който се отделя. От значение за квалифицирането на обектите като преместваеми или като строежи са техните характеристики и предназначение. Предвид установената функция на първия обект като масивна пристройка в груб строеж, допряна до основното застрояване в имота - бивше читалище, а на полумасивната като селскостопанска сграда за съхранение на фураж и отглеждане на животни, същите правилно са определени като строежи съгласно легалната дефиниция по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Този извод не се променя от евентуалната възможност те да бъдат демонтирани, отделени от повърхността на терена и преместени, без да изгубят своята индивидуализация, доколкото същите не носят белезите на преместваеми обекти предвид установеното им предназначение на стопански сгради. Освен това, начинът им на реализиране и използваните строителни материали безспорно сочат на извършено строителство, за които по аргумент от чл. 148 ЗУТ е необходимо разрешение за строеж. Масивната пристройка е изградена от масивни носещи оградни зидове, тухлен разделителен зид и монтирана върху тях едноскатна дървена покривна конструкция върху бетонови основи, а полумасивната представлява постройка от дървени колони, набити директно в земята, с изключение на две в зоната на външно стълбище, една попадаща на стълбите и друга върху каменна подложка с дървени греди, частично оградена със зид от циментови блокове и едноскатен покрив. Наименованията на обектите масивна пристройка и полумасивна пристройка също са без значение за определянето им като строежи, доколкото дори и да се възприеме доводът на жалбоподателката, че вторият обект представлява навес (какъвто не се установява да е изпълнен на място), то предвид неговите характеристики и предназначение, той отново отговаря на дадената в § 5, т. 38 ДР ЗУТ легална дефиниция за строеж. Установените пристройки правилно са определени като такива от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ. Дори и да се приеме, че са от шеста категоря, след като не са функционално свързани с основната сграда и се използват за селскостопански нужди, то това не влияе на извода за тяхното изграждане без строително разрешение. Същото се изисква и за строежи от този вид, а в случая липсва. Освен това дали обектите са наименовани пристройки или са самостоятелни, долепени до основната сграда - бивше читалище, е без значение за преценката относно тяхната законност и не води до извод за липса на яснота в предмета на премахване. Както за строежите от пета категория, така и за тези от шеста, компетентен да се произнесе по наличието на материалноправните предпоставки по чл. 225, ал. 2 ЗУТ е кметът на общината съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, поради което оспорената заповед е валиден акт. С оглед изложеното законосъобразен е изводът на съда, че се касае за извършени без строителни книжа строежи, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвидената в нормата последица - премахване може да се преодолее единствено в случай, че те са търпими в някоя от регламентираните в ЗУТ хипотези. Законосъобразен и обоснован е изведеният от съда извод, че строежите не са търпими. За доказване времето на изпълнение на постройките е разпитан свидетел, чийто показания са обсъдени наред със събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, поради което не е налице соченото касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тежест на жалбоподателката е да докаже твърдението си за изграждане на постройките преди придобиването на имота от нея през 2016 г. Доказателства в тази насока не са представени. Правилно съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел, доколкото те не съдържат конкретика относно годината на изпълнение на строежите във вида, в който са установени от административния орган или техния извършител. Неоснователно е направеното възражение, че съдът неправилно не събира и не съобразява относимо към спорния предмет писмено доказателство договор за продажба на поземления имот от община Свиленград на нейния праводател през 2006 г. Този договор изрично е описан в приложения по делото нотариален акт от 2016 г., в който изградените процесни пристройки не фигурират. Същите предвид техните размери и предназначение не може да се приеме, че са включени в посочените "подобрения и приращения в поземления имот", съответно липсата на тяхното изрично вписване в предмета на покупко-продажбата води до извод за изграждането им след неговото съставяне. В тази връзка е ирелевантна за спора преписката по актуването на имота от общината и правилно съдът оставя без уважение искането на жалбоподателя за приобщаването й като доказателство по делото. Не е допуснато соченото в касационната жалба нарушение при възприемане заключението на вещото лице по въпроса относно времето на изпълнение на постройките, основано на използваните при изграждането им материали спрямо тези, от които е изпълнена основната сграда. Предвид необорената в съдебното производство констатация за извършване на строежите след 2016 г. е правилен изводът на съда за неприложимост на условията за търпимост, предвидени в § 16, ал. 1 - 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Дори и да се изследва по-ранен период на изграждането им, то при липса на одобрен подробен устройствен план за населеното място, обектите биха били недопустими независимо от момента на построяването им. Соченият от оспорващата договор за продажба на имота на праводателя й от 2006 г. не би могъл да обоснове извод за търпимост на пристройките, доколкото този момент също попада извън приложното поле на разпоредбите за търпимост. Неоснователно е оплакването на касационната жалбоподателка, че неправилно е посочена като адресат на задължението за премахване, тъй като не е извършител на строежите. В оспорената заповед същата е определена като адресат в качеството й на техен собственик. Освен това по делото не се установява друго лице да е извършител на постройките. В първоинстанционното производство жалбоподателката излага доводи за изграждането им в по-ранен период без конкретизирането му преди закупуването на имота от нея и за тяхната търпимост на това основание. В подкрепа на твърдението, че не е извършител на строежите, в касационотото производство представя договор за наем от 07.06.2016 г. с предмет имота и масивната сграда - бивше читалище, с което всъщност се навеждат аргументи за изпълнение на строежите от наемателя. Този договор сам по себе си не доказва друго авторство по отношение на процесните пристройки, а отделно от това е и в пълно противоречие с първоначалната защитна теза за изграждането им преди този момент. При това положение правилно жалбоподателката е посочена като адресат на задължението за премахване като собственик на строежите. Настоящият състав не споделя доводите на касатора за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускането на повторна съдебно-техническа експертиза. Съгласно чл. 201 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът може да възложи допълнително заключение, когато даденото такова не е достатъчно пълно и ясно или повторно заключение, когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая искането за назначаване на повторна експертиза не е основано на конкретни мотиви, а с него бланкетно се изразява несъгласие с констатациите на експерта. Поради това отказът на съда да допусне повторна експертиза се явява законосъобразен, след като и в същото съдебно заседание във връзка с възраженията на оспорващата с нарочно определение е предоставена възможност да ангажира гласни доказателства за установяване времето на извършване на строежите чрез допускане до разпит на двама свидетели. Предвид изложеното изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е в съответствие със събраните по делото доказателсва и приложимите материалноправни разпоредби. Не се установяват сочените основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход по спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника, на община Ивайловград се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,