Решение № 5035 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15036/2018 г.

Решение № 5035 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15036/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕС-ДМ" ООД, представлявано от Е. С.-управител, против решение № 1760 от 16.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1322 по описа на Административен съд – Бургас за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ФК-169-0268874/25.05.2018 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности в Главна дирекция /ГД/ "Фискален контрол" при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция по приходите /НАП/. Според касатора решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано. Излага фактическата обстановка по време на проверката, като твърди, че не е извършил нарушението. Извършената от контролните органи покупка е била маркирана чрез фискалното устройство /ФУ/ при следваща покупка от друг клиент, за което е приложен фискален касов бон /ФКБ/ на стойност от 171 лева и не е налице касова разлика. Счита, че съдът правилно е приел, че проверката е извършена към 16:00 часа, но твърди, че контролната покупка е направена в периода между 11:30 и 13:00 часа. Навежда оплакване, че неправилно не са кредитирани показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото същият е посочил, че се е намирал в обекта в периода между 11:30 и 13:00 часа, а контролната покупка е направена именно тогава. По тези съображения иска отмяна на атакуваното решение и на посочената заповед. Ответникът - Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности в ГД "Фискален контрол" при ТД на НАП, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Подадената касационна жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Бургас, е била заповед № ФК-169-0268874/25.05.2018 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности в ГД "Фискален контрол" при ТД на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект - магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Бургас, ул. "Алеко Константинов" № 2, стопанисван от "ЕС-ДМ" ООД, и забрана за достъп до него за срок от 12 дни". С оспореното решение, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против посочената заповед с мотива, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната мярка. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че на 22.05.2018 г. в 16:00 часа при извършена проверка в посочения обект и след направена контролна покупка на един брой потник на стойност от 33 лева, не е издаден ФКБ от наличното в обекта ФУ. Констатираното представлява нарушение на разпоредбата на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /за краткост Наредбата/. Взел е предвид, че за обстоятелствата около проверката е съставен протокол сер. АА № 0268874/22.05.2018 г., не е установена касова разлика и е налице астрономическо отклонение на часовника на ФУ от 2 часа напред. При тази фактическа обстановка, след оценка на доказателствата и обсъждане възраженията на жалбоподателя, съдът е счел обжалваната пред него заповед за законосъобразна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според ал. 3 на тази разпоредба фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". В случая от данните по делото безспорно е установено, че на 22.05.2018 г. в стопанисваният от касатора търговски обект – магазин за промишлени стоки, е извършена продажба, която е заплатена в брой и не е издаден фискален бон от ФУ, работещо в обекта. Не намират опора в доказателствата по делото твърденията в касационната жалба, че не е извършено нарушение, тъй като е покупката е маркирана при извършена покупка от следващ клиент. От приложения по делото протокол за извършена проверка, чиито констатации се ползват с обвързваща сила до доказване на противното, се установява, че е налице астрономическо отклонение в часовника на ФУ с 2 часа напред. Приемайки, че такова отклонение е налице, и предвид посочения час в издадения по време на проверката дневен финансов отчет, правилно първоинстанционният съд е приел, че проверката е извършена в 16:00 часа, както е посочено изрично и в заповедта за налагане на мярката и в съставения по време на проверката протокол. Обстоятелството, че нарушението не е извършено и че контролната покупка е извършена по-рано, респ. е маркирана с покупка на следващ клиент, не е оборено от дружеството. Представеният ФКБ, в който твърди, че е отчетена и извършената от приходните органи контролната покупка на стойност от 33 лева, е с час 13:40 часа, т. е. 11:40 часа при съобразяване на астрономическото отклонение, и много по-рано от часа на извършване на проверката. Не следва да бъдат кредитирани показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото проверката се е състояла в 16:00 часа, а свидетелят изрично е завил, че е бил в търговския обект между 11:30 и 13:00 часа в деня проверката. При така изложената фактическа обстановка правилен и в съответствие със закона е крайният извод на административният съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед, поради което решението му не е засегнато от наведените в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,