Решение № 11733 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4303/2016 г.

Решение № 11733 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4303/2016 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 22.02.2016 г. по адм. д. № 10748/2015 г. Административен съд С.-град е отменил заповед № РД-18-159 от 9.09.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. Решението се обжалва с касационна жалба от директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба областен управител на област С. я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд С.-град заповед е наредено на областна администрация област С. да премахне незаконосъобразно поставен преместваем обект "Стоманобетонна гаражна клетка № 381, находящ се в УПИ I - ЖС, за трафопост, от кв. 44а по плана на С. и асфалтова площадка, върху която е изграден гаража. Административен съд С. - град е приел, че процесният обект не е такъв по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ и не подлежи на премахване по реда на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ. По вид и предназначение гаражът е строеж по смисъла § 5, т. 38 ДР ЗУТ и задоволява частна, а не обществена нужда. Съдът е приел също, че административният орган не е установил собствеността върху терена, върху който е изграден гаражът, като изложените съображения в тази насока са противоречиви. Незаконосъобразно и необосновано административният орган е приел, че адресат на заповедта следва да бъде областният управител на област С. При постановяване на решението Административен съд С.-град не е допуснал нарушение на закона. По реда на чл. 57а, ал. 1 могат да бъдат премахвани обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ - преместваеми увеселителни обекти или преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, елементи на градското обзавеждане, както рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи. Без да са посочени изчерпателно, в чл. 56 и чл. 57 ЗУТ са очертани основните характеристики и белези, на които следва да отговарят обектите предвид целите, за които се поставят. Във всички случаи това са обекти за задоволяване на обществена нужда. Законосъобразно и обосновано Административен съд С.-град е приел, че процесният обект - стоманобетонова гаражна клетка няма белезите и характеристиката на обект по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Гаражът е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и не може да се премахва по реда на чл. 57а ЗУТ. Без значение е обстоятелството дали е трайно прикрепен към терена или не. Само на това основание заповедта подлежи на отмяна поради материалната й незаконосъобразност. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за противоречивото съдържание на заповедта относно собственика на терена. В случая това няма съществено значение, тъй като заповедта е незаконосъобразна на друго основание. При издаването на заповед на основание чл. 57а административният орган е длъжен да установи собственикът на терена с оглед на това кой адресат ще бъде натоварен с разпореденото премахване на обекта. В настоящия случай административният орган е извършил процедурата, приложима в случаите, когато обектът е общинска собственст. Така е посочено и в мотивите на заповедта. В същото време в тези мотиви като собственик на терена са посочени държавата и Министерство на външните работи. Без конкретна обосновка като адресат на заповедта е посочен областният управител на област С. Решението на Административен съд С.-град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община следва да бъде осъден да заплати на областния управител на област С. разноски по делото за тази инстанция в размер на 600 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд