Решение № 507 от 4.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2430/2011 г.

Решение № 507 от 4.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2430/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателя Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения И. В. С. за възобновяване на нохд 30139/2011 г. по описа на РС Монтана и отменяване на присъдата потвърдена с решение от 20.07.2011 г. по внохд № 98/2011г по описа на Окръжен съд-Монтана. В искането и в съдебно заседание С. поддържа, че неправилно е осъден, не е извършил деянието, а признанията направил след физическо насилие. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Няма доказателства за упражнено насилие, производството е проведено по съкратеното следствие. Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 26.04.2011 г. по нохд № 30139/2011 г. Районен съд Монтана е признал подсъдимия И. В. С. за ВИНОВЕН в това, че през нощта на 16.11.2010 г. срещу 17.11.2010 г. в гр. М. при условията на опасен рецидив и след предварителен сговор в немаловажен случай с подсъдимите Б. П. А., Т. Анжелов А. и непълнолетния С. А. К., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство и с техническо средство отнел от владението на "Булгарплод-София" АД-гр. Монтана с материално отговорно лице на базата в гр. М. А. Л. чужди движими вещи-медна серпентина фи 20 мм. с дебелина 1.5 мм. обща дължина 100 линейни метра и 100 линейни метра меден ел. проводник ШКПТ-4 по 2.5 кв. мм на обща стойност 1727 лева, без съгласието на ръководството с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4 пр. 1 и пр. 2 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 54, ал. 1 и ал. 2 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. На основание чл. 25 вр. с чл. 23 НК съдът е определил на подсъдимия ОБЩО наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по присъда по нохд № 285/06 г., нохд № 345/07 г., нохд № 210/07 г., нохд № 237/08 г. и нохд № 236/08 г. - всички по описа на МРС при СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. На основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно ОБЩО наказание по настоящата присъда и по присъда по нохд № 30086/2011 г. на МРС в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим и изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. С горното решение Окръжен съд-Монтана е ПОТВЪРДИЛ присъдата по отношение на подсъдимия И. С.. Искането е процесуално допустимо, подадено от осъдено лице за престъпление от общ характер срещу съдебни актове, които не са проверени по касационен ред и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Производството по делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК. Съкратеното съдебно следствие е проведено на основание чл. 370 и сл. НПК. Подсъдимият по реда на чл. 372, ал. 1 НПК се е признал за виновен, признал е изцяло фактите изложени обстоятелствената част на обвинителния акт, като е заявил, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Като последица от предварителното изслушване на подсъдимите по делото, включително и на подс. С., наказанието му е определено при условията на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а НК и в съответствие с чл. 54 НК, в размер под долната граница предвидена в правната норма на чл. 196, ал. 1 НК. Подсъдимият е бил съгласен с наказанието и правната квалификация на повдигнатото срещу него обвинение. В съдебно заседание пред въззивния съд проведено на 04 юли 2011г по внохд № 98/2011 г., образувано по жалба на подс. Б. А., в последната си дума е заявил, че иска да остане същата присъда. Следователно, възражения срещу приетите по делото фактически обстоятелства довели до правни изводи за съставомерност на инкриминираното деяние, авторството на деянието и наказателната отговорност, подсъдимият С. не е повдигал. Със заявеното от него пред въззивния съд, С. е потвърдил, както фактите, така и участието си в кражбата на движими вещи-медна серпентина и меден ел. проводник от владението на "Булгарплод София" АД-гр. Монтана. Предвид изложеното, доводът поддържан пред настоящето извънредно производство, се явява напълно неоснователен. На първо място кражбата и участието на С. в нея са доказани от събраните и проверени от редовните съдебни инстанции доказателства. На следващо място липсват каквито и да са данни за въздействие спрямо С. и останалите подсъдими, принудително да признаят както фактите по делото, така и личното си участие в деянието. За да се допусне възобновяване на наказателно дело, следва при постановяване на съдебните актове, съдилищата да са допуснали съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон или явна несправедливост на наложеното наказание. При извършената проверка касационният състав не установи такива нарушения, поради което прие, че не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК за възобновяване на делото. С оглед на гореизложеното, искането като неоснователно следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, трето наказателно отделение