Решение № 8507 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2968/2010 г.

Решение № 8507 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2968/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Инра" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Странджа" № 20, вх. В, ет. 3, ап. 4, представлявано от управителя Живко Рачев Тодоров, против Решение № 1306 от 17.12.2009 г. (отм.) на Бургаски административен съд по адм. д. № 1280 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/№ 0200800303/26.05.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-211/28.07.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 01 и 04.2004 и м. 10.2005 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит по доставки на "Дистрибутинг" ЕООД, "Юк Строй" ЕООД и ЕТ "Ках-Кемал Ходжов". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и при неправилно прилагане на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на доставки по фактурите на прекия доставчик ЕТ "Ках-Кемал Ходжов", въпреки че жалбоподателят е доказал с представения и към касационната жалба превозен билет, заверен от служител на РУГ гр. Пазарджик, че предходният доставчик ЕТ "Александър Пилев-90" е разполагал с фактурираното на прекия доставчик количество дървен материал към 4.04.2004 г., от своя страна прекият доставчик е разполагал с материала, за да го продаде на ревизираното лице към момента на издаването на фактурите, по които е отказан данъчен кредит. Съответствието на количеството дървен материал по веригата било потвърдено и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Непредставянето на доказателства относно процесните сделки от страна на предходния доставчик не може да бъде в тежест на ревизираното лице, което е обвързано само от действията на прекия си доставчик. По доставките на "Дистрибутинг" ЕООД и "Юк Строй" ЕООД, съдът не съобразил издадените ревизионни актове на преките доставчици, в които липсват корекции на декларирания от доставчиците ДДС за внасяне по процесните продажби. Съдебното решение не е зачело съдебния прецедент по делото на Съда по правата на човека в Страсбург по делото "Булвес"АД срещу България. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА в обжалваната част както и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата Д"ОУИ"Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Жалбата е неоснователна. По доставките на ЕТ "Ках-Кемал Ходжов". При ревизията е установено издаването на фактурите от посочения доставчик в данъчен период м. 04.2004 г. Като предходен доставчик на процесния дървен материал е посочен ЕТ "Алексндър Пилев-90". На последния е връчено искане за представяне на доказателства по процесната верига доставки, но такива не са представени. С РА е отказано право на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 вр. ал. 5 ЗДДС (отм.) в размер на 1 347,94 лв. С потвърждаващото акта Решение на на директора на Д"ОУИ" Бургас е изтъкнат и фактът, че фактура № 1207/16.04.2004 г. за доставка на дървен материал от ДЛ"Селище" на предходния доставчик ЕТ "Ал. Пилев-90" предхожда по време процесните доставки, по които РЛ е получател. Със заключението на вещото лице, прието в съдебното производство, не е установено начисляване на ДДС от страна на предходния доставчик ЕТ "Ал. Пилев-90", а са сравнени количествата получен дървен материал от всеки субект по веригата и е направен извод за съответствие на количеството. Със същото заключение е потвърдена и констатацията, че фактурата на ДЛ"Селище" е издадена след две от фактурите на предходния доставчик и няма как да удостоверява предходни доставки по тях. Съдът обосновано е приел, че законосъобразно е отказан данъчен кредит на посоченото основание в посочения размер, тъй като начисляване на ДДС от страна на предходния доставчик не е доказано, доказателства за превоз на материала липсват, а съобразявайки времето на издаването на всяка една от фактурите на прекия и предходния доставчици се констатират разминавания, които пречат да се направи извод за установено прехвърляне на право на собственост върху процесните родово-определени вещи. Позоваването от страна на касатора на ТР № 5/2004 г. на ОСС на ВАС не може да доведе до различен извод, тъй като това решение е по прилагането на друга материално-правна уредба, неприложима за процесния период. Доколкото правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на положителни факти, в хипотезата на материално-правни данъчни норми, тежест на ревизираното лице е да докаже съществуването на посочените релевантни факти. По доставките на "Дистрибутинг" ЕООД и "Юк Строй" ЕООД. При ревизията посочените преки доставчици не са били открити и не са представили доказателства за доставките в данъчни периоди м. 01.2004 и м. 10.2005 г. На същото основание е отказан ДК съответно в размер на 896,48 лв. и 416,64 лв. В съдебното производство доставчиците не са били открити и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Не се оправдава оплакването за несъобразяване на РА на преките доставчици-. Най-напред, РА на пряк доставчик може да бъде само косвено доказателство, че обсъжданата доставка е реално осъществена, а процесните РА са издадени по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради което направените в тях констатации са без проверка на счетоводството на неоткритите и в собствените им ревизионните производства доставчици. Що се отнася до позоваването на съдебния прецедент на Съда за защита на правата на човека в Страсбург по делото "Булвес" АД против България, този прецедент не разрешава идентичен на настоящия случай. В случая по делото "Булвес" не е имало спор по реалността на доставката, по която е отказан данъчен кредит, нито, че ДДС по нея е начислен от доставчика, а е било установено късно/след установените законови срокове/ начисляване на ДДС от страна на доставчика. Затова позоваването на посоченото решение не обосновава основателно касационно оплакване в случай, когато данъчен кредит е отказан поради недоказани реални доставки. Ясно е, че признаването на данъчен кредит по доставки, чието реално осъществяване не е доказано, би било равносилно на признаване на това право без наличието на облагаема доставка, което явно не е целта на данъчния закон. По доставките на строителни материали в данъчни периоди м. 02, 03, 05 и 10.2004 г. и м. 08.2005 г. Против тази част на решението няма конкретизирани оплаквания в касационната жалба, а при задължението на касационната инстанция да следи служебно за съответствието на решението с материалния закон, настоящият съдебен състав намира решението и в тази част за правилно. Отказан е данъчен кредит по фактури за доставки на строителни материали и строителни услуги с получател ревизираното лице за ремонт в недвижим имот - собственост на физическото лице, управител на "Инра" ЕООД. С основание съдът е приел, че ревизираното лице няма право на данъчен кредит по посочените доставки за покупки на строителни материали и услуги, вложени в чужд имот. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение