Решение № 9191 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2019 г.

Решение № 9191 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) против решение № 5040/17.07.2019 г., постановено от Административен съд - София-град по адм. д. № 704/2019 г. С обжалваното решение, по оспорване на "Електроразпределение Юг" ЕАД /електроразпределителното дружество/, е отменено Решение № Ж-997 от 21.12.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката са дадени задължителни указания на електроразпределителното дружество и комисията е осъдена да заплати разноски. Касаторът КЕВР твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно тълкува понятието "урбанизирана територия". Изтъква, че поземлени имоти, чието предназначение и променено и с влязъл в сила ПУП им е определено конкретно предназначени, съответстващо на чл. 8, ал. 1 ЗУТ, следва да се считат за урбанизирани, включително и тези, които се намират извън строителните граници. Поради това касаторът твърди, че за процесния имот е приложима разпоредбата на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу решението на КЕВР. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Севоа" ЕООД не взема становище. Ответникът "Електроразпределение Юг" ЕАД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Електроразпределение Юг" ЕАД гр. Пловдив срещу Решение № Ж-997 от 21.12.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката са му дадени задължителни указания, както следва: 1. / В тридесетдневен срок от получаване на решението да извърши необходимите действия, издаде и предостави на жалбоподателя становище за присъединяване по реда на чл. 91 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енерегия към преносната или към разпределителните електрически мрежи с посочена дата на издаване, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ и 2. / в седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1, да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. За да постанови посоченото решение, КЕВР е сезирана с жалба от 22.10.2018 г., подадена от "Севоа" ЕООД срещу отказ на електроразпределителното дружество от 10.10.2018 г. да стартира процедура за присъединяване на обект "Фотоволтаична централа до 30 kWp (киловат пик)", предвидена за изграждане в поземлен имот с идентификатор 77476.87.12, находящ се в землището на с. Хрищени, община Стара Загора, с мотив, че не отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) – не се намира в урбанизирана територия. Отказът е формиран по заявление на "Севоа" ЕООД от 20.06.2018 г. за присъединяване като обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници на посочения поземлен имот, като заявената мощност на предвидената за изграждане фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ е 14, 91 kWp. и обектът ще бъде изграден върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради. В хода на административното производство, на запитване на КЕВР до Община Стара Загора е получена информация, че за ПИ № 087012, находящ се в местност "Карасулука" по КВС на с. Хрищени, представляващ ПИ с идентификатор: 77476.87.12 по КККР на с. Хрищени има процедиран ПУП – План за застрояване, одобрен със заповед № 1033/29.05.2007 г., съгласно която за имота е отредена предимно производствена устройствена зона. След проведена процедура по промяна на предназначението имотът представлява урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – "Др. животновъдна ферма". Тази информация се потвърждава и от представените в административната преписка документи – скица от КККР, с отбелязано трайно предназначение на територията – урбанизирана, заповед за одобряване на ПУП - ПЗ, виза за проектиране. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от страните е установено, че м. "Карасулука" попада в ОУП на Стара Загора и съдържа имоти с различно предназначение, като в по-голямата си част имотите като вид територия са земеделски, представляващи ниви, а останалите са с трайно предназначение на територията на имота: урбанизирана и различни начини на трайно ползване. Процесният поземлен имот не попада в строителните граници на с. Хрищени по ОУП, но за него има издаден и влязъл в сила ПУП – План за застрояване от 2007 г., одобрен със заповед № 1033 от 29.05.2007 г. Поземлен имот с идентификатор № 77476.87.12 по КККР на с. Хрищени е с трайно предназначение на територия урбанизирана и начин на трайно ползване – за животновъден комплекс, като предназначението на замята е променено от земеделска в урбанизирана. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон. След преглед на нормативната уредба – чл. 7 и чл. 8 ЗУТ, § 5, т. 6 ДР на ЗУТ и § 1, т. 8 от ДР на ЗАТДРБ, съдът е приел, че урбанизираната територия е обективно обусловена от строителните граници и не се влияе от предназначението на отделните поземлени имоти. Съдът е отчел, че процесният имот е извън строителните граници на населено място, а урбанизирана територия и строителни граници се явяват синонимни понятия. Въз основа на това е прието, че не намира приложение разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, въвеждаща конкретно изискване към вида територия, в която се намира сградата, върху която ще се изгради ФЕЦ, а не към предвидения начин на трайно ползване на имота, който в случая е ирелевантен. Крайният извод на съда е, че недвижимият имот не попада в територия, заключена в строителни граници, очертани в общия устройствен план, поради което не може да се счита за имот, разположен в урбанизирана територия и спрямо него не е възможно да се приложи правилото на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като допустимо, но неправилно. Решението е необосновано, като част от съображенията на съда в мотивната част са противоречиви. Крайните изводи и волята на съда за отмяна на решението на КЕВР са ясно изразени, но противоречат на установените по делото факти и на материалния закон. Между страните, не е налице спор по фактите, а само относно обстоятелството, урбанизирана ли е територията, на която попада въпросният имот. За приложението на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ е необходимо изпълнението на кумулативните предпоставки, предвидени в него. Една от тези предпоставки е, сградата, върху която ще се изгради ФЕЦ, да се намира в урбанизирана територия. По делото е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че въпросният имот попада извън границите на населеното място, но е урегулиран и попада в урбанизирана територия съгласно чл. 7 от ЗУТ. Това изрично следва и от скицата- извадка от КККР, в която е посочено, че имотът попада в урбанизирана територия. Прегледът на оригиналните и публично достъпни в интернет КККР на с. Хрищени също показват, че имотът е отразен графично и цветово като такъв в урбанизирана територия. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, териториите с еднакво трайно предназначение, границите на които се изобразяват в кадастралната карта, са, между другото, урбанизирани територии (селищната територия на населеното място и селищни образувания) - определени с устройствен план съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон съгласно отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), или са такива по начин на трайно (фактическо) ползване, доколкото то не противоречи на закон - в територии без устройствени планове. Одобрените КККР за имота представляват влязъл в сила административен акт, с който съдът следва да се съобрази. Както констатациите в заключението на вещото лице, така и представените писмени доказателства сочат, че имотът попада в урбанизирана територия. Следователно за него е приложима разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон при разрешаването на спора между страните, поради което решението му следва да се отмени изцяло, а по същество да се отхвърли жалбата на електроразпределителното дружество срещу оспореното решение. С оглед изхода от спора, ответникът "Електроразпределение Юг" следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горните съображения, и на осн. чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд