Решение № 5629 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10471/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. В. М. от гр. София, против решение 13034/26.07.2024 г., постановено по адм.д. 3935/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на М. срещу решение 229000-3293/14.02.2024 г. на началника на Пето районно управление (05 РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора от страна на административния орган не е доказано, че основателната причина, която е съществувала към момента на издаване на разрешението, е отпаднала. Сочи, че не се установяват факти и обстоятелства, които да водят до категоричен извод, че има изменение във фактическото и правното основание, което да води до извод, че следва да бъде издаден обжалваният административен акт. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на 05 РУ СДВР, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление на Л. М. за връщане на отнетото му огнестрелно оръжие - пистолет Зиг Зауер , кал 9х17, с S273359. Като основание на искането е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана на него и семейството му. Към заявлението е приложил постановление на Софийска районна прокуратура и писмо от СДВР. В резултат на извършена проверка от полицейските органи е изготвена докладна записка от 02.11.2023 г. Във връзка с подаденото заявление лицето е уведомено, че е започнало административно производство по изготвяне на отказ на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ), като му е предоставена възможност да представи възражения и мотиви, както и да представи допълнителни документи. Заявителят е представил молба във връзка с полученото писмо, в която е изложил своите аргументи, като отново моли да му бъде върнато отнетото огнестрелно оръжие. С оспореното пред първоинстанционния съд решение 229000-3293/14.02.2024 г. началникът на 05 РУ - СДВР е отнел разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие 20210774272 на Л. М. на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Административният съд София - град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на М. като неоснователна. За да обоснове този извод, съдът е приел, че в хода на проверката органът е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, събрал е служебна информация и не е установил релевантни обстоятелства, сочещи на основателна причина лицето да съхранява, носи и употребява огнестрелно оръжие за самоотбрана. С тези мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 ЗОБВВПИ или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема с решение на органа, който го е издал. В тежест на органа е да установи, че основателната причината, която е съществувала към момента на издаване на разрешението, е отпаднала. Т. е. органът трябва да посочи в акта си каква е била причината, която е била приета за основателна към момента на издаване на разрешението. Административният орган трябва да установи, че тази причина, която е съществувала в предходен момент, към момента на издаване на акта, с който се отнема разрешението, вече не е налице. В проведеното производство административният орган не е сторил това. Отсъствието на конкретни фактически съображения във връзка с посоченото от органа правно основание за издаването на акта поставя съда в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност, което е нарушение на закона от категорията на съществените, водещо до незаконосъобразност на административния акт. Липсват каквито и да са конкретни мотиви, обосноваващи посоченото в акта правно основание за отнемане на издаденото разрешение по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Съдът е обвързан в своята проверка от изложените в акта фактически установявания и правно основание. При издаване на административния акт органът е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в частта му относно изискването за посочване на фактически основания. Това нарушение е съществено по своя характер, тъй като засяга правото на защита на адресата на акта и препятства упражняване на съдебния контрол за материална законосъобразност на акта. От представеното по делото заявление от 23.10.2023 г. се установява, че Л. М. е поискал да му бъде върнато отнетото оръжие, като в заявлението си е посочил, че оръжието му е необходимо за самозащита на мен и моето семейство . В случая административното производство е започнало по искане за издаване на благоприятен административен акт, а е приключило с отнемане на издадено валидно разрешение. Административният орган е смесил елементите от две различни производства, които имат различен предмет и в които тежестта на доказване на фактическото основание за издаване на административния акт се разпределя по различен начин. В случаите на отнемане на разрешение, т. е. на издаване на неблагоприятен акт по инициатива на компетентния орган, действа правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, съгласно което административният орган трябва да установи фактическите основания, посочени в него. Тежестта на доказване, че основателната причина е отпаднала, е за административния орган. Органът е бил сезиран с искане за връщане на огнестрелното оръжие, по което не се е произнесъл. Няма нормативна пречка компетентният административен орган да извърши служебно проверка и в рамките на своята оперативна самостоятелност да постанови акт, с който да отнеме издадено разрешително за притежаване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, но следва да установи и докаже относимите фактически основания, които да приведе под хипотезата на приложимата правна норма. Органът в акта си се е позовал на извършена проверка на фактите, послужили като основание за издаване на разрешение за придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие, но не е препратил към фактически установявания, които да изпълват състава на посоченото в акта правно основание. Ето защо липсата на изложени в акта конкретни релевантни мотиви от фактическа и правна страна води до невъзможност да бъде извършен съдебен контрол за законосъобразност на акта. Предвид изложеното, като е приел оспореното решение за законосъобразно и е отхвърлил подадената жалба, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, по същество, следва да бъде постановено друго, с което оспореното решение 229000-3293/14.02.2024 г. на началника на 05 РУ СДВР за отнемане на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие 20210774272 бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката - върната на органа за произнасяне по подаденото от лицето заявление. С оглед изхода на правния спор своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции е основателно. То е доказано и по размер. Лицето е заплатило държавни такси пред двете инстанции в размер на 10 лв. за първата инстанция и 70 лв. за касационна инстанция. Страната е представлявана от адвокат и съгласно представените пред двете съдебни инстанции договори за правна защита и съдействие (л. 8 от делото на Административен съд София - град; л. 14 от настоящото дело), съдебните разноски за адвокатска защита и съдействие са доказани в общ размер на 1800 лв. Общо Столичната дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати на Л. В. М. съдебни разноски в размер на 1880 лв. Възражение за прекомерност не е направено от насрещната страна. Воден от горното, Върховният административен съд