Решение № 2645 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13631/2010 г.

Решение № 2645 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13631/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство е по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Владимир Петров Георгиев от гр. София против заповед № К-225/20.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание, "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". В жалбата са развити доводи за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не е извършил соченото нарушение на служебната дисциплина. Счита че поради липса на подходящи автомобили конвоирането е извършено с друг автомобил, но това не следва да се вменява като негова отговорност. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорената заповед № К-225/20.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи е наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или за степен за една година" на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ППЗМВР. Мотивите са, че жалбоподателят в нарушение на Инструкция № I з-1701 от 27.09.2006 г. за организацията за осъществяване на конвойната дейност от органите на НС "Полиция", не е предприел необходимите мерки по осигуряване на охраната на задържано лице вследствие на което е допуснал бягството му от служебния автомобил. Това деяние е квалифицирани като дисциплинарно нарушение поради което е приложена разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 5 ППЗМВР. Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган по чл. 228, т. 1 ЗМВР, мотивирана е и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 246, ал. 1 ППЗМВР. При издаването й са спазени изцяло административнопроизводствените правила по налагане на такъв тип дисциплинарно наказание, визирани в закона. Повод за образуване на дисциплинарното производство е била докладна записка рег. № 44886 от 13.11.2008 г. от началника на участък "Кремиковци" при 05 РУ - СДВР затова, че на същата дата от служебен автомобил е избягало задържано лице, което в последствие само се е предало на органите на МВР в 07 РУ на МВР. Във връзка с това със заповед № 702 от 13.11.2008 г. началникът на 05 РУ СДВР е разпоредил проверка и е определил комисия. Комисията е извършила проверка и е изготвена справка с рег. № 48514 от04.12.2008 г. с която жалбоподателя е запознат на 5.12.2008 г. Установено е, че в нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Инструкция Iз-1701 от 27.06.2006 г. жалбоподателя не е предприел необходимите мерки и е допуснал конвоираното лице да избяга. Тези действия на жалбоподателя са квалифицирани като дисциплинарно нарушение за което на основание чл. 228, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ППЗМВР са налага наказанието недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок до три години. По делото е приложена покана за изслушване на жалбоподателя (л. 24) във връзка с извършения конвой и бягството на конвоираното лице. Видно от приложения протокол № 46794 от 25.11.2008 г. той е изслушан и е дал обяснения и писмено. С оглед изготвената справка директорът на СДВР е изготвил предложение рег. № -я-21142 от 12.12.2008 г. по описа на СДВР за налагане на дисциплинарното наказание. Като дисциплинарнонаказващ орган съобразно чл. 228, ал. 1 от ЗМВР министъра на вътрешните работи е издал обжалваната заповед. От установената по делото фактическа обстановка е видно, че жалбоподателя е осъществил соченото нарушение на служебната дисциплина, за което му е наложено и дисциплинарното наказание. Доводите му изложени в жалбата до Административен съд - София-град против оспорения административен акт са голословни и неподкрепени с доказателства. Неоснователно се явява и твърдението му че не е извършил вмененото му нарушение тъй като в момента управлението не е разполагало с конвоен автомобил. Видно от разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т 2 от Инструкцията конвоирането се извършва със специализирани конвойни или други служебни автомобили както е станало в конкретния случай. Изборът на автомобила се извършва от длъжностните лица за всеки конкретен случай във връзка със събраната информация за съответното лице т. е. задължението е на самите длъжностни лица да изберат автомобила с който да извършат конвоирането. Административния орган при издаване на оспорения акт се е основавал на фактическите констатации отразени в предложението и приложената на справка, рапорти, докладни, които са инкорпорирани в мотивната част на акта. С оглед на това не е допуснато соченото нарушение на материалния закон при издаването на оспорения административен акт. Издадената заповед съответства на целта на закона, тъй като е съобразена с личната и генералната превенция, целена от законодателя с налагането на установените дисциплинарни наказания за служители от системата на МВР. С оглед на изложените съображения оспорената заповед се явява законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,