Решение № 11259 от 14.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2012 г.

Решение № 11259 от 14.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на Боян Боянов Станков - Расате, чрез пълномощника му адв. Явор Нотев, срещу Решение № 14653/10.11.2011 г., постановено по адм. д. № 4855/2011 г., по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 288/21.12.2011 г., на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), по преписка № 235/2009 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - КЗД, чрез процесуалния си представител, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Пред тричленния състав на Върховния административен съд, Боян Боянов Станков - Расате е оспорил Решение № 288/21.12.2011 г. на КЗД, по преписка № 235/2009 г., с което на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 47, т. 2 и т. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева за това, че в предаването "Челюсти", излъчено едновременно по "Дарик радио" и "Нова телевизия", по темата "Малта иска от България да приема бежанци от Африка. Да се съгласим ли?", е осъществил дискриминация по чл. 5 ЗЗДискр. вр. с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр. - подбуждане към расова дискриминация и му е било предписано занапред да се въздържа от изявления, засягащи честта и достойнството на личността на основата на признак раса и/или подбуждащи към расова дискриминация. Комисията за защита от дискриминация е установила, че касаторът е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Съдът е приел, че при издаването на оспореното решение не са допуснати нарушения и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за липсата на отменително основание спрямо оспореното решение е законосъобразен. Изразяването и разпространение на мнение е ограничено от забраната за дискриминация, която е установена в Конституцията и законите на РБ именно за санкциониране на прояви на расизъм и ксенофобия. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 Конституцията на РБ се допуска ограничаването на правото на свободно изказване с цел охраната на други, конституционно защитими права и интереси, като забраната за дискриминация, установена в чл. 6, ал. 2 КРБ и чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. е сред законно признатите основания за ограничаване на свободата на изразяване. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е изразил публично чрез медиите, мнение по въпроса поставен с призива на Малта за приемане на бежанци от африкански произход, чрез изрази, които включват пропагандиране на омраза, ненавист, враждебност и унижаване на хората с различен цвят на кожата, на основата на етнос, раса, религия. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с изказването си жалбоподателят е насаждал ксенофобски идеи и е нарушил забраната на чл. 6 ЗЗДискр. Освен това не е наложително с поведението си касатора да е накърнил достойнството на конкретно определено лице, тъй като съгласно чл. 3, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. изрично е посочено, че законът защитава всички физически лица на територията на Република България. С оглед горното и при липсата на релевираните отменителни основания, обжалването по процесното решение следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото и направеното искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,