Решение № 12625 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2417/2013 г.

Решение № 12625 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2417/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ники Комерс 2007" ООД - гр. Пловдив чрез адв. Недялко Шилев срещу решение № 2742/15.12.2012 г., постановено по адм. дело № 2842/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 211002527/01.11.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 932/28.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за начислен допълнително ДДС в размер на 38 553,33 лв. и лихва - 8 466,45 лв. за период на месец ноември 2008 г. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т 3 АПК. Касаторът се оплаква, че въпреки представените от него доказателства - писмени и гласни, както и от допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза се доказвало вътреобщностна доставка (ВОД) на комбинирани торове за Румъния, включително и за превозването й от превозвача "Каролина груп" ЕООД, който има лиценз за международен превоз. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище на юриск. Галя Димитрова я оспорва с искане за оставяне в сила на обжалваното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Допълнително начисленият ДДС на касатора за месец ноември 2008 г. е по повод издадените фактури на румънския му съконтрахент "Adi Trans import-Export" за доставка на комбинирани торове. Първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи, че не е доказано по безспорен начин извършването на ВОД за Румъния на посочения получател. Този извод съдът е обосновал след преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, от които според него не се установявало извършването на ВОД за Румъния и съответно правото за неначисляване на ДДС по тези фактури. Обжалваното решение е правилно постановено. Издаването на фактури, както се приема от константната съдебна практика е доказателство, че са налице облигационни взаимоотношения и те могат да заместят договора, но не са доказателство за извършване на доставката. В този смисъл е и налице разлика между понятието доставка за целите на данъчното облагане и сделка, използвана в гражданското право. За целите на данъчното облагане не е достатъчно страните по доставката да са изразили съгласие за осъществяването й, а да се докаже, че е налице прехвърляне собствеността на стоката. Разпоредбата на чл. 7 ЗДДС определя какво е ВОД и това е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Според чл. 45, т. 1, б. "б" ППЗДДС (редакция към ревизирания период 2008 г.) за доказване на ВОД следва да се представи транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика. В процесния случай няма спор, че касаторът е представил международни товарителници за транспортиране на стоките до Румъния, в които за превозвач е вписан "Каролина груп" ЕООД. От извършена по време на ревизията насрещна проверка на посочения превозвач е установено, че посочените товарни автомобили, за които се твърди от касатора, че са извършили превоза на процесните стоки не са собственост на превозвача, а на други фирми - "Шери транс" ЕООД, "Алекс - 02" ЕООД и "Тоби транс" ООД. При изпратени запитвания, тези фирми са заявили, че не са предоставяли автомобилите си на "Каролина груп" ЕООД и те не са извършвали международен превоз до Румъния. Правилно съдът е възприел констатациите на приходните органи, които са по отношение на посочените от превозвачи транспортни средства и е установено, че те не са извършвали превоза на процесните стоки до Румъния. Наличието на лиценз за международен превоз на "Каролина груп" ЕООД не е достатъчно, за да се приеме, че именно този превозвач е доставил стоките на румънския съконтрахент на касатора. Назначената и изслушана в съдебното производство счетоводна експертиза не е могла да установи дали са съставени пътни листове за транспорта, нито дали са съставени между страните по доставките приемателно-предавателни протоколи. Експертизата е констатирала осчетоводяване на процесните фактури при касатора, но установяването на това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че е извършена ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 1, б. "б" ППЗДДС. Наличието само на международни товарителници също не са достатъчни за доказване на ВОД, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи и като такива не се ползват с материална доказателствена сила. Показанията на разпитания в съдебното производство свидетел Валентин Механджийски, който установил, че е извършвал товарно-разтоварни работи и за касатора, сами по себе си не могат да докажат ВОД на процесните торове, след като по делото няма достатъчно убедителни писмени доказателства за това. Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане в писменото становище на ответника, на същия не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е присъдено от първоинстанциония съд и то е за цялото производство пред съда, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,