Решение № 1210 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13142/2015 г.

Решение № 1210 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13142/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на В. С. Т. от гр. П. против Решение № 1885 от 14.10.2015 г. на Административен съд гр. П. по адм. д. № 124 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-16001314 025468-004-01/10.10.2014 г., на орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 1241 от 23.12.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, с който е отказано да се извърши прихващане или възстановяване по искане вх. № 25799 от 18.09.2014 г. по описа на ТД на НАП - П., офис П. В касационната жалба и уточняващите я допълнения се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза и констатациите на РА № 131304989/27.12.2013, в частта му за данъчните задължения по ЗДДФЛ за 2012 г. Противно на мотивите на АС, в посочения РА, чрез ревизионния доклад който е неразделна част от него, били установени по-малко задължения за 2012 г. от декларираните и надвнесен данък общ доход в размер на 97,35 лв./предмет на процесното искане за възстановяване/. Съдът е следвало да спре производството до приключване с влязло в сила решение на преюдициалното административно дело № 1871/2015 г. на ВАС, осмо отделение. Неприложим бил редът на чл. 133 ДОПК, поради обжалването на посочения РА по съдебен ред, а този по чл. 104 ДОПК-поради изтичате на преклузивния срок. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски в тежест на насрещната страна. Ответникът - Д. Д. "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Цв. Дамянова, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Административното производство започнало по искане на касационния жалбоподател от 18.09.2014 г. в офис П. на ТД на НАП - П., на основание чл. 128 и сл. ДОПК, за издаване на акт за възстановяване на сумата от 97,35 лева, представляваща надвнесен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г., ведно със законната лихва. По това искане и съгласно нормата на чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК било възложено извършване на проверка с РИП № П-16001314025468-0-РП-01/25.09.14 г., изводите от която били обективирани в оспорения АПВ. С него органът по приходите в ТД на НАП - П., констатирал, че искането е допустимо, но неоснователно по същество, тъй като то се основавало на заключение на вещо лице по висящо съдебно производство по издаден на ревизионен акт по ЗДДФЛ, включващ и периода на 2012 г. По тази причина бил формиран краен извод, че липсва изпълнително основание за изменение на определените данъчни задължения на лицето за посочената година било по пътя на самоначисляването, било по пътя на приключило ревизионно производство. При обжалването на акта по административен ред ответникът - Д. Д. "ОДОП" - П. споделил този решаващ извод на долустоящия орган по приходите, като на свой ред посочил, че търсената за възстановяване сума може да бъде предмет на процедура по чл. 129 ДОПК само, ако тя е била установена като вземане на лицето, поради това, че същата е била недължимо внесена от него като данъчно задължение. Посочил по-нататък, че търсеното от закона установяване/относно задължения за данъци/ не можело да стане чрез проверка, а само в нарочно ревизионно производство. За да отхвърли жалбата против АПВ, първоинстанционният съд приел, че внасянето от жалбоподателя на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. станало въз основа на подадената от самия него годишна данъчна декларация за този данъчен период, в която той декларирал доходи от упражнявана адвокатска професия в размер на 7 000 лв. Този данъчен период бил предмет на данъчна ревизия по ЗДДФЛ, приключила за него с влязъл в сила ревизионен акт /РА/, с който не е извършена корекция на установените по декларацията на данъчно-задълженото лице данъчни задължения, поради което нито този РА, нито отмяната му по съдебен ред са преюдициални за процесното производство по възстановяване на недължимо внесен ДОД. При това, съдът приел, че независимо от установеното с експертизата, че за данъчен период 2012 г. жалбоподателят наистина е надвнесъл ДОД в претендирания размер, не е установено той да има вземане за недължимо платен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г., защото липсва съответен акт за отмяна или изменение на съответния акт, с който задължението е било предварително или последващо установено. Според съда, за задълженото лице, от една страна, е бил първоначално открит пътя да извърши промени и корекции по реда на чл. 103 или чл. 104 ДОПК, а след издаването на РА, който не е бил предмет на обжалване в посочената му част, за него евентуално е открит пътят по чл. 133 и сл. ДОПК, ако са налице и всички останали предпоставки за приложение на този институт. Решението е неправилно. Съгласно чл. 128, ал. 1, изречение първо ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Първата предпоставка от хипотезата на нормата е недължимо плащане на данъчни задължения /в случая/. Задължението за данък върху общия доход произтича от специалния материален данъчен закон Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, а се установява било по декларация на задълженото лице, било с административен акт на орган по приходите. И в двата случая обаче става дума за актове с декларативен характер. Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 не поставя в хипотезата си условие за наличие на такъв акт, за да е основателно искането за възстановяване на недължимо платен ДОД, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Процесният случай е на погрешно деклариране на размера на облагаемия по ЗДДФЛ доход от лице - адвокат, упражняващо свободна професия и съответно на дължимия за това ДОД. Основателно касаторът поддържа, че процедурата за корекция по чл. 104 ДОПК на подадената от него годишна данъчна декларация е неприложима поради отдавна изтеклия преклузивен срок за това. От друга страна, неприложим е и редът по чл. 133 ДОПК - по искане за изменение на определени с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред. С РА № 131304989/27.12.2013 г. за 2012 г. са определени 0 лв. задължения за ДОД при начислена от задълженото лице сума 354 лв. и същата сума внесен данък. В мотивите на процесния пред първоинстанционния съд АПВ като основание за постановения отказ е изтъкната липсата на акт по чл. 107 или 108 ДОПК, с които да е признато исканото възстановяване, което, както се посочи по-горе, не е предпоставка за уважаване на искане по чл. 128, ал. 1 ДОПК. В мотивите на потвърждаващия АПВ акт на горестоящия административен орган, след описание на процедури по ДОПК, е прието, че липсва сума за прихващане или възстановяване. Органите по приходите, на практика, не са разгледали по същество направеното искане за възстановяване като проверят действителния размер на облагаемия доход на задълженото лице и се произнесат дали претендираната част от внесения от него данък за 2012 г. върху дохода е внесен недължимо. Съдът, като е потвърдил без основание, постановения отказ е постановил материално-незаконосъобразно и необосновано решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови решение по същество, с което по жалбата на г-н Табаков следва да се отмени процесният АПВ и преписката се върне за ново произнасяне на административния орган при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото решение. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените в двете съдебни инстанции разноски както следва 16,88 лв. държавни такси, 19,44 лв. доказани транспортни разходи и 100 лв. депозит за вещо лице - общо 136,62 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1, 228 и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение