Решение № 12716 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 197/2020 г.

Решение № 12716 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 197/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Й. Р. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Атанасова, срещу решение № 1277 от 25.10.2019 г. по адм. дело № 434/2019 г. на Административният съд С. област, с което е отхвърлена жалбата й с искане за прогласяване на нищожност на Заповед № 3 - 988 от 18.12.2018 г. на заместник-кмета на община П., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и чл. 225а от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "ограда", с която са оградени ПИ № 015061 и № 015051 ведно с част от ПИ № 00223 по картата на възстановената собственост (КВС) за гр. П., като незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като посатновено в противоречие със закона, поради необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че оспорената заповед не е нищожна поради липса на компетентост на заместник – кмета на община П. да издаде заповедта. Твърди, че това е така, тъй като от заповедта за оправомощаване не става ясно дали кмета е делегирал правомощията си на заместник кмета и съответно дали той е действал от името на кмета при условията на делегирани правомощия или от свое име при условията на заместване. Твърди в тази връзка и че съдът не е изяснил правилно фактите по делото, довели до постановяване на неправилно решение. Твърди и нарушено право на защита, тъй като съдът не е уважил молба за отлагане на съдебно заседание, поради което е нарушен чл. 139, ал. 2 АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено със законните последици. Претендира разноски. Ответникът заместник-кметът на община П. не се явява и не изплаща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не е нищожна. Приел е, че със заповед № 3 – 363 от 02.06.2016 г. на кмета на община П. при разрешена от закона делегация на правомощия, същият е възложил на заместник-кмета по инвестиционната политика и благоустройството на община П. компетентността да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Приел е, че тъй като е налице делегиране на правомощие, а не оправомощаване при заместване, е без значение наличието на отсъствие на титуляра на правомощията като условие за надлежно заместване, поради това е приел възраженията на жалбоподателя в тази връзка за неоснователни. Приел е, че при наличие на надлежно оправомощаване на заместник-кмета, то издадената от него и оспорена в производството заповед не е нищожна. Поради това е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, а именно нарушено право на защита и нарушение на чл. 139, ал. 1 от АПК, тъй като при подадена молба за отлагане на заседанието на 15.10.2019 г. по делото съдът не е отложил същото. Видно от доказателствата съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 139, ал. 1 от АПК за отлагане на заседанието, тъй като е постъпила молба само от процесуалния представител на жалбоподателката, че е възпрепятстван да се яви на насроченото открито съдебно заседание, а такива доказателства досежно пречка жалбоподателката да се яви не са били представени. Освен това е посочил и че за жалбоподателката е било налице време да организира защитата си с друг процесуален представител. Така изложените мотиви са съответни на закона, тъй като чл. 139, ал. 1 от АПК допуска отлагане на делото само, ако страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстранят. В случая правилно съдът е преценил, че не са представени доказателства за такава пречка за жалбоподателката, а следва да се допълни, че пречката по отношение на процесуалния й представител не е била такава, каквато не е могъл да отстрани. Това е така, тъй като в молбата за отлагане, постъпила на 10.10.2019 г. е посочено, че процесуалния представител има ангажимент като член на Общинската избирателна комисия – гр. Е. за периода от 04.09.2019 г. до 7 дни след провеждане на местните избори от 27.10.2019 г. Видно от молбата процесуалният представител е знаел много преди датата 10.10.2019 г. за наличието на ангажимент за периода от 04.09.2019 г. до след 27.10.2019 г., поради и което не е налице пречка, която не е можел да отстрани, т. е. не е налице внезапна пречка. Поради това не е налице твърдяното от касатора нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и е постановил оспореното решение в съответствие с тях. Правилно е приел, че не е налице заповед издадена от некомпетентен орган, а оспорената е издадена от заместник-кмета в рамките на предоставените му правомощия със заповед на кмета на община П. Правилно съдът е приел и че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и съответно не е нищожна.