Решение № 3547 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1441/2015 г.

Решение № 3547 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1441/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 231 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Калин Милчев Рачев срещу Заповед № 8121К-2970/12.12.2014 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят навежда доводи, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при неспазване на изискуемата форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му, основания за оспорване по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди се, че дисциплинарно-наказващият орган не е спазил изискуемата от закона форма, тъй като не са посочени времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; липсва описание на вмененото му дисциплинарно нарушение, както и конкретните действия, които е извършил в противоречие с посочените в заповедта разпоредби; не са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, последиците от него, формата на вината и цялостното му поведение като държавен служител в МВР; не са обсъдени вредните последици и съответствието им с наложеното наказание. Иска се отмяната на оспорения акт. Претендира се присъждане на направените разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Счита постановения административен акт за правилен и законосъобразен. Иска отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения: В МВР е постъпило писмо (л. 128-131 от адм. преписка), към което е приложен анонимен сигнал за злоупотреби в технологията на оперативно-издирвателната дейност в МВР, довели до нарушаване основни права на граждани. На основание чл. 33, т. 9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал заповед (л. 122 от адм. преписка), с която е назначил комисия със задача извършване на проверка по изнесените данни в сигнала. Жалбоподателят се е запознал лично срещу подпис с тази заповед на 8.09.2014 г., видно от саморъчно направеното от него отбелязване. Назначената комисия е извършила проверка и е установила движението на преписката, образувана по повод получения в МВР сигнал, визиращ действия на конкретно посочено лице, като е изискала и анализирала всички материали, приложени в преписка на предварителен отчет, както и документи, свързани с експлоатацията на СРС по оперативната преписка. Изискани са сведения и обяснения от служители на МВР. Дейността на комисията е приключила със справка от 30.10.2014 г. по описа на дирекция "Инспекторат"-МВР, адресирана до министъра на вътрешните работи и приета лично от същия, видно от положените подписи и резолюции. Изготвено е предложение от 24.11.2014 г. по описа на ГДКН за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя. Калин Рачев се е запознал лично срещу подпис със справката на 21.11.2014 г. и с предложението на 25.11.2014 г. На основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е приел писмените обяснения на жалбоподателя (л. 11-13 от делото). След преценка на събраните доказателства, отчитайки тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя, Министърът на вътрешните работи е постановил оспорената заповед № 8121К-2970/12.12.2014 г., с която за извършени системни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР (Отм. ДВ. бр. 60 от 22.07.2014 г.), във връзка с § 1, т. 5 от Допълнителни разпоредби на ППЗМВР (отм.), за времето от 21.11.2013 г. до 4.09.2014 г., на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, и чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на Калин Милчев Рачев е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Прието е, че действията на Калин Рачев представляват отделни дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР (Отм. ДВ. бр. 53/27.06. 2014 г.), чл. 226, ал. 1, г. 3 и т. 5 от ППЗМВР (Отм. ДВ, бр. 60/22.07.2014 г.), и по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗМВР, изразяващи се в "небрежност в служебната дейност... ", "...забавено ...изпълнение на заповед", "...лошо изпълнение на заповед" и "пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност", за всяко от които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Дисциплинарната отговорност е ангажирана при квалификация на деянията като системни нарушения на служебната дисциплина, за които се предвижда налагане на едно дисциплинарно наказание - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. При така установената фактическа обстановка, настоящият тричленен състав ВАС - Пето отделение, намира от правна страна следното: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Няма спор между страните, че Калин Рачев заема длъжността разузнавач II степен в сектор 01 "Противодействие на престъпления против личността" на отдел "Криминална полиция" към дирекция "Противодействие на криминалната полиция" при Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР. По първото нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице, въпреки установената в чл. 170 от АПК доказателствена тежест и изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание от 1.02.2016 г. за представяне на административната преписка по отношение на наложеното дисциплинарно наказание в цялост е видно, че не е представен, като доказателство именно плана, за неизпълнението на т. 7 от който е наложено наказание на лицето. Горното от своя страна води до невъзможност за анализ на задълженията на длъжностните лица. Предметния обхват на всеки план включва мероприятия, срокове и отговорници за изпълнението им. Видно от справката, с която е приключила проверката на дирекция "Инспекторат" при МВР, е че преписката, по която е работило наказаното лице е образувана от служители на отдел ПВОО на ГДНП и след това с предложение е прехвърлена за продължаване на работата на сектор 01 "Противодействие на престъпления против личността" на отдел "Криминална полиция" към дирекция "Противодействие на криминалната полиция" при Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР. Непредставянето на плана като доказателство препятства възможността да се определи субекта, който следва да понесе съответната дисциплинарна отговорност за неизпълнение на вменените му задължения. Относно второто дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана отговорността на оспорващия, въпреки изричното изявление на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание от 7.03.2016 г., че няма да сочи повече доказателства, се установява, че не са представени по делото нито исканията до СГС, нито разрешенията от СГС. Посочени са номера, но не е видно нито за какво се отнасят, както и дали кореспондират с посочените предложения и протоколи. Съгласно т. III на Заповед № з890/20.11.201З г. на директора на ГДНП е регламентирано, че унищожаването на материалите се извършва след получаване на утвърдено от директора на ГДНП, предложение за унищожаване на данните и тъй като тези предложения не са предоставени от ответната страна не може да се проследи, кога е изготвено предложението и кога на коя дата е утвърдено от директора, което води до невъзможност да бъде организирана защитата на наказаното лице и съответно да се упражни контрол за законосъобразност от съда. По отношение на третото нарушение, за което е наказан оспорващия, освен липсата на посочените искания до СГС, което обуславя недоказаността на деянието, в конкретния случай е налице и неправилно приложение на материалния закон. Дисциплинарно-наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Правилата за прилагане на ЗСРС в МВР, утвърдени със заповед № Iз- 2143/28.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно цитираните разпоредби, наказаното лице не е оправомощено да изготвя искане до СГС, а той разполага единствено с процесуалната възможност да изготвя предложение до ръководителя на органа по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗСРС - в случая директора на ГДНП и ако той приеме неговото предложение тогава той като ръководител по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗСРС подписва искане за използване на СРС и го предоставя на компетентният орган по чл. 15 от ЗСРС. Съгласно ал. З на чл. 1 на посочените правила мотивираното писмено искане се изготвя от името на съответният ръководител на орган по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗСРС, а това не е наказаното лице. Съставомерността на четвъртото вменено нарушение на оспорващия се опровергава от изводите в справката от 30.10.2014 г., по описа на дирекция "Инспекторат" при МВР, с която е приключила проверката. Липсата на справка единствено за един от месеците не се отрича от оспорващия, но в своето обяснение от 15.09.2014 г. на стр. 4, той обосновава причините. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за основателни доводите на оспорващия за необсъждане от дисциплинарно-наказващия орган на обясненията дадени от него. Тези факти не са анализирани от органа в процесната заповед и съпътстващите документи, нито са взети предвид при определяне тежестта на нарушението, което е процесуално нарушение, тъй като органът формално е изпълнил своето задължение да се "запознае" с обясненията на служителя. Петото нарушение, вменено на наказаното лице, отново се явява недоказано поради липса на посочените справки, тъй като същите не са приобщени към материалите по делото. Наведено е твърдение, за което не са ангажирани доказателства. Налице е невъзможност да се организира защитата на наказаното лице, както и да бъде осъществен съдебен контрол. Шестото нарушение, за което е наложено дисциплинарно наказание на служителя освен недоказано е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Липсата на посоченото искане до СГС, обосновава невъзможността за преценка по отношение на кой телефонен комуникатор стана въпрос. В обясненията си самият служител установява причините, довели до липса на субективна страна у него, предвид движението на преписката от един отдел в друг. Следва да се има предвид, че дисциплинарно-наказващия орган не е съобразил дисциплинарното наказание с разпоредбата на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Правилата за прилагане на СРС в МВР, утвърдени с МЗ № 1з- 2143/28.10.2013 г. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че вменените нарушения на служителя не кореспондират с фактическата и правна действителност. Основателни са възраженията на оспорващия, че видно от процесната заповед, както и от справката, с която е приключила проверката, се сочат определени документи, но те не са представени от ответната страна, въпреки направените многократни искания за предоставяне на административната преписка в своята цялост. Необосновано е твърдението на ответната страна, че не може да предоставят оперативната преписка, тъй като се разкриват елементи от оперативно издирвателната дейност. Предвид горното, настоящият състав намира, че дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана отговорността на служителя, не са безспорно установени. Законосъобразността на заповедта се преценява към момента на издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на фактическите основания и законовите изисквания. В конкретния случай, дисциплинарно - наказващият орган е постановил процесния акт без да анализира всички факти и обстоятелства, както поотделно така и в своята съвкупност, което е довело до непълнота на проверката и неправилна преценка на събраните доказателства. Липсата на конкретизация на длъжностните задължения на наказаното лице, непосочването обстоятелствата по отношение на фактическия състав на извършените дисциплинарни нарушения както от обективна, така и от субективна страна и доказателствата в тяхна подкрепа, обуславят издаването на незаконосъобразен индивидуален административен акт какъвто по своята същност е процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Горното от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Недоказаността на вменените отделни дисциплинарни нарушения на служителя, обуславя неприложимостта на хипотезата на системност на нарушенията, която според легалната дефиниция установена § 1, т. 22 от ПЗР на ЗМВР предпоставя наличие на три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Предвид гореизложеното, оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане от процесуалния представител на оспорващия и представените доказателства за направени разноски в общ размер на 660 лева (шестотин и шестдесет лева), от които 650 лева (шестотин и петдесет лева) заплатено възнаграждение за един адвокат и 10 лева (десет лева) за държавна такса, същите следва да бъдат поставени в тежест на ответника по делото. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение