Решение № 7366 от 5.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3005/2009 г.

Решение № 7366 от 5.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3005/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Русе, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ангелова, против решение № 52 от 8.01.2009 г., постановено по адм. дело № 455/2008 г. по описа на Административен съд - Русе, I състав, с което са отменени негови заповеди - № РД 01/2976 от 30.07.2008 г. за класиране на първите три места на кандидатите, участващи в проведения конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни линии от републиканската транспортна схема относно линията Русе - Свищов - маршрутно разписание (МР) № 18107 и е определен изпълнител и заповед № РД 01/2974 за класиране и определяне на изпълнител в същия конкурс относно линията Русе - Свищов, МР № 18104. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде отхвърлена като неоснователна първоначалната жалба против цитираните решения на кмета на община Русе. Ответникът - "Тоди Транс" ООД, гр. Русе, чрез пълномощника си адв. Данева оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - "Искра 98" ООД, гр. Русе и ЕТ "Вени Травел - Венелина Георгиева" гр. Русе не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че е неоснователно възражението за нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е приел, че в настоящия случай е налице съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, тъй като процедурата по провеждане на конкурса е била проведена без да е било налице решение или решения на общинския съвет Русе по чл. 17, ал. 1, т. 1 и ал. 3 чл. 17, ал. 5, чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от Наредба № 2/2002 г. Такова решение е необходимата предпоставка, за да бъде издадена заповед на кмета за откриването и провеждането на конкурса, поради което и липсата на такова решение води до издадена заповед без основание. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - Русе се е развило по жалба, подадена от "Тоди Транс" ООД, гр. Русе, против заповед № РД 01/2976 от 30.07.2008 г. и заповед № РД 01/2974 от същата дата и двете издадени от кмета на община Русе, с които на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществен превоз на пътници с автобуси и леки автомобили (Наредба № 2/2002 г.) е извършено класиране на първите три места на кандидатите, участващи в проведения конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни линии от републиканската транспортна схема и са определени изпълнителите на превоза относно линията Русе - Свищов - маршрутно разписание (МР) № 18107 и линията Русе - Свищов, МР № 18104. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че процесният конкурс е открит със заповед № РД 01/1532 от 9.05.2008 г. на кмета на община Русе, включително и в частта на спорните две маршрутни разписания, като с нея са определени условията за участие, мястото и срока за подаване на предложенията, мястото, датата и часа за отвяване на офертите и др. Заповедта е издадена на основание чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2/2002 г., както и е позована на решения на Общинския съвет Русе № 151 по протокол № 10 от 17.04.2008 г., решение № 36 по протокол № 5 от 18.01.2008 г. и решение № 108 по протокол № 8 от 13.03.2008 г. В решенията на ОбС Русе не фигурират спорните две маршрутни разписания. Конкурсът е надлежно обявен, съставът на назначената конкурсна комисия отговоря на изискванията на Наредба № 2/2002 г., същата е извършила оценяване и класиране на постъпилите предложения. С крайните си актове - оспорените заповеди, кметът на общината е възприел предложенията на комисията и е определил спечелилите участници за процесните две маршрутни разписания. При тези данни, от правна страна съдът е приел за установено, че оспорените заповеди са незаконосъобразни, тъй като същите са издадени в нарушение нормите на чл. 17, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № 2/2002 г., изискващи решения за конкурс относно линии от републиканската транспортна схема да се вземат от общинските съвети на двете общини, на чиято територия са разположени крайните пунктове на съответната линия, като се делегират правомощията на кмета на съответната община за провеждане на конкурса, а в случая липсва решение на Общинския съвет, с което да е открит конкурса за процесните две маршрутни разписания. Цитираните в заповедта на кмета решения на Общинския съвет не съдържат произнасяне относно МР № 18104 и № 18107 от републиканската транспортна схема. Същите касаят други разписания. При липсата на решение на Общинския съвет заповедта е издадена без правно основание и без да е налице задължителния и необходим елемент от цялата процедура като процес. По тези съображения съдът е отменил заповедите за класиране по двете процесни разписания. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се възразява, че с решение № 151/2008 г. на Общинския съвет, същият орган е възложил функциите си на кмета на общината за провеждане на конкурса. Със своя заповед кметът на общината е наредил да бъде проведен конкурса по утвърдената транспортна схема, като е включил и процесните маршрутни разписания, т. е. крайният акт не е издаден без да е налице правно основание, както е приел съдът. Доводът не може да бъде споделен. С т. I на решение № 151/2008 г. Общинският съвет е определил за изпълнение с автобуси за превоз на трудноподвижни лица посочените курсове по изброените маршрутни разписания. С т. II е взел решение за възлагане на превозите и е делегирал изпълнението на функциите си относно провеждането на конкурса за обществен превоз за кмета на общината. Следователно с решението са възложените функциите на кмета за провеждане на конкурс именно по посочените линии, съгласно изискванията на чл. 18 от Наредба № 2/2002 г., задължаваща Общинския съвет да определи линиите и курсовете за изпълнение за трудноподвижни лица. С посоченото решение не са определени други линии, в това число и за отнасящите се до тях процесни две маршрутни разписания. Такива не са определени и в другите цитирани решения на Общинския съвет. При това положение правилно и в съответствие с данните по делото, съдът е приел, че е налице нарушение на изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № 2/2002 г., които задължават Общинския съвет да вземе решение за възлагане на превозите по линиите, в случая от републиканската транспортна схема, чрез конкурс. Общинският съвет е този, който следва да посочи за кои линии и съответно разписания по същите линии ще бъде проведен конкурса за възлагане на превоза, като редом с това е длъжен да определи състава на конкурсната комисия, да определи линиите за изпълнение с автобуси за превоз на трудноподвижни лица, както и да утвърди критериите и начина за оценка на предложенията на кандидатите. В този смисъл е и нормата на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2/2002 г., съгласно която конкурсът се провежда по решение на Общинския съвет, а се открива със заповед на кмета на общината, в която се определят конкретните му параметри, посочени в нормата. В случая липсва определяне на процесните линии от транспортната схема, и съответните разписания от Общинския съвет - липсва решение за възлагане на превоза. В касационната жалба се възразява, че в нормата на чл. 17, ал. 3 от Наредба № 2/2002 г. е употребен терминът "решение за възлагане на конкурс", а съдът е приел, че решението на общинския съвет е за "откриване" на конкурс. Действително, употребеният от законодателят термин в ал. 3 на чл. 17 от Наредба № 2/2002 г. е Общинският съвет да вземе решение за възлагане на превозите, но нормата следва да бъде тълкувана в единство с нормата на чл. 17, ал. 1, в която изрично е посочено, че превозите се възлагат чрез конкурс, като Общинският съвет следва да определи линиите от съответната транспортна схема. Едва след което кметът на общината, чрез делегираните му функции може да открие и определи конкретните условия на конкурса. Определянето на линиите за възлагане на превоза обаче е единствено в компетентността на Общинския съвет. В случая липсва такова решение, поради което кметът на общината е открил конкурса за линии и маршрутни разписания без да е имал правомощие затова. Изводите на съда в тази насока са правилни. По изложените съображения следва да се приеме, че съдът правилно е приложил закона, поради което касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение