Решение № 11758 от 19.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Кадирова и Е. Иванова, двете от гр. Варна, представлявана от процесуален представител адвокат Петков срещу решение 830 от 20.06.2022г., постановено по адм. дело 633 по описа 2022 г. на Административен съд гр. Варна , с което е отхвърлена жалба на лицата срещу заповед 042 от 28.02.2022г. на кмета на район Младост, община Варна за изземване на общинско жилище, находящо се в гр. Варна, [жк], [адрес]. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на атакуваната заповед. По делото е постъпил отговор от кмета на район Младост, община Варна, в който се поддържа правилност на решението на първата инстанция и неоснователност на доводите, изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед 042 от 28.02.2022г. на кмета на район Младост, община Варна за изземване на общинско жилище, находящо се в гр. Варна, [жк], [адрес]. Съдът, с много подробни мотиви, е приел за безспорно, че оспорващите са били настанени в общинско жилище със заповед от 2011 г. с посочени конкретни условия за обитаване и прекратяване на договора. Няма спор, че по отношение обитаването на жилището е имало множество сигнали и оплаквания от останалите живущи на адреса. С писмо от 1.6.2021г. е била уведомена С. Кадирова, че започват процедура по прекратяване на наемното правоотношение, което писмо няма спор, че е получено от лицето. Издадена е заповед 161 от 16.07.2021г. за прекратяване на наемното правоотношение. По отношение на тази заповед е налице прекратено касационно производство. Съдът е извел извода, че имота се държи без правно основание, поради което са налице основанията по чл.65 аз издаване на процесната заповед и е отхвърлил жалбата на лицата. Решението е правилно. Настоящата инстанция преценява като правилни изводите на съда както по отношение на фактическите установявания, така и по отношение на правните норми, поради което няма пречка изцяло да бъде направено препращане към мотивите на първоинстанционния съд чл.221 ал.2 пр.2 от АПК. Касационните оплаквания не съдържат други непознати факти или обстоятелства, които биха формирали друг извод на съда. Проведени са административни производства по съответния ред, собственика общината, е извършила всичко необходимо по изискванията на Закона за общинската собственост /ЗОС/ за съхраняване на собствеността си няма спор, че имота е частен общински, както и, че са установени обстоятелства / предмет на другото съдебно производство, които налагат прекратяване на наемното правоотношение, спазени са сроковете. Поради което изцяло законосъобразни са изводите на съда за спазени законови изисквания при издаване на заповед по чл.65 ал.1 от ЗОС. Поради което правилно е отхвърлил жалбата на лицата. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение