Решение № 4945 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9363/2015 г.

Решение № 4945 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9363/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба от "Виго Бийч" ЕООД, гр. Несебър, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1049 от 12.06.2015 г. постановено по адм. д. № 2536/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу обжалваната част от Ревизионен акт (РА) № 021300282/14.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 280/17.09.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Бургас. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните по делото доказателства установяват реалното осъществяване на спорните доставки, а неустановеността на произхода на стоката, ведно с кадровата, техническа и материална обезпеченост на доставчиците не са самостоятелно основание за непризнаване на правото на приспадане. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата, като се позовава и на решенията на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-642/11 и С-643/11 и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което оспореният РА бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП " гр. Бургас, чрез процесуален представител в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените отменителни основания и взе предвид чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на производството пред Административен съд - Бургас е законосъобразността и обосноваността на РА № 021300282/14.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № 280/17.09.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас, в частта, с която на "Виго Бийч" ЕООД гр. Несебър е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. юни 2012 г. по фактура № 288/29.06.2012 г., издадена от "Виго Груп" ЕООД и за данъчен период м. август 2012 г. по фактура № 477/30.08.2012 г., издадена от "Форест 2000" ЕООД. За да достигне до извод за законосъобразност на РА в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на приложимите процесуални и материално правни разпоредби. Това заключение е обосновано от следните релевантни фактически и правни изводи: Предмет на доставката по фактурата., издадена от "Виго Груп" ЕООД е "СМР материали". След анализ на събраните доказателства приходните органи са приели, че спорната доставка не е реално осъществена поради неустановеност на наличността на стоките при доставчика и фактическото им предаване на получателя. Преценила са, че поради липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Идентично заключение са направили и досежно доставката, обективирана във фактурата от "Форест 2000" ЕООД, с предмет - изработка, доставка и монтаж на парапет от термоустойчива дървесина, поради неустановеност на кадровата и техническа обезпеченост на доставчика. За да отхвърли жалбата срещу РА в атакуваната му част първоинстанционният съд е приел, че представените доказателства към фактурата от "Виго Груп" ЕООД не установяват разполагаемостта на доставчика със стоките, транслирането на правото на разпореждане с тях като собственик от към получателя и влагането им в обект на "Виго Бийч" ЕООД в гр. Несебър. Това заключение е формирано след подробна съпоставка на всички относими доказателства, които в качеството си на частни документи не са кредитирани от решаващият състав поради констатирани множество несъответствия. Относно доставката по фактурата от "Форест 2000" ЕООД, с предмет изработка, доставка, монтаж и лакиране на парапет от термоустойчива дървесина, съдът е съобразил бланкетното съдържание на представения договор за изработка и липсата на корелация между неговия предмет и изготвените оферти. Преценил е, че съставеният Акт за установяване на видовете СМР от 27.08.2012 г. не следва да бъде кредитиран, тъй като не отговоря на изискванията на Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Отчитайки и заключението на вещото лице по проведената СТЕ, според което фактурираното по доставката надхвърля реално изпълненото на място, решаващият състав е приел, че представените към тази фактура съпътстващи доказателства не следва да бъдат кредитирани, респективно - приел е за неустановено реалното извършване на спорната доставка. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са обсъдени всички релевантни доказателства съобразно доказателствената им сила поотделно и в съвкупност, в резултат на което са формирани логически кореспондиращи и обосновани фактически констатации. Към тях правилно е приложен материалния закон, въз основа на който са изведени аргументирани правни доводи, подкрепящи крайния правен извод за законосъобразност на обжалвания РА.. Неоснователна е тезата на касатора, че първоинстанционният съд не се е съобразил с тълкуванията на СЕС, съдържащи се в цитираните решения. С тях не се отрича необходимостта националният съдия да изследва реалното осъществяване на пряката доставка въз основа на конкретна преценка на ангажираните в тази връзка доказателства. Необходимостта от установяването на действителното извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане, е многократно подчертавана и от СЕС като изискуемо условие за възникване на претендираното право. В Решението от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД, СЕС сочи, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Понятието "доставка на стоки" по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, като националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни." (така и Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). В случая обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал неподкрепящите се по между си частни свидетелстващи документи, с оглед на което е приел неустановените факти за неосъществени. При липса на доказателства за разполагаемостта със стоките при доставчика, за складирането им за период от 18 м. и предаването им на получателя правилно решаващият състав е преценил, че спорната доставка по фактурата от "Виго груп" ЕООД не е реално извършена. Друго не следва от установеността на извършени СМР в "Апартаментен хотел "Виго Бийч", тъй като събраните доказателства не формират убедителен извод, че процесните заготовки и арматурна стомана са вложени именно в този обект. Относно фактурата, издадена от "Форест 2000" ЕООД в допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви следва да се посочи, че установените обективни данни мотивират извода, че получателят е знаел, че доставката не е извършена от посоченото дружество. В Решението от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 СЕС разяснява, че обстоятелствата относно дължимото или налично познание на данъчно задълженото лице, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама следва да бъдат проверени от националния съд и за тях е необходимо той да следи служебно, като тълкува вътрешните норми в светлината на текста и в съответствие с целта на Директива 2006/112 за борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуални злоупотреби. Сочи още, че тази преценка е правна и е дължима от националната юрисдикция въз основа на установените от органа по приходите факти и обстоятелства, като от изложеното в т. 37 следва, че изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. В унисон с това тълкуване, в хипотезите, при които спорът е концентриран върху въпроса дали доставката е извършена именно от издателя на фактурата релевантни са всички събрани данни, индикиращи, че доставката е белязана с измама. В тази връзка освен некореспондиращите по между си частни документи следва да бъдат взети предвид и непредоставянето на достъп на вещото лице до обекта, в който получателят твърди, че е монтирал парапета, както и заключението на експерта, според което фактурираното от "Форест 2000" ЕООД надхвърля реално изпълненото на място. При тези обстоятелства не би могло да се приеме, че получателят е взел необходимите разумни мерки, за да избегне участието си в данъчна измама, с оглед на което законосъобразно с РА му е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Форест 2000" ЕООД. Достигайки до същия краен извод и отхвърляйки предявената жалба, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 3 232 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение