Решение № 3990 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11656/2013 г.

Решение № 3990 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11656/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от "Хидроенерджи Груп" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София и от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, против решение № 1168 от 28.06.2013 г. по адм. дело № 338 от 2012 г. по описа на Административния съд - Благоевград. В жалбата си дружеството релевира доводи за недопустимост на решението поради липсата на важен обществен интерес, който да предпоставя предявяването на протест от прокурора по чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК. Позовава се и на неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в Плана за управление на речните басейни не се съдържа забрана за изграждане на МВЕЦ, а забраната се отнася до ВЕЦ. В касационната жалба на директора на басейновата дирекция се оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Инвестиционното намерение на "Хидроенерджи Груп" ООД е било оценено преди утвърждаването на Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) и е включено в плана. Забраните, разписани в ПУРБ на Западнобеломорски район, се прилагат само за нови инвестиционни предложения, които не са разгледани и оценени преди приемането на ПУРБ. Оспорва изводите на съда, че при преценката му по чл. 62 от Закона за водите не е обвързан от становището на други органи в областта на опазване на околната среда. Издаденото разрешително е съобразено с РИОСВ - Смолян, която в свое решение е посочила, че инвестиционното предложение ще се реализира извън границите на защитени територии и с него не се засягат местообитания в защитена зона "Родопи-Запад". Касационните жалбоподатели искат решението да бъде отменено и да бъде отхвърлен подаденият протест. "Хидроенерджи Груп" ООД претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът по жалбата - Окръжната прокуратура - Благоевград, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Правилно Административният съд - Благоевград, е обявил за нищожно процесното разрешително за водовземане. Инвестиционното предложение за изграждане на МВЕЦ е в противоречие с предвижданията на Плана за управление на речните басейни. Изграждането попада в защитена зона "Родопи-Западни", включена в списъка на защитени зони по чл. 10, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие, приет с решение на МС № 122 от 2007 г. Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ предвижда забрана на водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ. Независимо че защитена зона "Родопи-Западни" не е одобрена, административният орган е бил длъжен да констатира несъвместимостта на инвестиционното предложение с предвижданията на ПУРБ с оглед целите по чл. 149а от ЗВ. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са основателни. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - Благоевград, по протест на прокурор от Окръжната прокуратура - Благоевград, е разрешително за водовземане № 41140179 от 26.01.2012 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" с център Благоевград, с което е признато право на водовземане на "Хидроенерджи Груп" ООД - гр. София, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Црънча". С протеста се иска да бъде обявено посоченото разрешително за нищожно поради нарушаване на императивната забрана на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от Закона за водите (ЗВ), а именно - забраната да се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а от ЗВ. Твърди се, че в ПУРБ за този район е вписана забрана за изграждане на ВЕЦ и директорът на басейновата дирекция недопустимо е нарушил тази забрана, като е издал оспореното разрешително. Съгласно § 145, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ производството по издаване на разрешително се довършва при спазване на условията и забраните по този закон. В протеста е посочено, че инвестиционното предложение попада в защитена зона "Родопи-Западни", като към датата на издаването му тази зона не е обявена с изрична заповед на министъра на околната среда и водите по чл. 12, ал. 6 от ЗБР. Административният съд е обявил за нищожно разрешителното за водовземане. Приел е, че в ПУРБ в ЗБР - раздел VII, приложение VII.21, са предвидени мерки за опазване на защитените зони, между които забрана за изграждане на ВЕЦ. Директорът на басейновата дирекция е бил длъжен да съобрази решението си с издадения и влязъл в сила ПУРБ-ЗБР, който по отношение на забранителния режим не оставя място за преценка. Преценката му по чл. 62 от ЗВ не е обвързана с преценката на други органи с паралелни правомощия в областта на опазването на околната среда. Заявлението за издаване на разрешително е подадено от "Хидроенерджи Груп" ООД на 7.10.2010 г. и дори да е встъпило в правата на "ВАТ" ООД, по чието заявление процедурата е започнала през 2009 г., това не променя извода за нарушаване на ПУРБ. Планът отчита изградените ВЕЦ и МВЕЦ и тези, които са в процес на строителство, а разрешението за строеж в полза на "Хидроенерджи Груп" ООД е издадено на 14.10.2011 г. Искането на дружеството е несъвместимо с предвижданията на плана за управление на водите и е издадено при абсолютната забрана на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от Закона за водите. Решението е допустимо. Съдът правилно е преценил наличието на важен обществен интерес за подаването на протеста на прокурор от ОП - Благоевград. Издаването на разрешение за ползване на повърхностни води за МВЕЦ засяга ползването на обект - публична държавна собственост, което следва да бъде съобразено с редица забрани, наложени от европейското и националното законодателство. С оглед на това са налице основанията по чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК за образуване на производството пред административния съд по протест на прокурора. По същество решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Производството по издаване на разрешително за водовземане за производство на електроенергия посредством малка водноелектрическа централа е започнало с подаване на заявление № РР-01-61 от 29.01.2009 г. от "ВАТ" ООД - гр. Девин, като в заявлението са посочени конкретните координати и географското положение на бъдещото съоръжение (л. 186 от делото). Със заявление вх. № РД 01-61 от 7.10.2010 г. "Хидроенерджи Груп" ООД - гр. София, е поискало, вече на собствено основание, издаване на разрешително за водоползване със същия предмет - изграждане на МВЕЦ, и със същите географски координати. На дружеството е било издадено разрешение за строеж № 50 от 14.10.2011 г. от главния архитект на община Доспат, с което му е разрешено изграждането на МВЕЦ "Црънча" по плана на с. Црънча, община Доспат. Със заповед № ДК-10-ЮЦР-60 от 26.07.2012 г. на началника на РДНСК - Пловдив, е било отменено разрешението за строеж. С решение от 14.02.2013 г. по адм. дело № 245 от 2012 г. на Административния съд - Благоевград, заповедта е била отменена. Строежът на МВЕЦ "Црънча" е бил приет с протокол на Държавната приемателна комисия от 04.05.2012 г. и разрешен за ползване с разрешение № СТ-05-756 от 29.06.2012 г. на заместник-началника на ДНСК - София. Впоследствие е било издадено разрешителното за водоползване № 41140179 от 26.01.2012 г. за производство на електроенергия от "Хидроенерджи Груп" ООД - гр. София, посредством МВЕЦ "Црънча", което е предмет на настоящото производство. В процедурата по издаването му е представено решение № СМ-02-03 от 13.09.2010 г. на директора на РИОСВ - Смолян, по оценка на въздействието върху околната среда, с което е одобрено осъществяването на инвестиционното предложение на "Хидроенерджи Груп" ООД. Към издаденото разрешително е представена преценка по чл. 62, ал. 1 от ЗВ на директора на БД - ЗБР. С разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ, приета с ДВ, бр. 61 от 2010 г., са въведени забрани за издаване на разрешения за ползване на повърхностни води за производство на електроенергия, когато са налице ограничения и забрани в ПУРБ, свързани с постигане на целите по чл. 156а от ЗВ. Последната разпоредба конкретизира показателите за количеството и качеството на повърхностните води, които се определят с Плана за управление на речните басейни и са залегнали в него. А нормата на чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ дефинира зоните за защита на водите, в които се включват защитените територии и зони, определени за опазване на местообитания и биологични видове. Планът за управление на речните басейни в Западнобеломорски район (ПУРБ) се отнася за водите във водосборните басейни на основните реки Струма, Места и Доспат за период от шест години - от 2010 до 2015 г. включително. Планът е утвърден със заповед № РД-291 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Спорно по делото е дали този план при одобряването му вече е предвидил проектираното изграждане и ползване на МВЕЦ "Црънча" или съдържа забрана за изграждането му предвид посочената в раздел VII. 21 забрана за изграждане на ВЕЦ и на нови баластиери и разширение на съществуващите. Видно от приложеното по делото писмо вх. № РР-01-61 от 7.10.2010 г., подадено от управителя на "ВАТ" ООД до директора на БД - ЗБР, със заявена промяна на инвестиционното предложение, заявител и възложител на същото следва да се счита "Хидроенерджи Груп" ООД - гр. София. В писмото е посочено, че решение № 02-03 от 2010 г. на РИОСВ - Смолян, е издадено по заявлението за разрешително за водоползване, подадено от "ВАТ" ООД. От сравнителния анализ на заявлението на "ВАТ" ООД и издаденото разрешително за ползване на повърхностни води на "Хидроенерджи Груп" ООД става ясно, че МВЕЦ "Црънча" е предвидена и изградена на терен, който е бил заявен пред БД на ЗБР още от 2009 г. Приложените по делото писмени доказателства установяват, че Басейнова дирекция на "Западнобеломорски район" е имала предвид инвестиционното намерение за изграждане на МВЕЦ към момента на подаването на заявление № РР-01-61 от 29.01.2009 г. от "ВАТ" ООД - гр. Девин. Представената преписка ясно установява, че инвестиционното намерение и обосноваването му за съответствие с всички законови изисквания предполага спазването на продължителна във времето процедура. Съгласувателната процедура с всички органи, имащи отношение към проектирането и изграждането на процесната МВЕЦ, а впоследствие и с издаването на разрешително за ползване на повърхностен воден обект, е продължила от 2009 до 2012 г. Поради това, че пред БД на ЗБР е била заявена процедура по проектиране и изграждане на МВЕЦ, дирекцията е включила този проект като съществуващо натоварване на речния басейн на р. Доспат, в какъвто смисъл е и изложеното становище на касационния жалбоподател - директора на Басейнова дирекция "ЗБР". В мотивите си административният съд дава неправилно тълкуване на приложеното писмено доказателство - приложение VII.21 от ПУРБ. В него като съществуващо натоварване са отразени 5 водохващания, 5 МВЕЦ, 5 водовземания за питейни нужди и 1 заустване. В разрешителното за водоползване - предмет на настоящото производство, е вписан същият код на водното тяло. От това следва, че МВЕЦ "Црънча", която към този момент е била в процедура на проектиране, е планирана като натоварване в посочения участък на р. Доспат от Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" и е залегнала в ПУРБ като съществуващо натоварване. Отразеното ограничение в приложение VII.21 е съвсем друго по вид. То се отнася до забрана за изграждане на ВЕЦ. Това освен че е съвсем друга по вид мощност, като ограничение не може да се тълкува разширително и в неговия обхват да се включва и забраната за изграждане на МВЕЦ. При преценката на законосъобразността на оспорения акт съдът не е съобразил, че разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ не разрешава ползването на повърхностни води, когато в плана има ограничения и забрани, свързани с опазване на количеството и качеството на водите - връзка с чл. 156а от ЗВ. В този смисъл ограничението е посочено и в Наредбата за ползване на повърхностните води, която в разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 6 урежда предприемането на мерки, включващи забрани за нови инвестиционни намерения, когато в плана за управление на речните басейни са въведени ограничения и забрани, свързани с постигане на целите за опазване на околната среда, по отношение на количеството и качеството на повърхностните води. В раздел VII, т.21 на ПУРБ такова ограничение не е вписано. Единственото ограничение за изграждане на нови обекти и за разширяване на съществуващите е с цел намаляване на негативното въздействие на видовете, включени в приложение 2 на Директива 92/43/ЕС. Тоест въведеното с ПУРБ ограничение не се отнася до чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ, а до чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ. В решение № СМ-02-03 от 2010 г. на директора на РИОСВ - Смолян, е посочено, че "от растенията, включени в Приложение 2 на Директива 92/43/ЕЕС, нито един от посочените тревни видове не е установен в землищата на селата Бръщен и Црънча. Инвестиционното предложение ще се реализира извън границите на защитена територия, съгласно ЗЗТ". Не е спорно по делото, че защитена зона "Родопи-Западни" не е одобрена със заповед на министъра на околната среда и водите по чл. 12, ал. 6 от ЗБР. Поради липсата на яснота относно границите на защитената зона не могат да се коментират забрани, наложени от съществуването й. С оглед изложеното настоящата инстанция намира за основателно възражението на касационните жалбоподатели, че инвестиционното намерение на "Хидроенерджи Груп" ООД е било включено в плана за управление на речните басейни на Западнобеломорски район. Поради това разрешителното за водоползване на дружеството не се засяга от забраните, наложени с раздел VII, т. 21 от плана. Изложените по-горе съображения водят до извод, че не е налице забрана в ПУРБ на основание чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ, поради това че планът не съдържа забрани, отнасящи се до опазване на качеството и количеството на повърхностните води, посочени в чл. 156а от ЗВ. Наложените в ПУРБ ограничения са на основание чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, поради това че са свързани с опазването на защитени територии и зони. При преценката на оспореното разрешително за водоползване от повърхностни води не се установи нарушение на закона и на това основание. Територията, върху която е реализирано инвестиционното намерение на "Хидроенерджи Груп" ООД, не попада в защитена зона или в защитена територия и не засяга местообитания от приложение 1 на Директива 92/43/ЕЕС. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество. Изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и на приложимия материален закон. Анализът на данните по делото сочи на неоснователност на подадения протест. При издаването на разрешително за водовземане № 41140179 от 26.01.2012 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, не са допуснати нарушения, които да обосновават неговата нищожност. Дори и наличието на твърдяното от прокурора нарушение на забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ не би довело до нищожност на издаденото разрешително. Наличието на материална незаконосъобразност на акта води до неговата унищожаемост, но не до нищожност на същия. След като не е оспорен в законоустановения срок, налице е стабилен административен акт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,