Решение № 3839 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13779/2011 г.

Решение № 3839 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13779/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 4001 от 16.08.2011 г. по адм. дело № 4996/2010 г. на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Хафизе Емин Осман от с. Джелепско, област Кърджали оспорва касационната жалба и твърди, че обжалваното решение е правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Хафизе Емин Осман, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-6500/13288 от 08.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2008 г. сума в размер на 3226,92 лв. във връзка с подадено от Хафизе Осман общо заявление за единно плащане на площ с УИН 02/160407/00949. Мотивите са свързани с констатирано неправомерно признати като допустими за подпомагане площи във физически блокове с код "06"- "Друга земеделска площ". На основание чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е разпоредено възстановяване на получената финансова помощ като недължимо платена. Съдът е развил съображения, че обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в разпоредбите на чл. 4, 9 и 12 АПК, задължаващи административния орган в съответствие с принципите на законност и прилагайки служебното начало да осигури достъпност, публичност и прозрачност на дейността си. Приел е, че органът е следвало да организира така дейността си, че да е в състояние да действа в рамките установени от закона, да осъществява процесуално съдействие на земеделските производители за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството и осигури достоверност и пълнота на предоставяната информация. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран и тези изисквания са спазени, но акта е издаден при грубо нарушение на процесуалните правила, което винаги е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна. Установено е от доказателствата по делото, че първоначално заявените за субсидиране площи във физически блокове с код 06 не са счетени за допустими за подпомагане, тъй като през 2007 г., подаденото заявление не е било избрано за проверка на място и такава не е била извършена. В последствие е извършено преизчисление на субсидиите на кандидата, въз основа на нови указания на Министерството на земеделието и храните /МЗХ/ в заявени площи в блокове с код 06. Тези площи са проверени от служители на Общинската служба по земеделие. Процесните БЗС на жалбоподателя, първоначално счетени като недопустими за подпомагане, са отбелязани като допустими. Извършено е преизчисление на бенефициента и са оторизирани допълнителни суми по схемите и мерките. В последствие, както е изложено в мотивите на акта, въз основа на одита на Европейската сметна палата, е извършен комплексен анализ на всички площи, заявени в такива физически блокове. Резултатите са предоставени на Държавен фонд "Земеделие" с писмо № 02-0409/1673 от 20.05.2009 г. на МЗХ. В резултат на това същите БЗС отново са счетени за недопустими. На основание данните от одитния доклад на Комисията е извършено преизчисляване на субсидиите за процесните площи код 06 и е издаден оспореният административен акт. При тази фактическа установеност съдебното решение за отменяване на административният акт е правилно. Правните изводи за допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроцесуални правила се споделя изцяло от настоящия състав на Върховният административен съд. Безспорно плащанията от страна на Разплащателната агенция са извършени неправомерно за определените като "Друга земеделска площ" /код 06/ в СИЗП БЗС площи. Това плащане обаче е станало съобразно указанията и практиката на администрацията, а не в следствие на неправомерно поведение на заявителя. В случая на бенефициента на два пъти са давани противоречиви указания и оценка на заявените от него площи за обработка. като първоначално е отказано подпомагане, но в последствие сумата му е била платена, поради различните становища на администрацията относно подлежащата на субсидиране площ. При тези обстоятелства сумата не е неправомерно получена от жалбоподателя поради което и не подлежи на възстановяване, както правилно е приел съдът. След като именно министърът на земеделието и храните е определял както класификацията на различните видове земеделски площи и кои от тях следва да бъдат подпомагани, изплатените въз основа на тези указания суми не са нито неправомерно платени, нито недължимо платени, независимо от последващото изменение в указанията. Обстоятелството, че сумите са платени в нарушение на правилата на Общността по смисъла на чл. 31 от Регламент № 1290/2005 на Съвета относно финансиране на Общата селскостопанска политика има за последица изключването на определени от Комисията суми за финансиране от бюджета на Общността. Когато държавата - членка чрез акредитираната от нея Разплащателна агенция изразходва неправилно суми, то това е основание субсидиите на тази държава-членка да бъдат намалени, а ако са платени - да бъдат възстановени от държавата-членка на Общността. Това обстоятелство обаче само по себе си не е основание да бъдат възстановени получените суми от земеделския производител. По делото няма данни платената от Разплащателната агенция сума да е резултат от недобросъвестно поведение на земеделския производител. Погрешното прилагане на условията за подпомагане в рамките на ОСП от страна на администрацията в случая не е резултат от недобросъвестно поведение на кандидата, което именно поведение е обект на санкция. Субсидията е платена именно за грешка на държавния орган, неговите неправилни указания, върху които никой от земеделските производители не е могъл да влияе. Санкционирането на бенефициента е резултат от неподходяща административна практика, а това противоречи на законодателството на Европейския съюз, поради което на основание чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. сумата не подлежи на възстановяване. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,