Решение № 4370 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12947/2011 г.

ВАСПетчленен състав27.03.2012 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Полина Павлова Йонова, гр. Плевен, ул. "Ген. Колев" № 22, бл. "Стара планина", вх., Б, ет. 5, ап. 13, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязло в сила решение № 6949/18.05.2011 г., постановено по адм. д. 10129/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4370 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12947/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Полина Павлова Йонова за отмяна на влязло в сила решение № 6949/18.05.2011 г., постановено по адм. д. 10129/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 1563/19.05.2010 г., постановено по адм. д. № 4661/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлен иска й с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" с искане за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. В искането за отмяна е посочено правно основание чл. 239, т. 5 от АПК като се твърди, че е възпрепятствано реалното й участие в делото. Допълнително са изложени аргументи и относно допуснати процесуални нарушения при уведомяването й за съдебното решение на тричленния състав, както и относно избора на съдия-докладчик. Полина Павлова Йонова иска да бъде отменено атакуваното решение и бъде разпоредено връщане на делото на друг състав, но едновременно иска да бъде спряно производството по настоящото дело до постановяване на решение по 2739/2011 г. по описа на АССГ. Ответникът Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", редовно призован, се представлява от юрисконсулт Кирова с пълномощно от 27.12.2011 г. със срок на действие до 31.12.2012 г., която оспорва оспорва искането по съображения в писмена защита. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като обсъди наведеното отменително основание, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 от АПК. На основание чл. 239, т. 5 от АПК на отмяна подлежи влязло в сила съдебно решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от данните по адм. д. 10129/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, Полина Павлова Йонова е редовно призована за проведените две съдебни заседания, на които се е явила лично. В съдебните протоколи са отразени нейни становища и искания. По направените в писмени молби процесуални искания за спиране на производството по делото до приключване на спора по адм. д. 2739/2011 г. по описа на АССГ е налице произнасяне с определение от 13.01.2011 г. в открито съдебно заседание и с резолюции от 29.04.2011 г. и 17.05.2011 г. Обстоятелството, че определени процесуални искания на страна по делото не са уважени не представлява нарушение на правото на участие в съдебното производство по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК. В конкретния случай касационната инстанция не е допуснала нарушение на процесуални правила, чрез което да е нарушели правото на участие на Полина Павлова Йонова в съдебното производство. Не са представени никакви доказателства, че съдиите, участвали при постановяване на атакуваното съдебно решение са били зависими от изхода на спора, както и че не са били безпристрастни. Постановяването на съдебното решение в предвидения от закона срок не може да бъде определено като най-бързо съдебно решение и да представлява основание за пораждане на съмнения към безпристрастността на решаващия състав. По делото няма данни, че не е спазен принципа за определяне на съдията-докладчик както при първоначалното образуване на дело по касационната жалба, така и след направения отвод. Основното възражение на Полина Павлова Йонова, както пред касационната инстанция, така и пред настоящия съдебен състав, е свързано с твърдението, че не е възможно постановяване на правилно съдебно решение по предявения от нея иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ преди приключване на производството по адм. д. 2739/2011 г. по описа на АССГ. Пред касационната инстанция не са били представени доказателства относно висящността и предмета на този спор, като тричленният съдебен състав е приел, че искането за спиране е неоснователно само въз основа на посочения от Полина Павлова Йонова предмет на спора пред АССГ. В настоящото производство Полина Павлова Йонова е представила и е прието съдебно удостоверение от 10.02.2012 г., от което се установява, че пред АССГ е образувано адм. д. 2739/2011 г. по жалба на Полина Павлова Йонова с искане да бъде прогласена нищожността на решение № 391/12.01.2010 г. по адм. д. 6181/2009 г. по описа на Върховния административен съд. С оглед извънредния характер на производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове, в което подлежат на установяване само обстоятелствата, които са изрично предвидени в чл. 239 от АПК, не е налице процесуална възможност за спиране на производството по делото поради наличие на друг спор, който да се явява преюдициален спрямо искането за отмяна. От представеното удостоверение не се установява наличие на някое от основанията по чл. 239 от АПК, поради което като се поддържа само за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, петчленният състав на Върховния административен съд го е оставил без уважение в открито съдебно заседание на 08.03.2012 г. По изложените съображения не са налице основания за отмяна определението за даване на ход по същество на спора от съдебно заседание на 08.03.2012 г., за което страните са редовно призовани, до приключване на производството по адм. д. 2739/2011 г. на АССГ, с което се иска прогласяване на нищожност на решение № 391/12.01.2010 г. по адм. д. 6181/2009 г. по описа на Върховния административен съд. От служебната справка относно предмета и съдържанието на решение № 391/12.01.2010 г. по адм. д. 6181/2009 г. по описа на Върховния административен съд се установи, че то е постановено от петчленен състав на ВАС в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение. Следователно изхода на спора по това дело евентуално ако бъде уважена жалбата би възобновил висящността на производство по отмяна, образувано по второ искане за отмяна на влязло в сила решение по адм. д. 10826/2006 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение по адм. д. 20/2005 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалба на Полина Павлова Йонова против заповед № 1668/11.12.2004 г. за прекратяване на служебното й правоотношение. Видно от съдържанието на исковата молба Полина Павлова Йонова твърди, че е претърпяла вреди от назначаване и непрекратяване на служебните правоотношения на лица, участвали при атестирането й, след тяхното освобождаване не е разгледана нейна молба за възстановяване на работа, опетнено е името й, доказаното й положение на качествен държавен служител и са разпространени неверни обстоятелства. Следователно изходът на спора по адм. д. 2739/2011 г. по описа на АССГ не се явява преюдициален по отношение иска за обезщетение за неимуществени вреди от така описаните твърдени незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че тричленният съдебен състав не е ограничил правото на участие на Полина Павлова Йонова в съдебното производство и чрез възпрепятстването й да представи ангажирани от нея доказателства, които са от значение за правилното разрешаване на спора. Допълнително посочените от молителката твърдения, че при разглеждане на спора са допуснати и други нарушения, не представляват основание за отмяна и не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдебните решения, които са окончателни не се съобщават изрично на страните по делото, защото от тяхното постановяване не възниква право на жалба, което своевременно трябва да бъде упражнено. С оглед на така изложените съображения, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав

Цитирани разпоредби

1