Решение № 7906 от 17.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права (ЕАЗИПА) с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, на пл. Света Неделя 16, ет. 6, офис 14 и на К. Икономов с адрес в София, на [улица] срещу Решение 1186 от 24.02.2022 г., постановено по адм. дело 949 по описа на Административен съд София-град за 2019 г. Релевират оплакване за неговата неправилност поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводстените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който исковите им претенции с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Министерство на културата бъдат уважени в цялост, така както са претендирани за осъждането на министерството да заплати на ЕАЗИПА обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 27 891 986.00 лв. и на К. Икономов обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 100 000.00 лв., ведно със законите лихви върху сумите на обезщетенията, считано от 27.10.2011 г. до окончателното изплащане на главниците. Касационният жалбоподател К. Икономов претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство.

Ответникът по касационната жалба Министерство на културата (МК) със седалище и адрес на управление в София, на бул. Ал. Стамболийски 17 я оспорва с доводи за неоснователността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърляне на предявените от ЕАЗИПА и Икономов искове за осъждането на МК да им заплати обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна/неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил обективно съединените искове на ЕАЗИПА за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 19 958 558.00 лв. за периода от 15.11.2011 г. до 25.06.2015 г. и за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000.00 лв. за периода от 27.10.2011 г. до 21.10.2013 г., ведно със законната лихва върху сумите на обезщетенията, считано от датата на възникване на вредата 27.10.2011 г., както и обективно съединените искове на К. Икономов за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000.00 лв. за периода от 27.10.2011 г. до 21.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на вредата - 27.10.2011 г. Наред с това осъдил ищците да заплатят в полза на ответника по 300.00 лв.

съдебно-деловодни разноски за всеки от тях.

Обжалваният съдебен резултат е постановен в производство по реда на чл. 226, ал. 1 АПК след отмяната на Решение 84/06.01.2017 г. по адм. дело 944/2016 г. на Административен съд София-град от Върховния административен съд с негово Решение 797/21.01.2019 г., постановено по адм. дело 4805/2017 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото, по което е постановено решението, предмет на касационен контрол в настоящото производство, Административен съд София-град е приел, че е сезиран от ЕАЗИПА със следните обективно съединени искове:

1. Иск срещу МК за осъждането му да заплати на сдружението обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 19 958 558.00 лв. за периода от 15.11.2011 г. до 25.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на вредата 27.10.2011 г., причинени му от отменен, като незаконосъобразен, административен акт мълчалив отказ на министъра на културата да допълни Удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права 12-00-0159/27.10.2011 г. по Заявление на ЕЗИПА, вх. 12-00-0159/24.06.2011 г. по описа на МК и от конкретни актове, действия и бездействия на ответника по иска, изразяващи се в представянето на ЕАЗИПА като нелегитимна организация за колективно управление на права; санкционирането на ЕАЗИПА с отменени по надлежния ред наказателни постановления; привилегироването на сдруженията Музикаутор и Профон, представяйки ги като единствени легитимни организации за колективно управление на права.

2. Иск срещу МК за осъждането му да заплати на сдружението обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000.00 лв. за периода от 27.10.2011 г. до 21.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на вредата 27.10.2011 г., изразяващи се в накърнен авторитет на сдружението в обществото и причинени му от препятстване на правото му за упражняване на законово предвидена дейност, за която сдружението е оправомощено и регистрирано, вкл. препятстване на ефективната реализация на приходи от авторски права за членовете на ЕАЗИПА и неприкрито толериране от страна на МК на организациите-монополисти в тази сфера сдруженията Музикаутор и Профон.

За втория ищец К. Икономов, административният съд е приел, че е сезиран от него с иск срещу МК за осъждането на министерството да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000.00 лв. за периода от 27.10.2011 г. до 21.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на вредата 27.10.2011 г., изразяващи се в стрес, напрежение, намаляване на творческата му активност, накърняване на личното му достойнство и професионален авторитет и влошаване на здравословното му състояние и причинени му от издаването на отменения, като незаконосъобразен, по съдебен ред мълчалив отказ на министъра на културата да допълни Удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права 12-00-0159/27.10.2011 г. по Заявление на ЕЗИПА, вх. 12-00-0159/24.06.2011 г. по описа на МК.

Съдът е приел, от фактическа страна, позовавайки се на Решение 1/31.01.2008 г., Решение 3/27.05.2013 г. и Удостоверение от 07.01.2015 г., и трите по фирмено дело 19789/2007 г. по описа на Софийски градски съд, че ЕАЗИПА е юридическо лице с нестопанска цел, вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и осъществява дейност за колективно управление и защита на авторски и сродни права. Установил, че на сдружението от министъра на културата е издадено Удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права 12-00-0159/27.10.2011 г. Със Заявление, вх. 12-00-0159/01.11.2011 г. ЕАЗИПА поискала удостоверението да бъде допълнено. По заявлението, в законоустановения срок, нямало произнасяне.

ЕАЗИПА обжалвала пред Върховния административен съд удостоверението на министъра на културата в частта му, с която изрично/мълчаливо отказал да регистрира дейност по колективно управление на част от заявените със Заявление, вх. 12-00-0159/24.06.2011 г. права.

С Решение 7398/30.05.2013 г. по адм. дело 2342/2012 г. по описа на Върховния административен съд е отменен мълчаливия отказ на министъра на културата да пререгистрира по реда на § 42 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение

на Закона за авторското право и сродните му права (обн. в ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) ЕАЗИПА като организация за колективно управление на авторски и сродни на тях права по заявените със Заявление, вх. 12-00-0159 от 24.06.2011 г., права, които не са признати с Удостоверение 12-00-0159 от 27.10.2011 г. и преписката е изпратена на министъра на културата за произнасяне в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от касационната инстанция.

Със Заповед РД09-551/21.10.2013 г. на заместник министъра на културата за ЕАЗИПА е: 1. прекратено административното производство по искането за регистрация за упражняване на дейност по колективно управление на авторски права върху произведения с начини на използване по чл. 18, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, предл. 1 и т. 6 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) възпроизвеждане, разпространение, публично представяне и публично показване на произведения на изобразителното изкуство и на произведения, създадени по фотографски или аналогичен на него начин, заявени със Заявление, вх. 12-00-276/22.07.2013 г.; 2. отказана регистрация и издаване на удостоверение за упражняване на дейност по колективно управление на категории права, начини на използване и видове произведения (обекти), заявени със Заявление, вх. 12-00-0159/24.06.2011 г., коригирано със Заявление, вх. 12-00-0159/03.09.2011 г. и 12-00-276/22.07.2013 г.

С Решение 5360/06.08.2014 г. по адм. дело 10856/2013 г. по описа на Административен съд София-град жалбата на ЕАЗИПА срещу Заповед РД-09-551/21.10.2013 г. на заместник министъра на културата е отхвърлена. Това решение е потвърдено с Решение 7740/25.06.2015 г. по адм. дело 13987/2014 г. по описа на Върховния административен съд.

С Решение 12267/16.10.2017 г., постановено по адм. дело 13693/2015 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е отхвърлено искането на ЕАЗИПА за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК на влязлото в сила Решение 7740/25.06.2015 г. по адм. дело 13987/2014 г. по описа на същия съд, тричленен състав.

Съгласно Експертно решение 1636 от заседание 118 на ТЕЛК за общи заболявания при I МБАЛ, проведено на 27.06.2011 г. К. Икономов е с 80 % трайно намалена работоспособност за период от една година до 01.06.2012 г., с водеща диагноза стар инфаркт на миокарда.

С оглед установяване на претенцията на ЕАЗИПА за имуществена обезвреда, при първото гледане на делото е изслушана и приета основна съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещо лице В. Петрова, а при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд допълнителна такава, извършена от вещо лице С. Миткова.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град е приел, от правна страна, че предявените от ЕАЗИПА и К. Икономов искове са процесуално допустими, а по същество са неоснователни.

По отношение на иска на ЕАЗИПА за имуществени и неимуществени вреди, е приел, че не е налице първата предпостава за уважаването му, а именно отменен, като незаконосъобразен, по надлежния ред административен акт. Посочил, че е отменен мълчалив отказ на министъра на културата да пререгистрира по реда на § 42 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗАПСП (обн. в ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) ЕАЗИПА като организация за колективно управление на авторски и сродни на тях права по заявените със Заявление, вх. 12-00-0159 от 24.06.2011 г., права, които не са признати с Удостоверение 12-00-0159 от 27.10.2011 г. Подчертал, че административната преписка е изпратена на министъра на културата за произнасяне, в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от Върховния административен съд с негово Решение 7398/30.05.2013 г. по адм. дело 2342/2012 г. Мотивирайки се с неприключила с краен акт административна процедура, който да е преценен, като незаконосъобразен и съобразявайки практика на Върховния административен съд, съдът счел, че отмяната на един от издадените в хода на производството административни актове не поражда право на обезщетение, тъй като към този момент няма завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за вреди. Посочил, че искът за вреди от незаконна административна дейност може да се предяви след окончателното приключване на административното производство, ако реално има настъпили вреди в резултат на отложеното решаване на въпроса, поради постановените при разглеждането на преписката незаконни актове. Обърнал внимание, че крайният акт, в конкретния случай, е Заповед РД09-551/21.10.2013 г. на заместник министъра на културата, която обаче не е отменена по надлежния ред. Отчитайки заключенията на извършените по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, е приел, че ищецът ЕАЗИПА е получил Удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права 12-00-0159/27.10.2011 г. за определена категория права и съобразно същото е събирал средства. Счел, че по делото не се установяват и незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответника по иска. Допълнил, че същите, като осъществени при или по повод изпълнение на административна де

йност, следва да бъдат фактически, а не юридически. Приел е, че по същество твърденият за увреждащ мълчалив отказ на министъра на културата за пререгистрация на сдружението се явява бездействие, но от категорията на юридическите такива, доколкото му е признато от закона качеството административен акт. Обсъдил оплакванията на ЕАЗИПА, че през исковия период МК е представяло ЕАЗИПА, като нелегитимна организация за колективно управление на права и е привилегировало Музикаутор и Профон, представяйки ги като единствени легитимни организации за колективно управление на права. Преценил ги, като неоснователни и недоказани. Мотивирал се, че, предвид Заповед РД09-551/21.10.2013 г. на заместник министъра на културата не е налице незаконосъобразно действие, а дори и да се приеме, че такова е налице, то същото не е свързано с упражняване на административна дейност, поради което отговорността следвало да се реализира по друг ред. Като се аргументирал с неотносимост към заявения предмет на исковете за имуществена и неимуществена обезвреда, съдът не кредитирал представени по делото конкретни доказателства във връзка с твърденията на ЕАЗИПА за фаворизирането на Музикаутор и Профон.

Относно твърдението на ищеца ЕАЗИПА, че санкционирането на сдружението с отменени по надлежния ред наказателни постановления му е причинило имуществени вреди, съдът е приел, че същото не е доказано по безспорен начин и че административнонаказателното производство, като такова, представлява юридическо действие (процедура), поради което не може да бъде разглеждано като фактическо действие тормоз.

Съдът счел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи и претендираната имуществена вреда под формата на пропуснати ползи. Посочил, че доказателства за сигурно увеличаване на имуществото на ЕАЗИПА не са ангажирани. Преценил за недостатъчно ангажирането на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи каква печалба би имал ищецът, предвид аналогични организации за защита на права. Подчертал, че приетата по делото експертиза е посочила общия размер на приходите на ЕАЗИПА от дейността по колективно управление на авторски и сродни права, а не само какъв би бил размерът на приходите от непризнаните със Заповед РД09-551/21.10.2013 г. на заместник министъра на културата видове произведения, категории права и начини на ползване. Формирал извод, че данните по делото не обосновават извод, че твърдените приходи биха се осъществили с висока степен на сигурност, ако Удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права 12-00-0159/27.10.2011 г. бе допълнено с поисканите от ЕАЗИПА със Заявление, вх. 12-00-0159/01.11.2011 г. видове произведения, категории права и начини на ползване.

По отношение на иска на ЕАЗИПА за неимуществена обезвреда, съдът е приел, че доколкото неимуществените вреди са свързани със субективни усещания и преценки, едно сдружение не би могло да има такива. Счел, че всичките права на едно юридическо лице с нестопанска цел са имуществени, поради което направил извод, че обезщетение за неимуществени вреди не може да му се присъжда. Според съда, изпитваните от членовете на сдружението болки и страдания не били основание за неимуществени вреди за самото сдружение.

На следващо място първоинстанционният съд обсъдил исковата претенция на К. Икономов срещу МК за осъждането на министерството да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000.00 лв. за периода от 27.10.2011 г. до 21.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2011 г. Приел е, че по делото липсва, отменен като незаконосъобразен административен акт или установено незаконосъобразно действие/бездействие на служители от администрацията на ответника по иска. Счел, че, в случая, отговорността на държавата за вреди не може да бъде ангажирана, предвид липсата на първия задължителен елемент от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Преценил за безпредметно изследването на останалите обстоятелства от този фактически състав наличие на вреди, в пряка причинно-следствена връзка с твърдения за вредоносен административен акт/действие/бездействие. Все пак посочил, че Икономов, чиято е доказателствената тежест в исковото производство по ЗОДОВ, не е успял да докаже по безспорен начин, че претърпеният от него инфаркт на миокарда е в пряка връзка с отменения мълчалив отказ на министъра на културата. Обсъдил показанията на разпитания по делото свидетел С. Урумов, познат на Икономов. Счел, че същите установяват, че Икономов се е променил покрай дейността на ЕАЗИПА, но не доказват, че това е станало именно в претендирания исков период и поради отменения административен акт.

С тези мотиви отхвърлил предявените от ЕАЗИПА и Икономов искове по ЗОДОВ, както и акцесорните искове за лихви. Присъдил разноски в полза на ответника по исковете.

Обжалваното решение е валидно, но е недопустимо, доколкото е постановено извън предмета на спора, с който съдът е сезиран.

Административен съд София град се е произнесъл по същество по предявените от касационните жалбоподатели в качеството на ищци по следните искове, като ги е отхвърлил , както следва :

• Иск за обезщетение за вреди, предявен от дружеството, с която ищцовото дружество ЕАЗИПА претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди пропуснати ползи в размер на 19 958 558 лв. за периода от 15.11.2011г. до 21.10.2013г. ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на вредата - 27.10.2011г.

• обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за периода от 27.10.2011г. до 21.10.2013г. ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на вредата - 27.10.2011г.,

• ищецът К. Икономов претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. за периода от 27.10.2011г. до 21.10.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на вредата - 27.10.2011г.

По основанието на иска.

Първоначално искът се основава на твърдението на понесени вреди, посочени по-горе от отменен мълчалив отказ на министъра на културата да допълни Удостоверение 12-00-0159/27.10.2011г. по заявление 12-00-0159/24.06.2011г.

Доколкото делото е поставено за разглеждане за втори път пред ВАС по реда на глава четиринадесета АПК, настоящата касационна инстанция възприема установения при първоначалното гледане на делото предмет на същото, така както той е очертан в решение 797 от 21.01.2019г. по адм.д. 4805/2017г. по описа на Върховен административен съд. Така очертаният предмет преди връщане на делото за ново разглеждане е посочен от касационна инстанция в производството по чл. 208 и сл. АПК спрямо първоначално постановеното по иска решение 84 от 06.01.2017г. В неговите рамки ВАС е извършил проверката за законосъобразност на решението на АССГ и е дал задължителни указания за прилагане за закона след отмяната на решението на административния съд.

След връщането на делото за ново разглеждане с писмена молба от 15.04.2019г. / л.18/ е извършено уточнение на основанието на иска, като е посочено, че:

1. исковата претенция за имуществени вреди за компенсиране на пропуснатите ползи се основава на многобройни, конкретни и различни актове, действия и бездействия на министерството ответник, а не от единствен индивидуален административен акт мълчалив отказ на министъра на културата да допълни както следва удостоверение 12-00-0159/27.10.2011г;

2. през целия процесен период министерството ответник противоправно и незаконосъобразно е представяло агенцията ищец ЕАЗИПА като нелегитимна организация за колективно управление на права;

3. през целия процесен период министерството-ответник противоправно и незаконосъобразно е привилигировало сдруженията МУЗИКАУТОР и ПРОФОН, представяйки ги като единствени организации за колективно управление на права.

Със същата молба се уточнява, че исковете обхващат периода от 15.11.2011г. до 25.06.2015г. и че са предявени за сумата от 19 958 558 лв. Изразява се желание тези уточнения да бъдат приети със съответните определения съгласно задължителните указания от отменителното решение на ВАС, цитирано по-горе.

С нарочна молба от 02.05.2019г.е поискано събиране на писмени доказателства.

С определение от 3.10.2019г. съдът в открито съдебно заседание е уважил молбите за уточнение на основанието на иска и за събиране на гласни доказателства. По отношение на уточнение предмет с молбата от 15.04.2019г. е дал възможност на ответника да представи писмен отговор

На 14.05.2019г./л.63/ ищецът ЕАЗИПА чрез процесуалния си представител е депозирал нова молба по делото, в която отново е извършил уточнение на основанието на иска, като е посочил, че исковата претенция за имуществени вреди / без уточнение дали се касае за имуществените и/или и за неимуществените вреди/ следва да се категоризират в две групи, а именно:

-през определен времеви период министерството-ответник противоправно и незаконосъобразно, както с изрични, така и с конклудентни действия, е отказвало за признае документирано ищеца ЕАЗИПА като организация за колективно управление на права по смисъла на чл. 94а, ал.2 ЗАПСП

-през друг времеви период министерството ответник, макар формално /и последващо/ да е признавало ищеца като ОКУП, официално е представяло ЕАЗИПА като непритежаваща такива права по различни начини, в т.ч.: като е заявявало и в официални документи и пред СМИ, че ЕАЗИПА няма права на ОКУП- било изрично, било чрез заявлението, че само други, изчерпателно изброени организации имат такива права, като е налагало санкции чрез НП, за упражняване правата на ОКУП, отменени по съдебен ред, като е налагало санкции на търговски дружества с НП , отменени по съдебен ред, които са сключвали договори с ищеца.

Така нареченото уточнение на основанието на исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, предявена от ЕАЗИПА сочи на нередовност на исковата молба, по която е образувано исковото производство и по която е постановено обжалваното в настоящото производство решение.

Съгласно чл.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Обезщетенията вреди от незаконосъобразни актове, от незаконосъобразни действия и от незаконосъобразни бездействия представляват самостоятелни материалноправни основания на иска по чл.1 ЗОДОВ. Такива претенции изискват ясно и конкретно посочване на тези актове, действия и бездействия, които са вредоносни за ищцовата страна и са с незаконосъобразен характер. Доколкото чл. 204, ал.1 и ал.4 АПК изисква предварителна отмяна на административния акт като незаконосъобразен, а при действията и при бездействията незаконосъобразността се установява инцидентно в исковия процес, то последните не могат да останат за съда неуточнени предварително в исковата молба по вид, характер и време на извършване. В противен случай съдът няма да има възможност да извърши преценка дали актът, съответно действието или бездействието съответстват на изискванията на закона.

Формулирани по посочения по-горе начин, т.нар. уточнения на иска, досежно посочените в тях действия и бездействия, на първо място сочат на въвеждането на нови фактически и правни основания за исковата претенция, наред с първоначално въведеното основание обезщетение за вреди от незаконосъобразен административен акт. На следващо място, двете молби, с които се твърди, че се извършва уточнение на иска не уточняват нито вида, нито времето на извършване на посочените действия, техния характер, в какво се изразява тяхната незаконосъобразност и пряката причинно-следствена връзка с твърдените вреди. С молба от 21.01.2021г., в хода на производство при новото разглеждане на делото, е извършено изменение и на размера на исковата претенция за имуществени вреди - искът е за 27891 986 лв., по която няма произнасяне на съда.

При тези обстоятелства се налага извод, че съдът се е произнесъл по същество отхвърляйки исковата претенция за имуществени вреди по нередовна искова молба, което сочи на недопустимост на решението в тази му част. Тези мотиви се отнасят и до претенцията на К. Икономов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Исковата претенция и в тази част е с неуточнено основание, поради което решението се явява недопустимо и следва да се обезсили.

По претенцията за неимуществени вреди, предявена от ЕАЗИПА.

В мотивите решение 797/21.01.2019г. по адм.д . 4805/2017г. ясно се посочва следното : Касационната инстанция намира, че административният съд необосновано е приел, че сдружението като юридическо лице по причина на своята правна природа обективно не може да притежава, респ. защитава неимуществени права като авторитет и доброто име на сдружението. Този извод, макар да е срещан в досегашната практика на ВАС, не се споделя от настоящия състав. Подобно на доброто име и авторитета на една физическо лице, което е резултат от неговите постъпки, действие и постижения ,което като такова носи ползи или негативи на лицето, така репутация (името на юридическото лице без значение от наличието или не на стопанска цел за неговото съществуване ) е резултат от постиженията му в търговските или гражданските му отношения с трети лица. Да се приеме, че добрата репутация на юридическите лица не е част от техния патримониум, от сферата на тяхното притежание противоречи както на житейската логика, така и на силата на фактическото положение. Доброто име на юридическото лице има своето нематериално присъствие и значение, поради което неговата загуба или накърняване може да се брани във всеки случай, когато по непозволен начин то се уврежда от трето лице. Нито законът, нито добрите нрави позволяват свободно посегателство и увреждане на репутацията (разбирано като авторитет и добро име) на юридическите лица. От тук и извода, че от института на непозволеното увреждане,имащ своето общо основание в чл.45 от ЗЗД и специално в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, намира пълно приложение ,както по отношение на физическите, така и на юридическите лица, когато предмета на защита е свързан с форма на незаконосъобразна административна дейност, която причинява вреда като нарушение на добрата репутация на всеки правен субект, вкл. юридическите лица. Вредата макар да е неимуществена е остойностима, но това не я прави имуществена по природа или не изключва съществуването й. Доброто име и авторитета, както на физическите, така и на юридически лица, са получената външна оценка от работата на лицето и са основа за създаването на личния, респ. стопанския живот на субекта.

Съгласно чл. 224 АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В противоречие с мотивите на решението на ВАС административният съд отново е развил съображения, че всички права на ЮЛСНЦ са имуществени, липсват неимуществени активи и пасиви, поради което не би могло да се претендира, съответно да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди. Тези мотиви сочат на недопустимост на решението и в тази част. На първо място те са в противоречие със задължителните указания на касационната инстанция, която, като е установила неправилността на същите мотиви в решение 84 от 06.01.2017г. по адм.д. 944/2016г., е отменила последното и върнала делото за ново разглеждане по същество. Съдът при новото разглеждане следва да прецени дали са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1 , ал.1 ЗОДОВ и въз основа на тази преценка да се произнесе по иска. Въпросът дали принципно юридическо лице може да претендира неимуществени вреди от незаконосъобразна дейност е вече обсъден в отменителното решение на ВАС и на него е даден положителен отговор, като ВАС ясно е посочил съображенията си за това, вкл. и чрез практиката на ЕСПЧ и този въпрос не може да бъде пререшаван в обжалваното решение. Чрез дадените задължителни указания е очертан предметът на спора, поради което като не се е съобразил с указанията на ВАС, дадени по реда на чл. 224 АПК, съдът е излязъл извън предмета на спора, с която е сезиран и решението в тази част е недопустимо. Във връзка с посочените мотиви на АССГ следва да се допълни и следното: разсъжденията на АССГ за това, че всички права на ЮЛНЦ имат само имуществен характер, липсват неимуществени активи и пасиви, поради което не би могло да се претендира, съответно да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, от гледна точка на основанията за допустимост сочат на недопустимост на иска поради липса на правото на иск, доколкото се твърди, че такива вреди не могат да бъдат претендирани и не става въпрос дали са доказани или не. В контекста на своята правна логика, която не е лишена от правно основание, тъй като се основава на съдебната практика на ВС по прилагането на чл. 45 ЗЗД, съдът е следвало да

прекрати производството по иска за неимуществени вреди, предявен от юридическото лице. Вместо това той е отхвърлил иска, без обаче да обсъди налице ли са вреди от твърдения репутационен характер, които да са в резултат от административната дейност на ответника и има ли пряка причинно-следствена връзка между отменения акт, респ. действията/бездействията с нарушеното добро има на ищеца.

Предвид изложеното, решението следва да се обезсили, а делото да се върне на АССГ за ново разглеждане, при което следва да се предприемат всички необходими процесуални действия във връзка с уточнението както на фактическото основание на исковите претенции, така и на техния размер.

С оглед на изложеното, Върховният административен съд