Решение № 12211 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8558/2018 г.

Решение № 12211 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8558/2018 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2740 от 23.04.2018 г., постановено по адм. д. № 12287/17 г. Административен съд - София град, първо отделение, 67-ми състав, е отхвърлил жалбата "ЛЕОН КОМЕРС 2012" ЕООД, ЕИК 202058997 срещу ревизионен акт (РА) № Р 22221916007558 - 091 - 001 от 3.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1547 от 2.10.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. София и е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 825, 84 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба "ЛЕОН КОМЕРС 2012" ЕООД-гр. София, представлявано от управителя П. Димитров, чрез процесуалния му представител адвокат В. Борисова. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата "ЛЕОН КОМЕРС 2012" ЕООД, ЕИК 202058997 срещу ревизионен акт (РА) № Р 22221916007558 - 091 - 001 от 3.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1547 от 2.10.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. София. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по процесния ревизионен акт - издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията, извършените действия по събиране на доказателства и събраните такива, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Решаващите мотиви на съда относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени на л. 110 и сл. от решението. В тази насока е отбелязано, че основният аргумент на приходните органи за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките на "Алексис 5000"-ЕООД по процесните 23 бр. фактури за данъчни периоди м. 10 и 11 на 2015 г. е обстоятелството, че освен фактурите не са представени никакви други доказателства – приемо-предавателни протоколи, складови разписки и прочие, които да установят реалното извършване на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Решаващият съд е споделил тази констатация на приходните органи. В тази насока е направено тълкуване на относимите правни норми относно реалността на доставката като кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Направено е и позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд и на Съда на Европейския съюз. Като неоснователни са възприети доводите на жалбоподателя относно това, че процесните доставки, по които е отказано право на данъчен кредит, са извършени при аналогични условия на други доставки, за които органът по приходите е признал право на данъчен кредит. В тази насока са изложени мотиви, че въпросните други доставки освен фактури и счетоводно отразяване на същите, жалбоподателят разполага и с подписани приемо-предавателни протоколи, които удостоверяват реалното предаване на стоките и реалността на доставките. На отделен ред решаващият съд е отговорил на оплакванията на задълженото лице за наличие на вътрешно противоречие между ревизионния акт и ревизионния доклад, като е приел, че в случая става въпрос за допусната техническа грешка. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същите ще бъдат разгледани по реда на тяхното излагане. Първото основно оплакване е относно допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът от една страна е възпроизвел в мотивите на решението писмените обяснения на управителя на дружеството, които подробно обясняват механизма на извършване на доставките, а в последствие същите са игнорирани и се приема, че не е доказано реално предаване на стоките. Направеното оплакване е неоснователно. Поначало административният съд е дал правилно тълкуване на относимите правни норми относно значението на реалността на доставката като условие за възникване на право на данъчен кредит. Предаването на стоката от доставчика на получателя като елемент от доставката по същество представлява положителен факт от обективната действителност, от възникването на който за задълженото лице възникват благоприятни последици. Затова съобразно общите правила за доказване в процеса задълженото лице е това, което следва да установи този факт – чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК. В тази насока в свое нарочно определение от 14.11.2017 г. /л.65 от първоинстанционното дело/ решаващият съд е дал указания на жалбоподателя, че той носи доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си и черпи благоприятни за себе си последици, в това число, че следва да представи доказателства за осъществяване на реални доставки по фактурите за процесните периоди. Писмените обяснения на управителя на дружеството, дадени в хода на ревизията, безспорно съставляват писмени доказателства по смисъла на чл. 56, ал. 1 ДОПК, но само те не могат да бъдат годно доказателство да установят благоприятен за дружеството факт. От друга страна законът задължава съдът да прецени признанието на страната с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 175 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. При липса на други доказателства относно предаването на стоката, предмет на фактурите, правилно административният съд е приел, че фактът за реалното извършване на доставките е останал недоказан. Втората група оплаквания на касатора са досежно изводите на съда за липсата на приемо-предавателни протоколи. Навеждат се аргументи, че неправилно е прието, че е налице различие между доставките, за които при аналогична фактическа обстановка ревизионният акт е бил отменен в хода на административното оспорване и тези, които са предмет на делото. Направените оплаквания са неоснователни. При правилно тълкуване на относимите правни разпоредби решаващият съд е дал аргументиран отговор на възражението на задълженото лице защо съществува различие във фактическата обстановка и защо за едните доставки е призната право на данъчен кредит, а за другите правото е отречено. Приемо-предавателните протоколи действително съставляват частен документ и по смисъла на чл. 180 ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги съставили и подписали. В този смисъл, ако въпросните доставки са били действително извършени, то за тях жалбоподателят следва да притежава съответния приемо-предавателен протокол, който да удостоверява, в това число и с неговия подпис, че е получил стоката от доставчика. След като такива протоколи не са представени като доказателство по делото, то е логично да се приеме, че такива не са съставени, съответно, че не е извършвано предаване на такъв вид стока. Друга група касационни оплаквания са относно изводите на съда, че е налице допусната техническа грешка, а не вътрешно противоречие между ревизионен акт и ревизионен доклад или липса на мотиви, каквито са били аргументите на жалбоподателя. Направените оплаквания в тази насока са неоснователни. При условията на чл. 160, ал. 2 ДОПК първоинстанционният съд извършва проверка за законосъобразност на ревизионния акт, в това число дали са спазени материално-правните разпоредби при издаването му. В случая такава проверка е била извършена и правилно е прието, че органът по приходите законосъобразно и обосновано е отказал да признае право на данъчен кредит по процесните фактури. Наличието на израз в ревизионния акт в обратния смисъл правилно е било квалифицирано като "техническа грешка", която не може да бъде квалифицирана като такъв тежък порок, имащ за последица отмяна на ревизионния акт само на това основание. Твърдяното в касационната жалба оплакване за допуснато нарушение на чл. 5 ДОПК относно принципа на служебното начало е неотносимо към спора, тъй като съгласно чл. 218, ал. 1 АПК предмет на касационната проверка е съдебното решение, а не оспорени първоначално ревизионен акт. От друга страна по-горе в мотивите на настоящето решение бе посочено защо задълженото лице носи тежестта за доказване на благоприятните за него факти и защо същото не се е справило успешно да докаже твърденията за реалност на доставките. Като е направил краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата на ""ЛЕОН КОМЕРС 2012" ЕООД като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП"-гр. София юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 825, 84 лв. съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,