Решение № 12848 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9672/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София град против Решение 20289/ 12.06.2025 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 3214/2025 г., с което: се отменя Решение 2153-21-55 от 26.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ София - град, потвърждаващо разпореждане [номер]/8/28.01.2025 г. на длъжностно лице по Пенсионното осигуряване , се изпраща преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-София град за произнасяне по същество по Заявление с вх. 2113-21-9191/04.12.2024 г., подадено от М. М. А., при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона, в 14-дневен срок, от влизане в сила на настоящото решение и се осъжда Националния осигурителен институт да заплати на М. М. А., [ЕГН], разноски за настоящото дело в размер на 510 лева /петстотин и десет лева/. В касационната жалба се твърди, че решението на административния съд е неправилно, защото съдът приел, че незаконосъобразно органът отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. М. А. и на основание чл. 69б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Поддържа, че чл. 69 и чл. 69б КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е била изменяна във времето според редакциите на чл. 69 и чл. 69б КСО. По същество моли за отмяна на съдебното решение поради наличието на касационното основание по чл. 209, т.3, предл. първо АПК, както и разрешаване на спора по същество, като се отхвърли оспорването срещу административния акт. Ответникът М. М. А., чрез адв. Балабанова оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване пред Административен съд София град е Решение 2153-21-55 от 26.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ София - град, потвърждаващо разпореждане [номер]/8/28.01.2025 г. на длъжностно лице по Пенсионното осигуряване . С първоинстанционното съдебно решение административният съд е отменил акта като незаконосъобразен. За да се произнесе в този смисъл от фактическа страна съдът е приел за установено, че лицето е подало заявление вх. 2113-21-9191 от 04.12.2024 г., като е сезирал пенсионните органи с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б. ал. 1 КСО. Установено е от приложените към заявлението документи, че А. към датата на подаването му 04.12.2024 г. има навършени [възраст], а сборът от осигурителния стаж и възраст е 95 г. Прието е по административната преписка, което обстоятелство не е било спорно в първоинстанционното съдебно производство, а именно, че тя има осигурителен стаж като военнослужещ към Министерство на отбраната, като органът й е зачел осигурителен стаж, както следва: 21 години, 09 месеца и 23 дни, като за военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, зачетен от първа категория труд и 08 години, 08 месеца и 23 дни трета категория труд. При спазване правилата на чл. 104, ал. 4 КСО за превръщане на осигурителния стаж на лицата по чл. 69 КСО, общият осигурителен стаж, превърнат от трета категория труд е определен на 45 години, 01 месец и 01 ден. Към датата на подаване на заявлението -04.12.2024 г. е прието, че М. М. А. е навършила [възраст], като сборът от осигурителния й стаж и възрастта е 95 г., т. е. над изискуемите 94 точки. Тъй като заявителката е военнослужещ по ЗОВСРБ и попада в персоналния обхват на чл. 69, ал. 1 от КСО, а не в този по чл. 69б, ал. 1 от КСО, отнасящ се за лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП-отм./, действал до 31.12.1999 г и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП-в сила от 01.01.2022/, длъжностното лице по ПО е извършило преценка на правото на лична пенсия на ОСВ на лицето по чл. 69, ал. 1 от КСО и чл. 69б, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС. След като е констатирано, че А. не е навършила изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО /няма навършени 54 години и 02 месеца за календарната 2024 г./ и няма недостигащ стаж, като военнослужещ по ЗОВСРБ, длъжностното лице е приело, че не е налице хипотезата на чл. 18, ал. 4 НПОС за отпускане на исканата от М. А. пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 КСО. При осъществения контрол по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът достига до извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Според съда А. отговаря на всички изискуеми предпоставки по чл. 69б от КСО относно стаж и възраст. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, която е обосновала оспорения отказ, противоречи на с чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО и на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Цитираната норма от НПОС не е пречка за приложението на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО при наличие на навършена възраст и осигурителен стаж, на което така постановеният отказ на пенсионния орган се явява издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. С тези съображения първоинстанционният административен съд е отменил оспорения административен акт. Решението е валидно и допустимо, но e неправилно. Видно от разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Разпоредбата на чл. 69, ал. 9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. Член 69б, ал. 1 от КСО посочва, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл. 69б, ал. 1, т. 2 от КСО за 2024 г. за жените е 50 години и 8 месеца. В чл. 18, ал. 4 от НПОС е посочено, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От анализа на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2024 г. е 2 години и 6 месеца. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е било безспорно установено, че А. няма навършени 54 г. и 2 м. през 2024 г. Определящ, досежно прилагането на чл. 69 и чл. 69б КСО е характерът на положения труд. За нея като военнослужеща изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 18. ал. 4 НПОС, е неприложимо. Тази норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69 КСО. При сравнението на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 НПОС е обусловена от измененията им и всъщност по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния административен акт е необоснован. Същият е съобразен със съдебна практика на ВАС, шесто отделение, която понастоящем е изоставена. Поради наличие на касационното основание неправилност поради нарушение на материалния закон неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ София - град, следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора в тежест на ответника по касационната жалба следва да бъдат постановени претендираните от касатора разноски за държавна такса в касационното производство в размер на 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение за касационната и първата инстанция в размер на по 200лв, определено на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,