Решение № 5044 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9023/2014 г.

Решение № 5044 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9023/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Нова Загора против решение № 40 от 19.05.2014 г., постановено по адм. дело № 76/2014 г. по описа на Административен съд град - Сливен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - Коста Петров Костадинов, не изразява становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-12-166/20.03.2014 г. на кмета на община Нова Загора, с която служебното правоотношение на Коста Петров Костадинов е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че със заповед № 864/1.12.2011 г. кметът на Община Сливен е прекратил служебното правоотношение с Коста Костадинов, като секретар на общината, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. С решение № 40/12.04.2012 г. по адм. дело № 371/2011 г. по описа на Административен съд Сливен, съдът отхвърля жалбата на Костадинов срещу административния акт, както и предявения от същия иск за обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С решение от 25.03.2013 г. по адм. дело № 7256/2012 г. по описа на ВАС решението на първоинстанционния съд е обезсилено в частта, в която предявеният иск за обезщетение е отхвърлен и отменено в останалата му част, с отмяна на Заповед № 864/1.12.2011 г. на кмета на Община Нова Загора. Жалбоподателят е подал заявление в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, с което демонстрирал желанието си, че въз основа на решението на Върховния административен съд, на 3.04.2013 г. ще се яви на работа, като заявил молба да му бъде осигурен достъп и работно помещение за изпълнение на възстановените му функции като секретар на общината. На 3.04.2013 г. служителят се явил в сградата на община Нова Загора, като му била връчена Заповед № РД-12-261/3.04.2013 г. на кмета на Община Нова Загора, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Цитираната заповед е отменена с решение по адм. дело № 89/2013 г. на АС - Сливен, оставено в сила с влязло в сила решение от 17.03.2014 г. по адм. дело № 12009/2013 г. на Върховния административен съд. Със заявление с вх. № 94-00-1750 от 18.03.2014 до Общинска администрация Нова Загора, Костадинов заявява, че ще се яви на работа на 20.03.2014 г., като изразява молба да му бъде осигурен достъп и работно помещение за изпълнение на възстановените му функции като секретар на общината. На посочената дата 20.03.2014 г. същият се явява на работа в Общинска администрация Нова Загора, като със заповед № РД-12-166/20.03.2014 г. на кмета на община Нова Загора на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл служебното му правоотношение е прекратено. До издаване на оспорената заповед Коста Костадинов е заемал длъжността "Секретар на община Нова Загора". Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от Закона за местно самоуправление и местна администрация, секретарят на общината трябва да бъде лице с висше образование. С ПМС № 129/26.06.2012 г. е отменен Единния класификатор на длъжностите в администрацията и е приет Класификатор на длъжностите в администрацията, като съобразно последния за заемането на длъжността "Секретар на община с население до 50 000 души и на район" е въведено изискването за образователна степен "магистър". При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до извода, че спрямо жалбоподателя не е осъществен фактическият състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В хипотезата на тази разпоредба, за да е законосъобразно прекратяването на служебно правоотношение на база обсъжданото правно основание, е необходимо да са налице кумулативно три правно релевантни факта: 1) Да е създадена нова фактическа обстановка; 2) Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3) Причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Конкретните релевантни факти, съдържащи се в тази хипотеза, не следва да са обусловени и зависими от действия на страните, като в тези случаи причината за създадената нова фактическа обстановка не стои извън волята на органа по назначаването. Резултатът настъпва вследствие на тяхната намеса, а не независимо от нея. Затова "обективната невъзможност" по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не е съдействала в една или друга степен. Законосъобразен е изводът на съда, че в настоящия случай предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са осъществени, тъй като служителят притежава необходимата, законово изискуема образователен степен за заемане на тази длъжност - висше образование, придобито през 1991 г. във ВМЕИ - Варна по специалността "Изчислителна техника" и квалификация "Електроинженер", като съгласно § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за висшето образование, обн. ДВ, бр. 112/27.12.1995 г., дипломи за висше образование, издадени до влизането на този закон в сила, дават правата на завършили образователно-квалификационна степен "магистър". В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че служителят Коста Петров Костадинов притежава изискуемата образователна степен "магистър". Ето защо изводът на Административен съд град - Сливен, че спрямо държавния служител не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е законосъобразен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение