Решение № 8121 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 166/2012 г.

Решение № 8121 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 166/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 2723 от 18.11.2011 г., постановено по адм. д. № 2506/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Лебибе Мехмедова Мустафова в писмено становище оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неправилност на изводите за нищожност на акта за установяване на публично държавно вземане от 7.04.2011 г. и за правилност на мотивите, в които се приема наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните норми, което сочи на незаконосъобразност на акта. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалбата на Лебибе Мехмедова Мустафова, с. Поляците, общ. Дългопол, обл. Варна срещу акт за публично държавно вземане № 01-6500/22930 от 12.04.2011 г., даден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция - София. С него е определена като недължимо платена сума - 6408.58 лв. на жалбоподателката по заявление за единно подпомагане за 2009 г. Съдът е разгледал жалбата по същество като процесуално допустима на всички основания по чл. 146 от АПК. развил е подробни мотиви за наличието на основания за незаконосъобразност на акта, поради нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправните норми на чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., несъответствието му с целта на закона. По въпроса за компетентността на органа, издал акта съдът е посочил, че подписалият акта заместник-изпълнителен директор на ДФ "земеделие" не е разполагал с материална компетентност да издаде административния акт и на това основание е обявил акта за нищожен. Решението на Административен съд - Варна е валидно, допустимо, при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, но е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалноправните норми досежно извода за некомпетентност на органа - издател на акта. От доказателствата по делото се установява, че на основание чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (ДФЗ), управителният съвет на ДФЗ е дал възможност на изпълнителния директор да делегира права на заместник-изпълнителните директори на фонда. С решение на управителния съвет от 7.04.2011 г. са делегирани права на заместник-изпълнителния директор, в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ" да издава актове за установяване на публично държавно вземане по директните плащания. Със заповед от 8.04.2011 г. на посочените по-горе правни основания и протоколното решение на УС, изпълнителният директор на фонда е делегирал правомощие на заместник-изпълнителния директор Свилен Костов да издава и подписва актове за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), като по делото не се спори, че оспореният акт е бил издаден от него. В мотивите си съдът е развил съображения, че правомощията на изпълнителния директор да издава АУПДВ не са предоставени от Управителния съвет на фонда, а произтичат директно от закона - чл. 20, т. 5 и чл. 20а от ЗПЗП, съгласно които изпълнителният директор организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция, като решава всички въпроси, които не са от изключителна компетентност на УС. Според административния съд, тези разпоредби не предвиждат законовите правомощия на изпълнителния директор да се прехвърлят на други лица, поради което към момента на издаване на заповедта за делегиране, същият не е разполагал със законова възможност да ги делегира. Видно от съдържанието на самия акт обаче, заместник-изпълнителният директор изрично е посочил, че го подписва "за изпълнителния директор", т. е. действа вместо изпълнителния директор, а не упражнява свои собствени правомощия, възникнали по силата на делегацията. Актът в мотивната си част не съдържа информация от кой административен орган се издава. Данните за това, от кого е подписан, се извличат от частта, съдържаща подписа на издателя. При липсата на изрично посочване в мотивната част на това, че актът се издава от заместник-изпълнителния директор по силата на предоставени правомощия и от начина на подписване, посочен по-горе, се налага извод, че процесният акт е бил издаден и подписан от зам.-изпълнителния директор в длъжностното му качество на заместник. Упражняването на чуждо правомощия по конкретния правен спор, е в хипотезата на заместване. За това обаче не се изисква акт за делегиране на правомощия, нито изрично предвидена законова възможност. Правото на заместника на административния орган да издаде акта вместо последния, произтича от длъжностното му качество на заместник, а тази възможност е законово предвидена в Закона за администрацията и произтича от принципа за непрекъсваемост в дейността на администрацията. Предвид изложеното изводите за нищожност на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане са неправилни и необосновани. Решението на административния съд, с което е прогласена нищожност на АУПДВ следва да се отмени, а вместо него с да се постанови друго, с което акт за публично държавно вземане № 01-6500/22930 от 12.04.2011 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция - София да се отмени като незаконосъобразен. Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на чл 168 от АПК е разгледал служебно всички основания да отмяна на административния акт, посочени в чл. 146 АПК. Направеният от съда извод за незаконосъобразност на АУПДВ поради непосочване на фактическите основания за издаването му, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и че същият подлежи на отмяна, е правилен. В акта не са изложени конкретни мотиви, поради какви причини площите са преценени като недопустими за подпомагане, защо през 2009 г. площите са приети за годни за подпомагане, а през 2010 г. същата земя е приета за негодна за подпомагане, както и не обсъждането на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Липсата на фактическите основания прави невъзможна проверката на юридическите факти, от които органът черпи правото си да постанови своя акт, поради което не може да се извърши съдебен контрол върху издадения акт. Освен това административния орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, 28, 34 и 36 от АПК - не е уведомен адресата на акта за започналото административно производство, не му е осигурена възможност да участва в производството и да представя относими доказателства, като не са изяснени напълно съществуващите и от значение факти и обстоятелства, с което са нарушени и залегналите в чл. 12 и чл. 13 от АПК принципи за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. Така допуснатите съществени процесуални нарушения също е самостоятелно основание за отмяна акта като незаконосъобразен. Съответно не е спазена процедурата по чл. 99 от АПК за отмяната или изменение на влезлия в сила административен акт, с който е извършено плащането и последващо издаване на акта за установяване на публично държавно вземане. Съдът обосновано е приел, че в случая няма установено неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, поради което е приложима разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., съгласно която недължимо платени суми не следва да се възстановяват от земеделския производител, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган, или ако грешката нe може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. При това положение за земеделския производител не е налице задължение да възстанови получената сума за подпомагане. С приетите изводи на съдебно-техническата експертиза не се опровергават допуснатите съществени процесуални нарушения и не могат да са средство за допълване на фактическите основания, както и да заместят липсващите мотиви на обжалвания акт. Предвид изложеното, Върховният административен съд на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК